fbpx

Как да се справим със страха и паниката по време на криза

Психолозите Тони Шварц и Емили Пейнс, основатели на консултантската компания The Energy Project, специализирана в провеждането на обучения и консултации за подобряване физическото, емоционалното, психическото и духовно състояние на персонала на такива компании като Coca-Cola, Google, Microsoft, Facebook, Coty, Ahold Delhaize, Edelman , Save the Children и други, включително и в кризисни ситуации, дават своите съвети пред изданието Harward Business Review как всеки от нас може по-добре да се справи в такава екстремална ситуация като настоящата, породена от пандемията на коронавируса.

В края на миналата седмица ние проведохме презентация за около 20 ръководители на медицински учреждения от цялата страна (САЩ – бел.ред.) Като начало ние ги помолихме с едно-две изречения да изразят своите лични чувства. В продължение на следващия половин час отговорите се лееха като вода:

„Изморих се, претоварен съм и се вълнувам“

„Страшно ми е и съм много изморена“

„Разстроен и объркан“

„Да се работи в такова напрежение е невъзможно“

В момента ние имаме работа с две заразни явления: самият вирус и предизвиканите от него емоции. Отрицателните емоции, както и вируса, се предават на останалите, а освен това са и токсични. Умората, страхът и паниката подкопават нашата способност ясно и творчески да мислим, ефективно да управляваме отношенията си, да се концентрираме на правилните приоритети и да правим обоснован избор.

Преди всичко ние чувстваме психологическо въздействие. Тъй нареченото алостатично натоварване е влиянието на хроничния или прекалено силен стрес върху нашия организъм, разум и емоции. То възниква, когато нуждата от вътрешни ресурси превишава техния обем. Страхът и неопределеността, предизвикани от пандемията на COVID-19, оказва огромен натиск върху нашите невъзобновяеми ресурси. В резултат на това ние може да вземаме неразумни решения, да се срутим и да прегорим.

Как да се погрижим за себе си и да повишим своята устойчивост?

Един от начините да постигнем това е да осъзнаем по-добре различните страни на своето „аз“, влияещи на нашето поведение пред лицето на заплахите и опасностите. Най-беззащитната и уязвима страна е нашето вътрешно дете, тоест претовареното и изплашено „аз“. Но ние имаме и силна страна – нашето възрастно „аз“. Възрастното „аз“ може да ни утеши и да ободри претовареното ни „аз“, аналогично на това как обичащият родител утешава и ободрява изплашеното си дете. За съжаление, когато ние чувстваме максимална заплаха, в нас се включва нашето „аз“, отговарящо за оцеляването и ние действаме реактивно, импулсивно и често контрапродуктивно.

Базирайки се на работата, разглеждаща травмите в организма и нервната система, и преди всичко терапевтичния модел „Соматична терапия“, разработена от психолога Питър Левин, ние създадохме модел, който е способен да помогне за излизане от тази критична ситуация.

В режим на оцеляване нашият кръгозор се стеснява до надвисналите заплахи и префронталната кора на главния мозък постепенно започва да се изключва. Предпазливостта се сменя от спонтанната реакция. Заплахата може да ни помогне да мобилизираме вниманието си, но когато ситуацията стигне до момента за решаване на сложни задачи с множество променливи, ние се нуждаем от своите когнитивни ресурси.

Ние не можем да променим това, което не забелязваме. Затова първата ни крачка трябва да бъде по-добро осъзнаване на своите чувства във всеки конкретен момент. Това означава да култивираме в себе си способност да наблюдаваме своите емоции и да не им позволяваме да ни управляват. Разпознавайки своите чувства, ние можем да се дистанцираме от тях, особено ако това са силно отрицателни чувства.

Втората крачка е да се успокоим, независимо от това какво се случва около нас. Прост, но ефективен начин е с помощта на дишането. Вдишвайки през носа, смятайки до три, а след това издишвайки през устата и смятайки до шест, вие само за минута се освобождавате от кортизола, който представлява най-разрушителния хормон на стреса. Освен това помага и движението. Пробягването няколко пъти нагоре-надолу по стълбите или вървенето известно време между стаите е бърз и надежден начин да се избавите от стреса и да успокоите тялото и духа си.

Успокоявайки се и възстановявайки способността си да мислите, вие вече може да се обърнете към своето възрастно „аз“. Когато на преден план излиза тази силна, съпреживяваща страна, тя ще може да се погрижи за вашето изплашено „аз“. Вие ще можете да му кажете:

„Сега е трудно време и е ясно защо ти се чувстваш по този начин“ или „ Ти няма да се чувстваш винаги така“, или „Всичко ще е наред и аз ще ти помогна“.

Най-важното е да различаваме различните части на нашето „аз“, за да можем да мобилизираме възрастното ни „аз“ и да позволим то да победи другото „аз“, отговарящо за оцеляването.

Назначавайки в главната роля своята възрастна страна, вие ще можете да преминете от обгърналото ви чувство на тревога и страх към по-спокойно състояние, в което да поддържате своята най-уязвима страна да не се чувства претоварена и изплашена.

За съжаление повечето от нас инстинктивно попадат в капана за търсене на потвърждение на предубежденията ни. Ние търсим доказателства в подкрепа на своите най-лоши опасения и игнорираме останалите доказателства. Реагирайки импулсивно и защитавайки се, ние често влошаваме ситуацията, ограничавайки избора си и отблъсквайки другите.

Когато нашето възрастно „аз“ поеме отговорността, ние можем да отстъпим крачка назад и да разширим кръгозора си. В нас се появява възможност да различаваме фактите в конкретните обстоятелства и историите, които възможно разказваме на другите. Фактите могат обективно да бъдат потвърдени. Те са неопровержими. Историята си я измисляме ние за обяснение на фактите, но тя може да изкривява фактите.

Правейки разлика между фактите и историите е важно да си зададем един елементарен въпрос: „ Какво още може да е истина?“. Вместо да възприемате кризата, свързана с COVID-19 като катастрофа, вие можете да се обърнете към своето възрастно „аз“ и да се концентрирате върху това, на което можете да влияете и да оставите всичко останало да върви по своя си ред.

Източник

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline