Анализ на Stratfor за въздействието и последствията от пандемията Covid-19 върху глобалната икономика – Част 2
Продължение от част 1 на анализа на американската частна разузнавателна и аналитична компания Stratfor за икономическото въздействие и последствията от пандемията Covid-19 върху глобалната икономика.
Европа
Отчитайки, че Италия, Франция и Испания ще останат в обозримо бъдеще под строга карантина, ударът по Европа ще е огромен, въпреки че в момента не може да бъде количествено изчислен.
Европейската комисия вече се ориентира към спад на БВП от 2,5%, в сравнение с ръста от 1,5% през 2019 година.
Немският индекс за икономическите настроения ZEW за март падна до 58 пункта и това е най-големия спад за почти 30-годишната му история.
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) в разговор с европейските лидери е заявила, че спирането на икономиката на ЕС за срок от един месец заради коронавируса ще доведе до забавяне на ръста в Еврозоната с 2% в сравнение с първоначалната прогноза на ЕЦБ, предполагаща ръст на икономиката през 2020 година от 0,8%. Тримесечна изолация ще струва на европейската икономика цели 5%.
По някои оценки, във Великобритания неопределеността около Брекзит може да намали до наполовина производството. Излизането от общия европейски пазар, а неговите последствия все още не са се проявили напълно, плюс коронавируса ще влошат още повече потребителското търсене и инвестициите в Обединеното кралство.
Близкият Изток и Северна Африка
Ниските цени на нефта в съчетание със спада в туризма и вътрешното търсене заради Covid-19 ще окажат отрицателно влияние на икономиката на целия Близък Изток и Северна Африка. Освен това не е изключено, че разпадането на алианса ОПЕК+ в началото на март може да има по-голямо и по-продължително влияние от избухването на пандемията.
Covid-19 ще ускори икономическия крах на такива държави като Ливан и Ирак, които са прекалено обременени със собствените си финансови и дългови кризи. В частност Ливан за да реши своите огромните си дългови проблеми ще трябва да се обърне към МВФ за екстрен заем.
В резултат на пандемията може да започне рецесия в най-големите икономики на региона, такива като Турция и Египет , заради намаляването на потреблението, проблемите в туризма и намаляването на търсенето в промишления сектор. БВП на Турция може до юни да намалее с повече от 15% и този спад ще се отрази тежко на турската лира, задълбочавайки страховете за състоянието на корпоративните дългове.
Възстановяването след Covid-19 ще заеме неопределен срок, но той ще съвпадне с периода на ниски цени на нефта. Това ще забави темповете на икономическите реформи и диверсификация на икономиките на страните от Персийския залив, които са силно зависими от експорта на енергийни източници. В частност, на Саудитска Арабия, Бахрейн и Оман ще им се наложи да съкращават финансовите си резерви, увеличавайки дълга и задържайки капиталовложенията си.
Какво могат да направят правителствата
За да омекотят икономическия удар от пандемията Covid-19, централните банки по целия свят , включително и Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка, ориентират своите стратегии към по-евтин кредит за сметка на лихвените нива. Тези усилия ще са насочени към обезпечаване на ликвидност, тъй като бягството към пари в брой заради коронавируса ще пресушат пазарите. Това ще помогне да се отслаби натиска върху корпоративните баланси на фона на намаляването на приходите и печалбите от продажби.
Решаващо значение за оценка на глобалните последствия ще има сезонността на вируса, скоростта на възстановяване на поразените държави, а също така колко бързо и ефективно правителствата ще вземат мерки за съхраняването здравето на гражданите си и подкрепа на икономиката.
Промените на националните данъчно-бюджетни политики са по-важни в краткосрочен план, за да могат да компенсират падането в търсенето и намаляващите доходи. Някои страни ще предложат на предприятията си заеми и кредитни гаранции, а на домакинствата – временни данъчни облекчения.
В отговор на надигащата се вълна от уволнения ще има искания за решителни фискални мерки, в частност плащания към потребителите, които ще доведат до огромен ръст на държавните дефицити. Но продължителността и последствията от такава фискална политика върху поведението на потребителите е трудно да бъде измерена, особено при нарастването на спестяванията за „черни дни“. Не е ясно и колко ще продължат нарушенията във веригите за доставки.
Към какво да се готвим
Има няколко ключови фактора, които затрудняват прогнозирането на икономическите последствия от пандемията на Covid-19.
– Достоверните данни в реално време в такива глобални ситуации не рядко се забавят, предлагайки по-скоро ретроспективен поглед към събитията.
– Като ориентир за очакванията на инвеститорите по отношение на корпоративните доходи служат фондовите пазари, но заради ежедневните колебания на фона на краткосрочните промени в цените, те вече са ненадежден индикатор за общите икономически перспективи;
– По този начин, за по-точен показател могат да послужат дългосрочните трендове,. Така например рейтингът Standart&Poor’s от средата на февруари е паднал средно с 25%.
– По-актуални и перспективни са индикаторите за потребителските настроения и очакванията на бизнеса, но те излизат само веднъж в месеца.
Освен икономическите прогнози през следващите няколко месеца е необходимо да се следят няколко други ключови динамични показателя и събития за да може да се направи по-оптимална оценка на последствията от Covid-19 върху глобалната икономика. Ето и няколко от тях:
– Разпространението на вируса в САЩ и Европа, необходимостта и прилагането на драконовски мерки за задържане скоростта на разпространение на пандемията и като резултат времето, за което ще се удаде да бъде обуздана пандемията вътре в САЩ и Европа.
– Ще продължи ли епидемията това лято? Много от базовите икономически прогнози предполагат, че пандемията носи сезонен характер.
– Ще съответства ли епидемиологическата схема на тази в Китай, където епидемията намалява след като достигна своя пик след два месеца?
– Ще има ли мащабно избухване на Covid-19 в Южна Азия, Латинска Америка и Африка, където системите за здравеопазване са доста слаби?
– Скоростта и мащабът на глобалните мерки за подкрепа на доходите на домакинствата и предприятията, а също така предприеманите мерки за предотвратяване на финансови сривове от страна на централните банки.
– Скоростта на възстановяване на Китай като основен показател на това колко бързо икономиката може да се върне към нормалния живот. Трябва да се отчита факта, че Китай ще се сблъска със сериозни трудности, тъй като търсенето в останалия свят ще продължи да намалява.
В по-дългосрочна перспектива , вече започна да се наблюдава (макар засега да не може да се каже с колко) намаляване на потреблението и инвестициите, и тази тенденция ще се запази. Освен това, световните финансови условия рязко ще се ожесточат. Стойността на активите ще имат тенденция към спад, а бягството в „тихи пристанища“ и съхраняването на ликвидност ще доведе до разпродажби на фондовите и кредитни пазари. Това може да повлече към поредица от уволнения, тъй като компаниите няма да могат да изпълняват своите задължения, което ще води до още по-мащабни уволнения, което от своя страна може да предизвика още по-дълбока и продължителна криза.
