Ако има лъжа, значи има и лъжец: две променливи в уравнението за дезинформация

Във връзка с последната огромна манипулация за легитимния вот с машинно гласуване на местните избори и последвалата страхотна вълна от дезинформация е полезно да се обърнем към философа Лий Макинтайър, автор на книгата „За дезинформацията“ (On Desinfomation) и изводите, които можем да извлечем от нея, а именно – основната цел на теориите на конспирацията не е вярата, а неверието. Онези, които разпространяват лъжи, не само отричат реалността и поставят под съмнение доказаните факти, но също така се стремят да посеят недоверие в другите хора и да създадат цинично отношение към самата истина. Според Макинтайър грешната информация е грешка, а дезинформацията е преднамерена лъжа, която прикрива истината и подклажда омраза. За да се устои на това, трябва да се проявява здравословен скептицизъм и да се прогони чувството за безсилие. Хората винаги са лъгали, особено онези, които търсят власт и влияние, и единственият шанс да им се противопоставим и да не се поддадем на техните манипулации, е да разкриваме техните дезинформиращи действия и да предприемаме активни действия срещу тях (в нашият случай, гласувайки против тях).

Според Макинтайър разликата между грешката и лъжата е фундаментална. Грешката е инцидент. Ако покажете на човек доказателства, той ще признае грешката си и ще промени решението си. Дезинформацията не е случайна, тя е съзнателно невярна. И се разпространява от тези, които вече знаят, че е измама. Според автора на книгата тези хора имат една основна цел – да накарат хората да повярват на лъжите и да намразят истината. Всеки, който е повлиян от подобни лъжи, напълно разчита на дезинформатора и възприема всяка нова информация през призмата на наложените му възгледи. Ето защо толкова много хора се оказват здраво вкопчени в лагера на дезинформацията – те просто не могат да възприемат истината.

Понякога се чудим защо е невъзможно да убедим някой, който е затънал в подобни лъжи с помощта на факти? Това е така, защото тук не става въпрос за факти, а за доверие. Проблемът с дезинформацията не се състои в това, че тя унищожава убежденията на хората, а в това, че руши самия процес на формиране на убежденията. Лъжците знаят какво искат и се стремят да го постигат с всякакви средства.

Димната завеса и цигарите

Инструкциите как хората да повярват в нещо, което не съществува, са известни отдавна. Един от най-ярките примери, приведен от Лий Макинтайър, идва от 50-те години на миналия век. На 15 декември 1953 г. ръководители на големи тютюневи компании в САЩ провеждат среща в хотел Plaza в Ню Йорк Те са се събрали, за да обсъдят излязло научно изследване, показващо връзката между тютюнопушенето и рака на белия дроб. Това можело да съсипе бизнеса им и затова те наели един от най-известните тогава специалисти по връзки с обществеността, за да ги посъветва как да действат в така създалата се ситуация. И на тази среща той ги посъветвал да се борят с научната информация. Да ви напомня това за плъзналата последните дни лъжлива и некомпетентна, но в същото време претендираща за истинност, информация за програмен код, хаш кодове, криптиране и т.н.

Учените (в нашия случай високо компетентните специалисти) обикновено разрешават научни си спорове, като използват доказателства. Но пиарът не говорил въобще за това. Той вярвал, че в рамките на осведомяването на обществеността, те трябва да се борят с науката. Затова тютюневите компании пуснали реклами на цeли страници във вестниците. Те наели учени, които направили свои собствени изследвания с предизвестени резултати. Направили всичко възможно, за да изглежда, че тази история има две страни, за да убедят хората, че трябва да се извършат повече изследвания и да не се правят прибързани заключения.

Защо го направили по този начин? Естествено, не за да докаже, че пушенето не причинява рак на белия дроб, а да накарат хората да се усъмнят в това, в което преди са били убедени. Всичко, което трябвало да направят, било през цялото време да отлагат окончателните заключения и те преуспяваха в това в продължение на четиридесет години. През това време бяха продадени невъобразимо количество цигари и много хора се разболяха от рак на белите дробове. Разбира се, в крайна сметка реалната информация излезе наяве и лъжите бяха разкрити. Сега тютюневите компании се преместиха в развиващите се страни и използват същата схема, и за съжаление стратегията им продължава да работи. Не бяха ли действията на „хартиената коалиция“ през тази година много подобни на тези на тютневите компании?

Лъжи с „пожарникарския маркуч“

Днес дезинформацията се разпространява все по-широко и по-надълбоко, тъй като сега дезинформаторите имат свои собствени уебсайтове, използват социалните мрежи и имат пряк достъп до милиони хора. Лъжите стават вирусни много преди истината да има шанс да ги настигне, тъй като винаги отнема много повече време да развенчаеш един мит. Това е стара, изпитана във времето пропагандистка технология – „разпространявай лъжата с пожарникарския маркуч“. Дезинформаторът винаги има повече от една лъжлива теза . Той има 20 такива и няма значение, че едната противоречи на другата. Хората започват да се чудят: „Чакай малко , аз май наистина трябва да седна и да помисля за това.“ Междувременно дезинформаторът продължава да разпространява лъжите и да бяга от отговорност.

