„Ефектът Google“: какво прави интернет с нашата памет
Защо все по-често запомняме къде да открием дадена информация, но не и самата информация. Изглежда, че още малко, и паметта може да бъде изключена като ненужна. Телефонни номера, дати, маршрути, формули – всичко отдавна се съхранява не в главата ни, а в смартфона. Постепенно спираме да разчитаме на собствените си знания и все повече се доверяваме на външни медии: интернет, бележки, облачни услуги. И когато се сблъскаме с нещо ново и непознато, ръката ни автоматично се протяга към търсачките. Това явление дори вече си има и наименование – „Ефектът Google“. Но какво точно стои зад този термин и и как постоянният достъп до външна информация променя нашата памет, внимание и мислене?
Какво представлява “Ефектът Google”
С развитието на мрежата паметта ни започна да работи на принципа на трансактивната (разпределената) памет. Този термин е въведен от психолога Даниел Вегнер през 80-те години на миналия век, за да опише как хората по групи разпределят запаметяването: всеки човек е отговорен за част от собствените си знания, разчитайки на другите за останалото. В дигиталната ера търсачките поеха ролята на такъв партньор в съхраняването на информация.
Американският психолог Бетси Спароу заедно със свои колеги експериментално са потвърдили това явление, наречено “Ефектът Google”. В това известно изследване участниците, които вярвали, че по-късно могат да намерят данните онлайн, си спомняли самите факти много по-зле, но за сметка на това помнили по-добре къде точно могат да бъдат открити данните. Казано по-простичко, възможността за търсене измества вниманието ни от съдържанието на информацията към пътя към нейното получаване. Интернет на практика се превърна във външна памет „твърд диск“, споделена база данни извън нашите мозъци.
Съответно се променя и поведението на хората. Когато сме изправени пред труден въпрос, е по-вероятно да мислим къде можем да прочетем за него, а не какво си спомняме по темата. Изследователите се шегуват, че навикът за незабавно търсене на отговори е станал толкова силен, че някои хора изпитват почти „абстиненция“, когато нямат достъп до интернет. Всъщност на много от нас вече им е трудно да си представят как да получат информация без помощта на Интернет. Така се формира нова система от разпределена памет: част от знанието се съхранява вътре в нас, а част е в онлайн източниците, до които имаме достъп по същия начин, както до собствената си памет.
Разсейване и загуба на концентрация
Ако по-рано усвояването на информация изискваше концентрация – да речем, внимателно четене на книга или слушане на лекция – сега цифровата среда непрекъснато се състезава за нашето внимание. Известията, съобщенията, паралелните раздели на браузъра създават многозадачен режим, в който вниманието е разпръснато. Поколението на „ дигиталните аборигени“, израснало с всякакъв вид електронни устройства, е развило стил на мислене, който постоянно сменя контекстите. Изследванията показват, че навикът да се консумира информация от множество източници наведнъж може да доведе до повишена разсеяност и влошаване работата на изпълнителните функции на мозъка. С други думи, твърде много екрани ни правят по-импулсивни и по-малко способни да се фокусираме.
Подобна разсеяност от своя страна се отразява негативно на паметта. Когато се опитваме да запомним нещо, докато постоянно се отвличаме, мозъкът ни става по-малко способен да кодира нова информация. Това се потвърждава от известното изследване на група учени от Станфордския университет, които сравнявали паметта на хора с различна склонност към мултитаскинг в медийното пространство. Тези, които редовно изпълнявали няколко задачи едновременно, се представяли по-зле както на тестовете за работна памет, така и на тестовете за дългосрочна памет, от тези, които не разпределяли вниманието си към много задачи едновременно. Поради постоянното разсейване, работната памет при представителите на първата група се запълва с по-малко значима и откъслечна информация. В резултат на това в дългосрочната памет остават по-малко подробности.
Има още един важен аспект, който трябва да имаме предвид: дори когато не използваме електронни устройства, те могат да разсейват мозъка ни, отнемайки част от умствените ни ресурси. В изследване, проведено в Тексаския университет, участниците били помолени да извършат тестове за внимание и памет, докато държат телефона си наблизо (в джоба или на масата) или да го оставят в друга стая. Резултатите показали, че самото присъствие на смартфон наблизо намалява концентрацията и паметта, дори ако не се използва и лежи с екрана надолу. Участниците, които са оставили телефоните си в друга стая, са се справили значително по-добре с тестовите задачи от тези, които са имали джаджата под ръка.
