Сами ли сме във Вселената: Парадоксът на Ферми и неговите решения
Нашата Вселена е на около 14 милиарда години, но извънземни цивилизации така и никога досега не са се разкривали пред човечеството. Тази ситуация си има име: парадоксът на Ферми. Какво се крие зад него и как учените се опитват да го обяснят.
Какво представлява парадоксът на Ферми
Енрико Ферми е италиански физик, който преди всичко е най-известен като един от създателите на атомната бомба. Смята се, че именно той е поставил под съмнение възможността за откриване на извънземни цивилизации в космоса. Твърди се, че през лятото на 1950 г., в столовата на лабораторията в Лос Аламос, по време на обяд Ферми с трима свои колеги обсъждали съществуването на извънземен живот и потенциалното съществуване на милион развити цивилизации. Тогава Ферми задал известния със своята простота въпрос „“ И къде са всички те?“ Настанала гробна тишина, защото никой нямал отговор на този въпрос.
Понастоящем разполагаме с технологии за приемане на сигнали от космоса, съществуват планети сравнително близо до нас, които на теория са подходящи за живот, можем да видим космоса на повече от 13 милиарда светлинни години разстояние. Ако вземем предвид и факта, че Вселената се разширява и галактиките се отдалечават една от друга , това означава, че можем да видим всичките 46 милиарда светлинни години във всички посоки. И така, къде са всички те? Точно този въпрос и е задал Енрико Ферми, но в научната общност и досега няма ясен отговор.
Парадоксът на Ферми се състои в липсата на видими следи от извънземна активност. Често се разбира погрешно, че Енрико не е вярвал във възможността за съществуване на извънземни цивилизации. Ученият обаче не е твърдял, че няма такива, а по-скоро е разсъждавал, че те вероятно все още не притежават технологиите, които биха им позволили да достигнат до нас. Тоест тези цивилизации или все още не са се появили, или, напротив, вече са загинали.
Парадоксът на SETI
SETI е международен проект, който е отговорен за търсенето на извънземен разум. През 60-те години на миналия век в него е залегнала идеята, че радиовръзката с друга цивилизация би трябвало да се базира на вълни в много тесен диапазон. Същността на парадокса се състои в това, че ние се опитваме да намерим живот извън нашата планета, но самите ние не изпращаме сигнали, за да ни намерят. И ако всички цивилизации само търсят, тогава никога няма да намерим никого. Ако обаче започнем да изпращаме сигнали и бъдем чути, то тогава няма шанс извънземните да дойдат с мир. Тази позиция е поддържана от доста учени, включително Стивън Хокинг.
Също така, проблемът със SETI се състоял в това, че не са се търсели живи организми, а само специфични сигнали на определени радиочестоти и в ограничен радиус. Но ние не можем да бъдем сигурни, че извънземните цивилизации използват радиовълни. Те биха могли да разработят напълно различни технологии, които ние все още не можем да си представим. През 1993 г. Конгресът на САЩ се е отказал от финансирането на SETI поради разхищение на публични средства. Но организацията не е прекратила своето съществуване.
Уравнението на Дрейк
През 1961 г. астрономът Франк Доналд Дрейк предлага математическа формула, с която се опитва да изчисли броя на технологично напредналите цивилизации в Галактиката. Тя изглежда така:
N = R * fp * ne * fl * fi * fc * fL
където:
N – броят цивилизации, с които контактът би бил възможен;
R – броят звезди в нашата галактика;
fp – каква част от звездите имат планетни системи (оценките са от 20% до 80%);
ne – среден брой планети за всяка звезда с планетна система, на които може да започне живот (оценките са от 0,5 до 6);
fl – на каква част от предходните планети ще протече еволюция (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);
fi – на каква част от предходните планети животът ще еволюира до цивилизация (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);
fc – на каква част от предходните планети, цивилизацията ще достигне развитие до ниво радиокомуникация (оценките са от 5% до 25%);
fL – каква част от цялото време за съществуване на планетата, радиокомуникационна цивилизация ще оцелее (оценките са трудни – напр. Земята, ако нашата цивилизация оцелее още 1 млрд. години, то този параметър ще е ~10%).
Но и до днес уравнението няма окончателно решение, тъй като учените все още водят спорове за повечето от неговите параметри. Освен това, Дрейк не е взел предвид предтехнологичните общности, а само тези, с които можем да влезем в пряк контакт.
По отношение на парадокса на Ферми, уравнението на Дрейк позволява да се предположи, че високоразвитите цивилизации най-вероятно се самоунищожат. Този аргумент често се използва, за да се посочи опасността от производството на оръжия за масово унищожение.