Тази техника също така има за цел да предизвика хората да бъдат цинични, да ги накара да мислят, че са лишени от истината и че никой не може да я знае. А където няма истина, няма и отговорност. Вярата става свързваща нишка между хората, но и неверието също обединява.

Съучастници

Има две променливи в уравнението на дезинформацията – разпространители и поддръжници. В много случаи опасността от дезинформацията не идва директно от нейните подръжници. Медиите и социалните мрежи охотно се притичват на помощ. В наше време те разпространяват чужди лъжи, без даже да ги подложат на елементарна проверка.

Защо го правят? Журналистите не обичат да бъдат обвинявани в политически пристрастия и най-лесният начин да избегнат обвиненията е да оставят и двете страни да говорят. Но това е популизъм и днес хората прекрасно го знаят. Например никой не показва коментар, че Земята е плоска и че няма действително изстрелване на ракета, в момента когато кадрите демонстрират поредното изстрелване в открития космос на поредната ракета-носител на НАСА. Просто би било смешно. Но медиите искат внимание. Те искат хората да държат телевизора включен или да продължат да се четат вестниците или сайтовете им, и затова си позволяват някои „изкривявания“, много често разделени във времето. Същото се случва и в социалните мрежи под контрола на алгоритмите.

Естествено не може да се твърди, че разпространителите на дезинформация са толкова коварни, колкото и нейните създатели. Но точно там е и „слабото звено“.

Истински вярващите

За съжаление диалогът с истинските вярващи в плоската Земя, с отричащите изменението на климата, с антиваксърите и хората невярващи в еволюцията, е много труден. От друга страна този вид диалог е много важен, защото не можете просто да го отхвърлите и да кажете: „Те не споделят моите възгледи, по дяволите“.

Макинтайър е убеден, че с вярващите в конспиративни теории трябва да се говори с разбирането, че фактите едва ли ще променят мнението им. Но ако говорите търпеливо, с уважение, има голям шанс да започне да се изгражда доверие и постепенно отсрещната страна да започне да ви вярва. Обаче глобалното решение на проблема с дезинформацията не е да се убедят жертвите, че са били измамени. Това не може да се избегне. Големият проблем е как да бъде спряно разпространението на дезинформацията.

Макинтайър сравнява това разпространение с епидемия. Трябва да се опитате да излекувате пациента, но също така трябва да предотвратите заразяването на други хора. Ако лекувате само болните хора, тогава болестта никога няма да бъде победена. Но как?

Да се върнем на примера с науката. Огромен брой хора сигурно не познават нито един учен (в нашия случай високо образован компютърен специалист) , така че защо трябва да се доверяват на науката?

Основното в науката не е нейният метод или логика. В научния процес става въпрос преди всичко за етика: за човек посветил се истински на нея доказателствата са толкова важни, че е готов да си промени мнението си пред лицето на нови такива. Но в същото време съществува изкушение, че ако компетентен човек в дадена област говори с такива, които отричат истината, или когато става въпрос за извънредна ситуация в обществения живот, той да заяви: „Ето я истината. Имаме доказателства. Повярвайте ни.“ Това е опасно, защото ако се загуби доверието, е почти невъзможно след това то да се възвърне.

Затова Макинтайър съветва учените (компетентните хора) да надграждат върху идеята за несигурността. Без значение колко добре е обоснована една научна хипотеза, тя може да бъде развивана, но и опровергана в бъдеще. Това е същността на науката. И хората са достатъчно умни, за да разберат това. Освен това при развитието на хипотезата и натрупаните доказателства към нея се изгражда нужното доверие. В науката несигурността поражда стремеж към развитие и това и носи успех. По същия начин трябва да се пристъпва към борбата с дезинформацията и хората ,попаднали под нейното влияние. Постепенно, доброжелателно, довод след довод, изграждайки доверие да можете да достигнете до рационалното знание, а не да останете в сферата на емоционалните реакции.

Борба с дезинформацията

Но ето какво задължително не трябва да правите: да станете скептик и да не вярвате на нищо. В известен смисъл точно това се опитват да постигнат дезинформаторите. Запитайте се защо искат да посеят неверие?

Според Макинтайър е невъзможно е да се спечели дезинформационната война, ако не се осъзнае, че всеки участва в нея.

Когато има неопровержими доказателства за дезинформация, трябва да се има предвид , че това е умишлена лъжа, тоест това е направено и изпълнено напълно умишлено. В много случай тези действия са свързани с манипулация, така че нейният създател да има пряка полза от нейното разпространение и въздействие. Ако има лъжа, значи и лъжец, който си има име и той трябва ясно да бъде показан. Това е единствения начин да се спечели войната с бруталните дезинформации и явните манипулации, които за съжаление станаха част от нашето ежедневие.