Анализ на Stratfor за въздействието и последствията от пандемията Covid-19 върху глобалната икономика – Част 1
Основаната през 1996 г. от Джордж Фридман Stratfor (Strategic Forecasting Inc. – „Стратегическо прогнозиране“ АД ) е може би най-влиятелната частна американска разузнавателна и аналитична компания. Преди няколко дена тя публикува своя анализ за икономическото въздействие и последствията от пандемията Covid-19 върху глобалната икономика и регионалните най-развити икономически региони в света.
Избухването на Covid-19 обхваща все повече страни и в най-отдалечените места по света и първоначалните прогнози, че основният икономически удар ще понесе Китай, започнаха да изглеждат абсолютно неправдоподобни. Сега общоприетите оценки предполагат намаляване на световния брутен вътрешен продукт (БВП) за това тримесечие, като пикът на заболявания в различните държави може би още не е достигнат. Освен това, намалението ще се съхрани, засега в неопределени мащаби, в следващото тримесечие, докато предприятията и потребителите не се приспособят към последствията. Около пандемията има много въпроси и това затруднява окончателната прогноза за икономическия спад. Именно заради това, възстановяването на Китай ще покаже най-добрата отправна точка за развитието на събитията в другите части на света, отчитайки неговия статус за първоначален епицентър на пандемията. Но малко страни ще могат да предприемат такива драконовски мерки, като Пекин, за да ограничат бързо и ефективно вируса и да издържат на последващите икономически удари.
Обща картина:
На фона на нарастващата пандемия Covid-19, прегледът на многочислените модели на държавния и частен сектор показва, че в глобалната икономика през 2020 година ще се наблюдават доста по-ниски темпове на растеж (ако има такъв), стигащи до рецесия, която може да се прехвърли и в следващата 2021 година. Може да се задейства ефекта на порочния кръг, когато последствията от финансовите шокове ще се натрупват, а даже може и да се ускорят, при условие, че правителствата не предприемат изпреварващи действия по подръжка на потребителите, за да се предотврати ръста на неплащания.
Мрачната перспектива
По-ранните икономически прогнози, направени през януари и февруари, когато вирусът почти не беше излязъл извън границите на Китай, се правеха на базата на епидемията от атипичната пневмония от 2003 година и избухването на „свинския“ грип H1N1 през 2009 година. От тях излизаше, че БВП на Китай ще намалее с четвърт процент, а световния БВП – само с 0,1%. Но тъй като Covid-19 започна да засяга все повече страни освен Китай, за по-точна оценка на глобалните икономически последствия от пандемията стана необходимо разработването на значително по-мащабни икономически модели.
Моделите, базиращи се на епидемията от Хонконгския грип от 1968-1969 година, когато смъртността беше 0,5%, а общото количество на починалите от него се оценяваше на един милион човека, предсказват сумарни загуби от 2,3-2,7 трилиона долара при общ обем на световната икономика от 90 трилиона долара. По-плашеща е прогнозата на Австралийския национален университет, която е направена на базата на епидемията от „испански“ грип и тя оценява загубите на повече от 9 трилиона долара, тоест на 10% от номиналното световно производство.
Причина за тези последствия ще стане въздействието на пандемията върху потребителското търсене на стоки и услуги, което се явява стимул за икономическия ръст в повечето страни на света. Например, в САЩ вътрешното потребление съставя 70% от БВП. Но в условията на пандемията от Covid-19 даже здравите хора могат да ограничат разходите си заради страха да изгубят работата си или да попаднат под карантина. И като следствие, потребителските разходи (освен покупките в Интернет) ще спаднат толкова по-силно, колкото повече страни са подложени на екстремално развитие на болестта.
Пандемията ще се отрази и на печалбите на корпорациите, което ще доведе до последващо съкращаване на бизнеса по целия свят и инвестициите, които се предполага, че и така ще са анемични. Тя ще повлияе и на капиталовите пазари, подкопавайки възможностите на корпорациите да погасяват рекордните суми от натрупан дълг. Първичните кредитни пазари са почти замръзнали, а това означава, че някои компании няма да могат да пролонгират задълженията си без увеличаване на разходите си за рефинансиране. В страните с по-неблагоприятна динамика на дълга, например Италия, ще се наложи да се увеличават бюджетните разходи и следователно са заплашени от риск за дефолт.
