fbpx
Природа и обществоСоциология

Неизменните 150: актуално ли е числото на Дънбар за приятелските ни връзки в цифровата епоха?

Учените са започнали дебат дали контактите ни от Facebook и LinkedIn могат да се смятат за част от човешките ни взаимоотношения и колко приятели може да има човек в съвременните условия.

Колко приятели може да има човек? В свое изследване от 1993 г. известният британският антрополог Робин Дънбар е предположил, че хората могат да имат не повече от 150 значими взаимоотношения, показател известен като числото на Дънбар.

Но изследователи от Стокхолмския университет наскоро публикуваха статия, поставяща под въпрос тази цифра. Те са уверени, че хората могат да имат много повече приятели, ако за това положат определени усилия.

„Ние можем да разберем хиляди от цифрите след десетичната запетая на числото Пи и по същия начин ако общуваме с повече хора, можем да изградим по-близки отношения с повече хора“, казва авторът на ново изследване и професор от Стокхолмския университет Йохан Линд. Статия, посветена на това изследване, е публикувана в списанието Biology Letters.

В своето първоначално изследване д-р Дънбар, изучавайки маймуни и примати, установява, че размерът на техния неокортекс – частта от мозъка, отговорна за съзнателното мислене – корелира с размера на групата, в която те живеят. На базата на това, че хората имат още по-голям неокортекс, Дънбар е изчислил, че оптималният размер на групата, в която ние съществуваме съзнателно, е средно от около 150 човека.

В новото изследване д-р Линд и неговият екип, използвайки актуализирани масиви от данни и статистически методи, са установили, че размерът на неокортекса не ограничава броя на връзките, които хората могат да поддържат. Според него числото на Дънбар “е критикувано от доста време“. Екипът на Линд е убеден, че по никакъв начин с каквато и да е точност, не е възможно да се установи максималния брой приятелства.

Д-р Дънбар, който в момента е професор по еволюционна психология в Оксфордския университет, не е съгласен с изводите от новото изследване и защитава своите изследвания. Новият анализ, казва той, е “боклук, абсолютен боклук“. Той е уверен, че изследователите от Стокхолмския университет са провели грешно статистическия си анализ, също така са разбрали и изтълкували погрешно както нюансите на неговата работа, така и по принцип човешките връзки.

“Удивен съм от очевидната им неспособност да разберат човешките отношения.”

Като пример за значими отношения д -р Дънбар смята, че това са отношения с хора, които познавате достатъчно добре, за да ги поздравите и да поговорите с тях без неудобство, срещайки ги на летището. Според него този брой обикновено варира между 100 до 250, а са средно около 150. Освен това Дънбар разграничава няколко концентрични кръга на взаимоотношения, включващи най-близките ни хора, приятелския ни кръг и хора с които се познаваме, учили сме заедно, работим в близък контакт или ги познаваме от други жизнени обстоятелства.

При раждането този кръг включва един или двама души. Пикът на приятелските отношения обикновено достига в края на юношеските години и в началото на двайсетте. Към 30-годишната си възраст хората обикновено имат средно около 150 връзки и този брой остава непроменен до навършване на 60-70 години, като на мястото на излезлите по една и или друга причина от нашата социална мрежа се появяват нови. След това броят на връзките, „започва да намалява“ смята д-р Дънбар.

“Ако живеете достатъчно дълго, ще се върнете към едно или две близки взаимоотношения.”

В книгата си, издадена през 2010 година, „От колко приятели се нуждае един човек“ (“How Many Friends Does One Person Need?: Dunbar’s Number and Other Evolutionary Quirks“), Дънбар посочва исторически и съвременни примери в подкрепа на своите изследвания. Например, около 6000 г. пр.н.е. размерът на неолитните селища в Близкия изток варира от 120 до 150 души, съдейки по броя на жилищата. През 1086 г. средният размер на повечето английски села, вкарани в Книгата на на Съдния ден, е около 160 човека. Според Дънбар в съвременните армии най-боеспособните части се състоят средно от 130 до 150 души.

През 2007 г., когато шведската данъчна агенция е започнала преструктуриране, стратегът, отговарящ за това в агенцията, позовавайки се на изследването на д -р Дънбар, е предложил всеки нов офис да има между 100 и 150 служители. Служителите, които по принцип били недоволни от преструктурирането, когато научили за плана, се оплакали, че ги сравняват с маймуни. В крайна сметка, според трима служители, участвали в този процес, числото на Дънбар не е изиграло никаква роля в преструктурирането на агенцията.

Идеята, че има оптимален брой хора, с които трябва да се обградите, може да звучи успокояващо, но наистина няма единно правило, което да важи за всички, казва Луиз Барет, професор по психология в университета в Летбридж в Канада.

„Човешкият живот е наистина сложно нещо“, подчертава тя.

Барет, която е биологичен антрополог, и не е участвала в новото изследване, а по-рано е учила и работила под ръководството на д -р Дънбар, споделя, че новият анализ изглежда солиден.

„Трябва да преосмислим и коригираме тълкуването и хипотезите в светлината на тези нови данни“, казва тя.

В този смисъл в последно време все по-голяма скорост набира дискусията за преосмислянето на това какви и колко приятелства искаме да възстановим след пандемията и обсъждането на начина за участие в работни процеси след коронавируса.

Д -р Дънбар е изложил своята теория преди няколко десетилетия, в първите дни на интернет и много преди социалните медии да променят начина на комуникация на хората.

„Това число би имало смисъл, ако все още разчитахме на въртящата се картотека за бизнес и обществени връзки от типа на Rolodex, стояща на бюрото ни или живите разговори с хората около нас, но ние вече живеем в различен свят“, казва професорът от бизнес училището към Колумбийския университет Анджела Лий.

С мрежови инструменти като LinkedIn броят на връзките, които можем да поддържаме, се е увеличил значително, което е много важно, защото изследванията показват, че хората от външния край на нашите мрежи често са най -полезни за кариерно ни развитие или за генериране на творчески идеи.

Д -р Дънбар твърди, че неговата теория продължава да е жизнеспособна, дори в днешния свят с хипервръзки, тъй като качеството на комуникацията в социалните медии често е на много ниско ниво.

„Това не е лична връзка“, казва той.

Как пандемията ще повлияе на възстановяването на значимите връзки както на работното място, така и в социалния живот? Вероятно е твърде рано да се говори за това, но Дънбар прогнозира, че мрежите ще окажат най -голямо въздействие върху възрастните хора.

„Кръговете им на приятелство вече се свиват и това ще тласне процеса още по-напред“, смята той.

Дънбар предполага, че лично той има около 150 приятели, въпреки че по неговите думи, той не се опитва сам себе си да анализира.

„За повечето хора, които се замислят над това, е съвсем очевидно, че именно така е организирана тяхната социална мрежа“, подчертава той.

Ученият е уверен, че числото на Дънбар ще остане непроменено.

Източник

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x