fbpx
АкцентиПсихологияСоциологияЧовекът

10-те закона на приятелството. Как изглежда то от научна гледна точка?

През 2010 г. еволюционният биолог Робин Дънбар публикува книгата си „От колко приятели се нуждае един човек? “ (How Many Friends Does One Person Need?), в която се опитва да разкрие скритите правила, които управляват нашите приятелства. В нея той твърди, че средно един човек е в състояние да се сприятелява и поддържа приятелски отношения с около 150 души. Но сега много от нас имат 100, 300, 1000, 5000 приятели във Facebook или Instagram? Кои са всички тези хора и те действително ли са ни „приятели“ или просто „контакти“? Има ли общи закономерности, които определят нашите приятелски взаимотношения?

Числото 150 или също така известно като числото на Дънбар, ученът е определил, изучавайки мозъка на приматите и размера на техните социални групи. Хората също сме примати със силно изразени социални функции. Но връзките са енергоемки, броят им не може да бъде безкраен и той е ограничен от размера на мозъка: колкото по-голям е той, толкова по-широк може да бъде кръгът на общуване. А размерът на човешкия мозък е такъв, че е достатъчен за средно около 150 приятели. Само с тях можете да имате пълноценна стабилна връзка и взаимно доверие. Останалите хиляди имена във вашия приятелски лист са само познати.

Изследванията на приятелството на Робин Дънбар, а също така и на други изследователи в тази област, показват, че динамиката и структурата на нашите приятелства следват 10 универсални правила.

Закон 1. Жените и екстровертите имат много приятели

Средният брой приятелства, според изчисленията на Дънбар, е 150. Но дори самият учен признава: някои хора могат да имат 100, а други 200 или повече . Неговите критици смятат, че числото 150 въобще не е определящо за всеки. Според тях размерът на социалните групи при даден човек се определя не само от структурата на мозъка, но и от различните културни и социални механизми, а реалните числа са много по-разнообразни. Наскоро изследователи от Стокхолмския университет публикуваха статия, поставяща под въпрос тази цифра. Те са уверени, че хората могат да имат много повече приятели, ако за това се положат определени усилия (мнението на Дънбар за това изследване е било “боклук, абсолютен боклук“).

Дали имате повече или по-малко приятели зависи от социалните умения, пола и личността. Социалните умения определят не само общия брой контакти, но и броя на близките приятели. Жените обикновено имат повече и от двата вида връзки, отколкото мъжете. Очевидно това се дължи на по-развитата им способност да разберат какво чувства другият човек. Правило: ако искате повече приятели, развивайте емоционална си интелигентност.

Има още две личностни черти, които влияят на броя на приятелите. Първата, това е невротизмът, тоест емоционалната нестабилност и склонността към негативни емоции. Колкото по-невротичен сте, толкова по-малко приятели имате. Втората, това е екстраверсията, тоест ориентацията към външния свят. Тук всичко е точно обратното: екстровертите имат по-широк социален кръг.

Но толкова ли е хубаво да имаш много приятели? Има два начина да разпределите своя социален капитал: на големи дялове – между няколко приятели, или на малки порции – между много. Интровертите предпочитат първия вариант: имат по-малко приятели, но на емоционално ниво са по-близки с тези, които са допуснали в личната си социална мрежа.

Закон 2. Степента на близост с приятелите ни варира

Дори и с тези 150 души от нашия вътрешен кръг, ние сме близки по различен начин. Според изследователите нашата лична социална мрежа се състои от няколко слоя – в съответствие със степента на близост.

Първи слой. Петима най-близки хора, с които можеш да споделиш почти всичко.
Втори слой. Още десет до петнадесет близки приятели и членове на семейството.
Трети слой. 50 души, които можете да поканите на парти.
Четвърти слой. Останалите 70–80 души, чието ниво на близост с нас Робин Дънбар определя по следния начин: “Те биха могли да дойдат на вашето погребение”.

Закон 3. Роднините са по-близки до нас, отколкото приятелите

Нашият социален свят се състои от две различни групи хора: приятели и семейство. По правило роднините са включени в първия и втория слой, тоест в най-вътрешния ни кръг. И тъй като възможностите за поддържане на взаимоотношения е ограничена, ние незабавно запазваме места на първия ред за членове на нашето семейство. Приятелите получават само това, което остава. Ето защо хора от големи семейства са склонни да имат по-малко приятели.

Защо роднините са приоритет? Причините са очевидни. В трудни моменти те ще ви помогнат по-бързо дори и от най-близките ви приятели. Освен това приятелството често умира, ако не се култивира, а семейните отношения са в състояние да издържат много повече изпитания. Членовете на семейството остават на стабилни позиции в нашия вътрешен кръг през целия ни живот, а до 20% от връзките ни с приятели се променят на всеки няколко години.

Закон 4. Понякога най-важните хора са тези, с които почти не общуваме

Колко време отделяме за поддържане на взаимоотношения? За да отговори на този въпрос, Робин Дънбар е разгледал данни за това как хората от различни култури разпределят времето си за общуване – от африканските пастирите масаи до английските домакини. Според негови изчисления от 18 часа активно бодърстване човек прекарва около 3,5 часа в социални взаимодействия (хранене и съвместни разговори). Не е толкова много, но те не са разпределени равномерно между всичките ни контакти. Около 40-60% от времето за контакти посвещаваме на петимата си най-близки хора от първия слой и още 20% на ден изразходваме за някои от тези 10-15 човека от втория слой.

