fbpx

Учени обясниха защо науката е още много далеч от създаването на „дизайнерски” деца

Международен екип от учени е провел компютърни симулации с хипотетични ембриони, моделирани по геномния профил на няколко реални двойки. Оценявани са евентуалния интелект и ръст на „бъдещите” деца. Оказало се, че възможността за избор на „генетични настройки”, несвързани със заболявания, е доста по-далеч от реалността, отколкото много хора предполагат.

С появата и усъвършенстването на технологиите CRISPR за редактиране на генома, в хората се появи надежда за избавяне от тежки генетични заболявания. Но в същото време пред учените се откриха нови възможности за създаването на „дизайнерски” деца.

Опасенията , които терзаят научното общество и борците за съблюдаване на биоетиката, многократно нараснаха след скандала в Китай, когато миналата година генетикът Хе Цзянкуй направи своето съобщение за раждането на първите в света деца с „поправена” ДНК.

Въпреки че учените, мечтаещи да получат официално разрешение за редактиране гените на човешки ембриони, преследват благородни цели, експертите се опасяват, че в бъдеще подобни експерименти ще доведат до , меко казано, злоупотреби с технологията CRISPR. В частност става въпрос за използването на този генетичен инструмент за създаване на деца със „зададени” параметри, а не за медицински цели.

Учени от Израел, Гърция и САЩ смятат, че тези опасения са преждевременни. Ново изследване на международния екип показва, че възможността за избор на „генетични настройки”, несвързани със заболявания, е по-далеч от реалността, отколкото много хора предполагат.

Трябва да се отбележи, че в последните години стана възможно пълното секвениране на целия геном на ембрионите. Това дава възможност да се оценят хиляди генетични варианти, всеки от които може да повлияе на едни или други характерни черти на бъдещия човек (например, ръст).

Провеждайки полигенна оценка (polygenic score), специалистите могат да разберат кой от ембрионите, подготвен за процедура на екстракорпорално оплождане, има нужните бъдещи настройки, желани от родителите.

„Да се направи секвениране на генома на ембрионите сега е много по-просто, отколкото преди пет години. Ние знаем значително повече варианти на гените, свързани с определени признаци – казва един от съавторите на изследването Шай Карми (Shai Carmi) от Еврейския университет в Йерусалим – Но отбора на ембрионите по едни или други характеристики е много спорен с изключение на случаите, когато това е свързано със сериозно заболяване. Тази идея повдига много въпроси, свързани в евгениката и неравните възможности”.

Впрочем, учените решили да не разсъждават по въпросите на етиката, а да си изяснят доколко е изпълнима задачата да се създаде дете „по поръчка”.

Екипът разгледал възможността на избор на ембриони по две черти, свързани с вече известни и изучени гени. Тези черти били интелекта и ръста на бъдещето дете.

Учените провели редица компютърни симулации с хипотетични ембриони, моделирани по геномния профил на няколко реални двойки. Предполагало се, че всяка двойка ще има избор от десет ембриона.

На база вариантите от гени, присъстващи в ембрионите, изследователите се опитали да предскажат нивото на IQ и ръста за всеки възрастен индивид в състава на хипотетичното потомство. Предполагало се, че ембрионът, имащ най-високата оценка, ще бъде избран за имплантиране.

Резултатите показали, че „преимуществата” на хипотетичните потомци ще са относително малки. За показателя IQ най-голямото увеличение представлявало три точки от сто. Що се касае за ръста, то максималната „добавка” представлявала три сантиметра. И даже тези „подобрения” не можели да бъдат гарантирани.

Това показва, че днешните знания за гените на ръста и интелекта са недостатъчни , за да се осъществи отбор на ембриони със съществени „преимущества” за екстракорпорално оплождане. И това е при условие, че знанията за тези черти са едни от най-обширните в сравнение с възможни други черти за „подобряване”.

Трябва да се отбележи, че в даденото изследване моделирането се е провеждало с десет хипотетични ембриона за всяка двойка. На практика специалистите по изкуствено оплождане получават доста по-малко жизнеспособни ембриони.

Когато изследователите провели аналогично моделиране с пет хипотетични ембриона, се оказало, че ”подобрението” било с 2,5 точки за IQ и 2,5 сантиметра за ръста.

За да се убедят в това, че съвременните прогнози, които отчитат различните варианти на гени не са съвсем точни, изследователите изучили генетичните профили на членовете на 28 многодетни семейства.

Резултатът показал, че в пълнолетна възраст само 25% от децата с най-висок полигенен показател за ръст са били най-високите сред своите братя и сестри. При това в пет от 28 проучени семейства децата с най-голяма полигенетична склонност към висок ръст са били по-ниски, отколкото средния ръст на техните роднини.

Освен това е важно да се отбележи, че учените не са способни да предскажат какво влияние на човек ще окажат негенетичните фактори (социално-икономически, екологични и други). Специалистите смятат, че в някои случаи външните фактори могат да бъдат по-важни, отколкото генетичните.

Коментари

avatar
Inline