fbpx

Изследване: защо в социалните мрежи има толкова много „токсични” хора

За много хора дискусиите и коментарите в интернет са начин чрез „нравствено позьорство“ да достигнат определен социален статус.

Защо дискусиите по спорни теми в социалните мрежи могат да бъдат толкова груби и неприятни? Давани са много обяснения по този повод, например склонността на хората да се самоутвърждават чрез оскърбление. Изследване, публикувано в PLoS Оne, се базира на друга концепция, която досега по-скоро изучаваха философите, а не психолозите. Става въпрос за „нравственото позьорство”, тоест изразяване на публично мнение по въпросите на морала и политиката, за да направиш впечатление на другите и по този начин да си създадеш определен социален статус.

В случаите на нравственото позьорство е много важна мотивацията, стояща зад коментарите или изказаните мнения. Човек се стреми да получи определен статус, а не просто да изкаже своите искрени убеждения. Изследователите пишат, че моралнияt нарцисизъм може да приема различни форми.

„ В стремежа си да направи впечатление някой може да измисли обвинение, да обяви, че този, който не е съгласен с него явно греши или да преувеличи емоционалните прояви на заеманата идеологическа позиция”.

Такъв тип хора могат да нажежат ситуацията, стремейки се да се издигнат над другите. Това желание за повишаване на своето влияние, ранг или социален статус, разбира се, е обща характеристика на дискусиите в социалните мрежи.

Джошуа Грабс от Университета Боулинг-Грийн (Bowling Green State University ) и неговите колеги са стигнали до извода, че „нравственото позьорство“ може да се изучава като психологически феномен, отчитайки неговата връзка със стремежа към статус. Те предположили, че позьорството ще се характеризира със стремеж за доминиране или авторитет, свързани с жаждата за статус, подобно на нарцисизма.

Отначало екипът разработил анкета за оценка на стремежа за доминиране и авторитет, тоест възможната мотивация за „нравственото позьорство”. Тя се състояла само от десет въпроса, в която участниците трябвало да отговорят в каква степен те са съгласни или не (по седмобална система) с твърдения от типа : „Моите морални/политически убеждения трябва да вдъхновяват другите” ( за оценка на авторитета като мотивация) и „ Аз споделям своите морални/политически убеждения, за да накарам хората, които не са съгласни с мен, да се почувстват зле”( по отношение на доминирането).

В първoто от трите изследвания, в което взели участие повече от 1000 човека, разделени на две групи от студенти и една група от представителна национална извадка от пълнолетни американци, горните въпроси били включени заедно с други въпроси, включително за определяне на типа личност и въпроси за партийната принадлежност. Други въпроси били насочени към измерване на преживените морални или политически конфликти (преживели ли са такива анкетираните, и ако да, колко често са имали конфликти вкъщи или в социалните мрежи заради своите политически или морални възгледи).

По–високите оценки, получени при определянето на жаждата за авторитет били свързани с нарцистична екстраверсия ( свойство на индивида, което характеризира външната ориентация на личността) и екстраверсията в по-общ план, докато склонността към доминиране била свързана с нарцистичен антагонизъм (готовност да се използват другите за лична изгода) и с по-слаба съзнателност, приятност и отвореност.

Политическата идеология нямала отношение към показателите на нравственото позьорство. Но по-високите оценки и в двете скали корелирали с по-изразената склонност към конфликт с хора, придържащи се към други политически или нравствени възгледи.

Следващото изследване, което продължило месец, установило, че индивидуалните различия в позьорството са относително стабилни във времето. В това изследване учените открили, че мотивацията, свързана с доминиране, предсказва конфликти с хора, придържащи се към други възгледи по политически или морални въпроси. В същото време участници, жадуващи за авторитет , демонстрирали склонност за сближаване с други хора, придържащи се към същите като техните възгледи.

Финалното изследване, проведено с 1776 пълнолетни американци показало, че стремежът към авторитет и доминиране е свързано с поведение в социалните мрежи съответстващо с позьорството. Например, това може да е репост на нещо, с което другият участник не е съгласен или да е присмиване над това, с което другият е съгласен, за да може във всеки от тези случаи да постави себе си в по-благоприятна светлина.

„Съвкупността от тези изводи потвърждава мнението за нравственото позьорство, определяйки го като поведение, насочено към търсенето на статус, базиращо се на съответните мотиви” – обясняват изследователите.

Това обяснява някои сериозни проблеми, свързани със социалния дискурс, особено в социалните мрежи, резюмират учените.

Изследователите признават някои недостатъци на своето изследване. Например, то се базира на данни, които са представили самите участници за конфликтите си и поведението си в социалните мрежи. Сега е необходимо да се осъществи допълнително изследване, казват авторите, тъй като съществува неотложна необходимост да се разберат последствията от това поведение за реалния живот.

„Дългосрочните последствия от позьорството засега са неясни, въпреки че ако философските твърдения са верни, е напълно вероятно това явление да е свързано с поляризацията и пропастта в комуникациите, особено с хора от други социални групи или с групи, възприемани като съперници”. – завършват изследователите.

Източник

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x