Неотдавна започналата ценова война на пазара за нефт между Русия и Саудитска Арабия ще бъде в полза на нето вносителите на нефт, такива като Китай, Европа и Япония. Но общият ефект все още не е ясен, тъй като падането на цените се компенсира от намаляването на ежедневния внос в барели. Освен това, падането на цените на фона на ниското търсене на работна ръка при отсъствието на ръст на работната заплата увеличава в много страни риска за отрицателна инфлация (или дефлация).
Регионални последствия
Както в случая с глобалните модели, икономическите последствия от Covid-19 за всяка отделна страна и регион, а също така въздействията на фискалната политика за омекотяването последствията от пандемията, остават не докрай ясни.
Китай
Въпреки че обобщаващи икономически данни ще се появят към средата на април, спадът на БВП в първото тримесечие на 2020 година в сравнение с миналата година на дадения етап остава почти незбежен. В Китай, на който се дължеше една трета от световния икономически ръст за миналата година, забавянето на ръста започна в началото на годината, когато Covid-19 едва започна да се разпространява по страната. За периода от януари и февруари обемът на промишленото производство се е съкратил с 13,5%, продажбите на дребно – с 20%, инвестициите в строителство и машиностроене –24,5%, а нивото на безработица е подскочило до рекордните 6,2%. Сега, когато вирусът се разпространява по целия свят, страната се сблъсква освен това и с рязко падане на външното търсене.
Има индикации, че епидемията е овладяна и страната бавно се завръща на работа. По някои оценки деловата активност се е възобновила на 80-85%. Но тези оценки все още не се потвърждават от вторични данни, например задръстванията по пътищата. И въобще всякаква правителствена оценка се помрачава от отдавнашните съмнения в официалните китайски данни.
Пекин наскоро обяви за намаляване на данъците и за нови инвестиции на сума от 6% от БВП. Това ще помогне да се стимулира икономиката, но набелязаните от правителството 6% растеж може би още се окажат недостижими без следващи стимули. Стимулиращата политика на Пекин може временно да подкрепи вътрешното търсене, но тя може да предизвика дългосрочни структурни проблеми , в това число и по-нататъшен ръст на неустойчивия вътрешен дълг, който от своя страна създава опасност да бъде препятствие за бъдещия ръст на икономиката.
Съединени американски щати
В настоящия момент има широк консенсус, че САЩ или стоят на ръба на рецесията (евентуално в краткосрочна перспектива), или вече са попаднали в нея. Ръстът в икономиката за първото тримесечие се очаква да бъде около нулата, а след това във второто да последва очаквано намаляване на фона на съкращаването на доставките в промишлеността, паниката на финансовите пазари и задълбочаващия се крах в туристическия сектор и сектора на развлеченията.
– Последното изследване на Федералната резервна банка на Ню Йорк показва, че индекса на деловата активност е намалял през март с рекордните 34,4 пункта, което като правило е верен показател за рецесия.
– Чикагският индекс на волатилността на опциите върху акции, който е известен и като „индикатор на страха“, се е увеличил, и то повече от шест пъти.
– На 19 март Министерството на труда на САЩ съобщи , че числото на първичните заявки по безработицата са нараснали в сравнение с предната седмица от 70 000 до 281 000, като анализатори, предричат, че следващия отчет който ще излезе на 26 март, ще нарасне до 2 милиона ( по излезлите данни на 26.03 – шокиращите 3,283 милиона бел.ред ).
Засега повечето прогнози са за спад в икономиката от 1,2 – 1,5% на годишна база за цялата 2020 година. Но колко дълго ще продължи спадането в потребителското търсене засега е неизвестно (след пика на покупките на американските потребители, предизвикани от Covid-19 в началото на март), особено на фона на масовите затваряния и падането на производството в цялата страна заради карантината. Намаляването на печалбите, от своя страна водят до уволнения и силно влияе на настроението на потребителите.
Спецификата на американската политика изисква време за приемане на фискални решения, което неизбежно води до задържане на реализацията им. В най-добрия случай икономическата активност ще се възстанови чак в края на второто тримесечие, когато ще заработят фискалните и монетарни стимули. В момента е трудно да се оцени как ще въздействат безпрецедентните стимули от 2 трилиона долара, но този икономически тласък има опасност да предизвика инфлация.