Най-малко близките ни хора можем да видим рядко през годината – обикновено на сватби, погребения или при случайни срещи. На пръв поглед може да изглежда, че тези хора не играят почти никаква роля в нашия живот. Всъщност слабите социални връзки не бива да се подценяват, обяснява социологът от Станфорд Марк Грановетър. Чрез тези повърхностни познанства често можем да си намерим по-добра работа или да получим други важни икономически или социални възможности, до които нашият вътрешен кръг няма достъп. Такива „отдалечени“ контакти са не по-малко важни за любовта: почти 70% от хората се запознават с бъдещия си партньор именно благодарение на тях.

Закон 5. Разстоянието убива приятелството

Нашите предци са живели в малки населени места и постоянно са се виждали с всичките 150 членове на социалната си мрежа. Днес разстоянията между нас са много по-големи. И това не се отразява на приятелството по най-добрия начин. Съществува „правилото на 30-те минути“: ако не можете да стигнете до къщата на приятел за половин час, тогава е по-малко вероятно да му се обадите или да му пишете. Изследване е установило, че честотата на телефонните разговори между приятели намалява с увеличаване на разстоянието между тях. След около 160 км връзката рязко прекъсва. Може да се каже, че има обратна връзка между разстоянието и нивото на близост.

Закон 6. Колкото по-дълго не сте говорили с приятел, толкова по-дълъг ще бъде разговорът ви

Изглежда, че интуитивно усещаме кога връзката с човека отслабва и несъзнателно се опитваме да предотвратим раздялата. Финландски изследователи са установили, че колкото повече време е минало от последното обаждане до приятел, толкова по-дълго ще отнеме следващият ви разговор. Увеличавайки продължителността на комуникацията, ние сякаш се опитваме да компенсираме щетите от прекъсването. Вярно е, че този модел не работи с всички, а само с най-близките приятели, обикновено от същия пол и възраст.

Закон 7. Приятелството умира за три години

Ако рядко се обаждате и виждате приятел, връзката ви отслабва. Колко дълго може да издържи едно приятелство на такова пренебрежение? Три години – според оценките на американския социален психолог Боб Краут. Именно през този период близкото приятелство може да се превърне в повърхностно познанство. Връзката с някои приятели обаче е по-устойчива, но такива хора са малко: само трима-четирима. Обикновено това са хората, с които сте се сприятелили в началния етап на зрялата възраст.

Закон 8. Няма незаменими приятели

Нашият социален кръг се променя. Разделяме се със стари приятели и намираме нови. Някои хора се сближават, други се отдалечават. Изследвания на Робин Дънбар и неговия колега Сам Робъртсън от Университета в Честър показват, че този процес е подчинен на строг модел.

В продължение на 18 месеца те са наблюдавали телефонната активност на група студенти и ги разпитвали за личните срещи с приятели. При всеки от тези студенти се наблюдавал устойчив модел на комуникация. Въпреки че за тези година и половина наблюдения отношенията им с приятелите се променили много (те се разделяли с едни хора, запознавали са се с други, започвали да общуват с някого по-често или, обратно, по-рядко), то общият модел оставал непроменен. Ако човек загубвал един приятел, той просто заменял свободното място в този социален кръг с друг и започвал да общува с него със същата честота.

Закон 9. В приятелството ние сме “чучулиги” или “сови”

Някои са по-активни през деня, други през нощта. Тази закономерност Дънбар и Робъртсън наблюдавали в общуването на студентите. При това зависимостта на социална активност от времето на деня била достатъчно стабилна. Хората, които са били класифицирани като “чучулиги” или “сови” в началото на изследването, не променяли предпочитанията си и след 18 месеца, въпреки че съставът на тяхната социална среда се е променял.

Защо това е важно? Хронотипът влияе върху това колко приятели имате и кои са те. Това са открили датски изследователи, които проследили социалната активност на 1000 студенти. Около 20% от субектите били „ранобудни“ в общуването. Същият брой били “сови”. Останалите били еднакво активни и вечер, и сутрин. Оказало се, че “совите” предпочитат да общуват с хора от техния хронотип и те имат повече контакти от “чучулигите”, но отделят по-малко време на всеки контакт.

Закон 10. Женското приятелство укрепва от общуването, мъжкото – от обща кауза

Един от въпросите, на които Дънбар и Робъртсън са се опитали да отговорят в своето изследване е бил следния: Каква е тайната на силното приятелство? . Оказало се, че отговорът зависи от това дали сте жена или мъж. За поддържането на женското приятелство личните срещи и телефонните разговори били еднакво важни. При мъжете честите разговори по никакъв начин не влияели на вероятността за запазване на приятелство. Мъжете обикновено са приятели, когато правят нещо заедно: ходят в един и същи бар или спортуват. За женските приятелства съвместните дейности също са важни, но разговорите са още по-важни.

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x