Хипотезата за зоопарка и други подобни теории
През 1973 г. американският радиоастроном Джон Бол от Масачузетския технологичен институт е предложил „хипотезата за зоопарка“. Нейната същност се състои в това, че ние не виждаме следи от извънземни цивилизации, защото не е нужно да знаем за това. Според хипотезата, извънземните общности отдавна знаят за живота на Земята, но предпочитат да наблюдават и да не се намесват, и ще осъществят контакт тогава, когато достигнем определено ниво на развитие. Руският учен Константин Циолковски също изразявал сходни възгледи с тези от „хипотезата за зоопарка“ относно контактите с извънземни цивилизации.
Съществуват и други подобни теории:
Теорията от „Стар Трек“: извънземните следват основна директива, която не им позволява да се намесват в млади, развиващи се цивилизации като нашата.
Теория за Рая: ситите и доволни извънземни живеят в идеалния си свят и не се интересуват от Вселената отвъд него.
Теория на заместването: Органичният живот в извънземните цивилизации е напълно заменен от интелигентни машини (бъдеще, което често се предсказва за човечеството), а машините не се интересуват от контакт с органичен живот.
Но така или иначе въпросът остава открит. Ако цивилизациите са разпръснати по звездите, защо не знаем нищо за тях? Млечният път е на около 10 милиарда години и е с диаметър 100 000 светлинни години. Ако извънземните имаха космически кораби, способни да пътуват дори с 1% от скоростта на светлината, галактиката вече щеше да е колонизирана. Но защо не сме чули нищо за друг живот?
Решения на парадокса на Ферми
Ако вземем съвременното технологично развитие на Земята и екстраполираме в бъдещето, можем да видим, че човечеството първо ще овладее Слънчевата система, а след това и най-близките звезди. Някои учени смятат, че през следващите няколко десетилетия ще открием следи от прости форми на живот на Марс или на някой от спътниците на газовите гиганти в Слънчевата система. Това могат да бъдат микроби, водорасли и бактерии. Изчисленията показват, че в това няма нищо свръхестествено, а дори и по-нататък – в изследването на по-далечни звезди. А ние, най-вероятно, далеч не сме първата цивилизация в галактиката. От около милиард години условията във Вселената са едни и същи и са подходящи за различни форми на съществуване, което означава, че интелектът трябва да съществува отдавна.
Ако този сценарий работи, то тогава разумните същества би трябвало да са се разпространили из цялата галактика, а извънземните да са някъде около нас. Това е питал и Ферми: „Те би трябвало да са тук, но не са.“ „Къде са?“ Това е парадоксът на Ферми в силната му форма – резултат от екстраполирането на темповете ни на развитие. Още през 90-те години е започнало търсенето на извънземни цивилизации, използвайки радиосигнали както в SETI, а след това и с оптични средства, но без резултат. Сега въпросът възниква в нова форма: „Защо те не само не са тук, но и никъде не се виждат?“ Извънземните трябва по някакъв начин да се проявят, ние трябва да виждаме някакви инженерни структури или нещо подобно. Това е слабата форма на парадокса на Ферми.
Наистина е необходимо да се обясни защо ситуацията се развива по този начин. Ние не просто търсим цивилизации, ние се опитваме да разберем защо нашите екстраполации не работят. Тук трябва да има някакво нетривиално решение, което не е пряко наивно продължение на самите нас. Следователно, търсенето на извънземен разум е едновременно опит за разрешаване на парадокса на Ферми както в силната, така и в слабата му форма. И може би най-ироничното се състои в това, че хората, които се опитват да го решат, прекрасно разбират, че това всъщност изобщо не е парадокс, тъй като има много различни обяснения защо това може да е така. Само не е ясно кое обяснение работи.
Най-простото от всичките е, че всички цивилизации, постигнали технологичен прогрес, загиват. Ето защо не ги виждаме. По-хитрото обяснение е, че може би ние сме първата (или единствената?) цивилизация в галактиката и все още няма друга. С течение на времето парадоксът е започнал да изглежда все по-сериозно, защото когато Енрико Ферми го формулирал, е нямало разбиране за това колко са планетите, подходящи за живот. Сега, вече е ясно: има огромен брой подобни планети. Почти всяка 10-та звезда, родена в нашата галактика, има планети от земен тип в обитаемата зона. И отново и отново се задава въпросът: „Къде са всички те?“.
Физикът Александър Березин е предложил може би най-мрачната теория за разрешаване на парадокса. Въпросът е, че първата цивилизация, която усвои междугалактическите пътувания, ще започне да абсорбира огромно количество ресурси, за да осигури оцеляването си. В резултат на това световете, които съдържат живот, ще бъдат изтощени и ще изчезнат.
От друга страна според ново изследване, базирано на данни, събрани от космическите телескопи Хъбъл и Кеплер, е напълно възможно Земята (и целият живот на нея) да е разцъфнала доста рано. В по-широк смисъл, нашето технологично развитие не ни позволява да чуваме и приемаме сигнали от напреднали извънземни цивилизации, тъй като Вселената е нямала време за създаване на още по-пригодни за живот светове.
