fbpx

Определени са безопасните места за живот в Млечния път. Земята е на границата до тях

Екип от италиански учени е определил най-безопасните за развитие на живот райони в нашата Галактика. Оказва се, че Земята се намира на самата граница на зоната за максимална безопасност. Резултатите от изследването са публикувани в списание Astronomy & Astrophysics.

Взривовете на свръхнови, хипернови (известни и като колапсари) и сблъсъкът на неутронни звезди са мощни галактически катаклизми, способни да унищожат напълно животът на близките светове или пък да предизвикат масово измиране на живия свят там. Потоците от заредени частици и силното излъчване могат да унищожат атмосферата на планетата, да разрушат озоновия слой или просто да подложат всичко живо на прекалено силно облъчване.

Особено разрушителни са избухванията на хиперновите, които са изключително енергийни супернови, и водят до мощни изхвърляния на особено опасните потоци от гама лъчи. Ако се случи такава катастрофа и гама излъчването е насочено към Земята, даже и на 3 000 светлинни години от нас, то такова събитие би лишило нашата планета от озоновия слой.

Помнейки за тези опасности, авторите на новото изследване са си задали въпроса кои региони от Млечния път най-добре подхождат за развитие на живот в този момент и как тази картина се е променяла в продължение на цялата галактическа история. Трябва да се отбележи, че нашата галактика е почти връстник на Вселената и най-старите звезди в нея са на не по-малко от 13,5 милиарда години.

Оценявайки една или друга част от Млечния път, учените са вземали под внимание два фактора. Първо, каква е била вероятността за възникване на планети там, а следователно на живот, подобни на Земята. Второ, те са оценявали вероятността за възникване на космически катаклизми, който биха унищожили този живот.

За да отговорят на основния въпрос, учените са отчитали много обстоятелства, такива като скоростта на образуване на звезди в Галактиката в различните епохи, техния химически състав и други.

Получила се е следната картина. В първите няколко милиарда години от съществуването на Млечния път, когато неговите централни области са били разтърсвани от фойерверки от свръхнови, най-комфортното място са били покрайнините на Галактиката ( нейният радиус се оценява на приблизително 50 хиляди светлинни години). При това, в покрайнините на Млечния път вероятността за образуване на планети, подобни на Земята, е била и е твърде малка. В останалите част на Галактиката е било прекалено опасно.

Картината се е променила преди четири милиарда години, когато вече е имало все по-малко взривове на свръхнови. От този момент и досега най-безопасните части на Галактиката се намират в областта между радиуса от 6 500 светлинни години от центъра на Млечния път до радиуса от 26 000 светлинни години.

Покрайнините на Млечния път са станали по-неподходящи, защото от една страна там по-рядко се срещат екзопланети, подходящи за живот, а от друга там все по-често се взривяват хипернови. В регионите от радиуса 6500 светлинни години и навътре към центъра на Галактиката твърде често избухват свръхнови, а освен това близо до центъра се чувства силното влияние на намиращата се там свръхмасивна черна дупка.

Оценявайки в каква зона се намира Земята, трябва да се има предвид, че доскоро „официалното“ разстояние на нашето Слънце от центъра на Галактиката се оценяваше на 27000 светлинни години, въпреки че наскоро беше публикувано изследване, където разстоянието беше преразгледано до 25800 светлинни години. Но така или иначе, вземайки и двете оценки предвид, може да се каже, че Земята се намира на външната граница на „зоната на максимален комфорт“.

Нашата планета е на 4,5 милиарда години и животът на нея се оценява приблизително на толкова. Дали биосферата на Земята през това време е била изложена на опасни космически въздействия?

Авторите на изследването смятат, че това е много вероятно. По техни пресмятания, за последните половин милиард години би трябвало да се случи поне един взрив на хипернова, който да е бил достатъчно близко до нашата планетата и който да е предизвикал масово измиране. Те даже правят предположение, че това е причината за ордовикското масово измиране преди приблизително 445 милиона години, което е било второ по мащаб от петте случили се досега.

Впрочем няма никакви доказателства, че близо до Земята се е взривила хипернова. Пресмятанията на учените показват единствено статистическата възможност за възникване на такова събитие, докато болшинството от палеонтолозите смятат, че това измиране е предизвикано от чисто земни причини.

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x