fbpx
Здраве и дълголетиеНа фокусЧовекът

„От ума си страдат“ : защо хората с високо IQ по-често страдат от психически разстройства и заболявания на тялото?

С какво си плащат хората с високо IQ за своите способности и прозрения? Оказва се, че умните хора по-често страдат от психически разстройства и заболявания на тялото, но осъзнавайки това съществуват начини те да се се защитят от възможните здравословни проблеми.

Смята се, че хората с високо IQ преуспяват в много области на живота. Именно те получават много добро образование, имат шанс да постъпят на привлекателни длъжности и много често имат по-високи доходи, отколкото хората със средно ниво на IQ.

Оказва се, че реалната ситуация не е толкова оптимистична и радостна. Именно високото IQ често се явява причина за психични и имунни разстройства, депресия, биполярно разстройство, всевъзможни тревожни разстройства, синдрома на дефицит на внимание и хиперактивност (СДВХ), а освен това на различни алергии, астма и проблеми с имунната система.

Но защо е тази несправедливост? В изследване, резултатите от което са публикувани в изданието Intelligence , подробно се разглеждат механизмите, които по всяка вероятност лежат в основата на това явление.

Когато говорим за IQ, ние имаме предвид развилата се към сегашния момент система за проверка на това, което ние разбираме под интелект. Работата е там, че интелектът представлява културологично понятие и по тази причина инженерът, художникът или психологът разбират по различен начин това понятие. Тази абстракция приема конкретно значение само в определени културни контексти. Така или иначе определението „интелигентен“ ние използваме за да опишем хора, които могат да получават повече полезни знания и с тяхна помощ да решават сложни проблеми, използвайки логиката, интуицията, креативността, опита и мъдростта си.

Авторите на гореспоменатото изследване са тестирали 3 715 члена на американския филиал на Менса, която представлява най-старата и голяма организация на хора с висок коефициент на интелигентност. Целта на изследването е била да се изучи разпространението сред тях на някои заболявания в сравнение с хора, притежаващи средно ниво на IQ.

Оказало се, че високоинтелектуалните хора 20% по-често ги диагностицират с разстройство от аутистичния спектър, 80% по-често с СДВХ и с 83% по-често се наблюдава повишено ниво на тревожност при хората с високо IQ. Свързаният относителен риск се изчислява на 2,82, което показва че рискът се увеличава с 182% за пациенти с висок интелект да развият поне едно от тези разстройства, свързани с психиката.

Що се касае за физиологията, то при хората с високи познавателни способности шансът да развият алергии е с 213% по-висок, с 108% – да получат астма, а с 84% е по-висока вероятността да развият автоимунно заболяване.

графика заболявания интелект
Източник: © Journal of Intelligence

За да изяснят по какъв начин хроничният стрес, трупащ се в отговор на неблагоприятните фактори в обкръжаващата среда, влияе на връзката между мозъка и имунната система, изследователите са се обърнали към областта на психоневроимунологията.

Оказало се, че страстта на високоинтелектуалните хора да решават проблеми и загадки предизвиква интелектуална свръхвъзбудимост и хиперактивност на централната нервна система. От една страна, това спомага за дълбоко разбиране от тях на същността на нещата, но от друга страна тази повишена реактивност на нервната система води до пренапрежение, а следователно след това до депресии или емоционална неустойчивост, като своеобразни способи за защита от това пренапрягане.

Известно е, че интензивният емоционален отговор към обкръжаващия ги свят на писатели, художници или поети постоянно изисква преосмисляне и размисли. Ако тази необходимост не намира достатъчно добра форма на изразяване и не води до появата на роман, картина или поетично произведение, то след това сред тях се наблюдава повишена тревожност , различни форми на маниакалност и даже тежка депресия.

Хората с повишена нервна възбудимост, със способност към емпатия и съпреживяване могат по-силно от средностатистическия човек да реагират на обикновените, на пръв поглед безвредни, външни дразнители, например звук или цвят, просто заради факта, че в тях е по-висока тази перцептивната способност. Но трупайки стрес и не намирайки нужния изход, тези реакции могат да доведат към намаляване на стресоустойчивостта и до хроничен стрес.

При това имунната система започва да реагира, тъй като организмът предполага, че се намира под хронична опасност. Няма никакво значение дали тази опасност е реална или въображаема. Каскадата от физиологични реакции се включва и започва изработването на милиони хормони, невротрансмитери и сигнални молекули. Когато тези процеси се активират твърде често, започват да страдат тялото, мозъка и като цяло се нарушава имунния баланс. В резултат на това човек получава алергични или астматични симптоми, а и се повишава опасността от появата на автоимунни заболявания.

Съществува мнение, че надарените деца по-често страдат от алергии или астма. И действително, данните от изследването, публикувано в Intelligence, показват, че 44% от хората с IQ по-високо от 160 страдат от алергии по-често от своите връстници.

Хиперчувствителността към външните събития или събития от психичния свят, а освен това умственото пренатоварване, на което се подлагат хората с високо IQ, автоматично ги включва във високорисковата група.

Натрапчивите размисли, безпокойството, повишеното преживяване, които съпровождат дълбоките психични процеси и интелектуалната работа на представителите на интелектуалния и творчески труд, могат да бъдат причина за замръзване на психиката в състояния на „бий“, „бягай“ или „замри“, които естествено са се изградили в нас, благодарение на еволюционното ни развитие, а това може да провокира каскада от имунни събития. В идеалния случай имунната система трябва да осигурява баланс между възпаленията и противовъзпалителните реакции. Тя трябва да „запали“, а след това да „загасне“. При хората, при които се наблюдава хронично възбудено състояние (в това число и при пациентите с разстройства от аутисткия спектър), тази система не може да постигне равновесие и затова предупредителните сигнали хронично са активирани.

Авторите на изследването правят извода, че несъмнено темата за връзката между високия интелект и повишения риск от заболявания на тялото и разстройствата на психиката , е важна и изисква по-нататъшно изследване.

Но и от тези резултати се вижда, че този божи дар може да бъде „катализатор за разширяване възможностите на човека и собствената му самоактуализация (по Маслоу), или предвестник на дисбаланс и дебилизация“. За да могат хората с високо IQ да не губят своето качество на живот, те повече от всички други трябва „да помнят за грохота на гръмотевицата, който обикновено следва след мълнията на прозрението“. Не трябва да забравят и за сезона на меланхоличните дъждове в случай на неуспех. И ако са готови психически за това, могат реално да се надяват на дълги години успешен интелектуален и творчески труд в здраво тяло.

Източник

3.7 3 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x