Неврофизиологията на дигиталното мислене
Мозъкът се адаптира към начина на живот, а дигиталната среда буквално оставя отпечатъци върху него. Например навикът постоянно да превключвате между екрани и задачи засяга не само поведението, но и структурата на мозъка. Едно изследване с ядрено-магнитен резонанс установило, че хората, които са пристрастени към медиа мултитаскинга , имат по-малко сиво вещество в предния цингуларен кортекс, област, свързана с контрола на вниманието и действията. Учените все още не са сигурни кое е първичното, склонността към разсейване или самите разсейващи навици, но връзката между стила на мислене и неврофизиологията е очевидна.
Друг ярък пример е въздействието на GPS навигаторите върху нашата пространствена памет. Способността за ориентиране в местност и запомнянето на пътища някога беше жизненоважно умение (и днес не би попречила). Но след като свикнете с подканите на навигатора, мозъкът ви се отпуска: защо да създавате карта в ума си, ако стрелката ще ви покаже пътя? В резултат на това ние по-лошо запомняме самия маршрут и околния пейзаж. Експериментално е доказано, че използването на навигация влошава последващото запомняне на детайли от района; например, човек по-лошо разпознава забележителностите, през които е минал.
За контраст можем да разгледаме мозъка на човек, който, напротив, интензивно тренира навигационни умения. Известно изследване сред лондонски таксиметрови шофьори е установило, че те имат увеличен хипокампус, областта на мозъка, която формира пространствени спомени. Колкото по-дълго шофирате из лондонския лабиринт, толкова по-голям е обемът на сивото вещество в задната част на хипокампуса, който е отговорен за съхраняването на „менталната карта“ на града. Този феномен е ясно потвърждение на невропластичността: мозъкът развива онези области, които активно използваме, и може да намали тези, които не се използват активно. Ако прехвърлим цялата навигация към електронните устройства, съответните невронни връзки рискуват да останат „недостатъчно обучени“.
Но има и полза
Картината не е толкова мрачна, колкото може да изглежда. Да, ние самите помним по-малко, но сме много по-способни да намираме. Някои изследователи отбелязват, че през 21 век уменията за ефективно търсене и обработка на информация понякога се оценяват по-високо от количеството информация, съхранявана в главата. По същество дигиталните технологии действат като вид протеза или разширение на паметта, което ни позволява да поддържаме огромни външни бази данни на една ръка разстояние. А освободените мозъчни ресурси могат да бъдат насочени към творчески или аналитични задачи.
Има и по-очевидни предимства. Когнитивната психология доказва, че „разтоварвайки” паметта си с помощта на външни устройства, човек става по-ефективен при изпълнението на текущите си задачи. Например, записвайки списък със задачи, ние освобождаваме умствените си ресурси за по-важните задачи, защото вече не губим енергия, за да го държим в ума си. Експериментите показват, че този подход подобрява производителността при високи натоварвания на работната памет. Това потвърждава интуитивната идея, че външните бележки помагат да се заобиколят ограниченията на паметта на нашия мозък.
Разбира се, такава цифрова подкрепа има и своите недостатъци. Прекаленото разчитане на външни източници на памет може да доведе до несполуки, ако достъпът до „застраховката“ бъде внезапно прекъснат. Например, ако хората са свикнали да разчитат на бележки, тяхното неочаквано изчезване може да направи много по-трудно изпълнението на задачата, в сравнение с тези, които първоначално са изучавали материала сами.
Например, ако винаги запазвате важни имейли, но внезапно загубите достъп до електронната си поща, възпроизвеждането на информацията по памет ще бъде по-сложно, отколкото ако първоначално сте я запомнили. Ето защо в дигиталната ера е особено важно да се развие гъвкавост на паметта – способността да се превключва обратно към вътрешните ресурси, когато е необходимо. Важно е да намерите баланс между външните източници и тренирането на собствения си мозък. По този начин можем да се насладим на всички предимства на дигиталния свят, без да губим жизнената си, гъвкава и надеждна памет. В крайна сметка най-ценният склад от знания е този, който винаги остава с нас, дори когато Wi-Fi е недостъпен.
