fbpx

Роботи-компаньони с изкуствен интелект: тенденции на развитие и възникващи морално-етични въпроси

На пазара се появяват все повече роботи-компаньони с изкуствен интелект и заедно с това възникват все повече морално-етични въпроси, особено за децата, израснали в такава среда.

Мита Юн се е увлякла от роботехниката не защото я интересувало спасението на света. В университета тя е сглобила луноход, а докато работила за Google е написала няколко полезни програми. Но всичко това е било само практика за да осъществи своята отдавнашна мечта да си създаде механически приятел.
Юн още от детството си е мечтала да има верен приятел. Тя умолявала родителите си да и вземат домашен любимец, но напразно. Братя и сестри тя нямала, защото по това време в Китай действала политиката „едно семейство-едно дете”. В стаята си Юн имала много плюшени животни и момиченцето си представяло как те оживяват и си играят с нея.
През 2017 година Юн напуснала Google за да създаде „приятеля”, за когото винаги си е мечтала. Тя основала компанията Zoetic и поканила няколко специалиста по роботехника, за да превърне своя концепт в търговски продукт. Юн вече представя своето творение– интерактивния робот Kiki, за който вече е в продажба с бързо изчерпващи се бройки.

Kiki има остри ушички и екран с големи мили очи на малко кученце. В носа на робота е разположена камера, която чете изражението на вашето лице. Малкият Kiki може да прави малки трикове, за да предизвика усмивка у вас. Ако го погалите, той ще наклони глава и ще издава доволни звуци. В промоматериалите робота-компаньон е описан като „роботът, който ще докосне вашето сърце”. В идеалния свят на Юн всеки човек си има робопитомец, приличащ на Kiki или от типа на R2D2 от „Междузвездни войни” .

„Представете си , че кошчето за боклук или принтера във вашия офис си има свой характер, – казва Юн – Представете си, че всичко наоколо е живо. Ето това е моята мечта”.

Юн не е единствената, която мечтае за това. Стартъпи, занимаващи се с роботехника, пускат на пазара все повече роботи-компаньони, създадени с единствената цел да подарят на човека приятел. Такива устройства постепенно стават част от нашето ежедневие и възникват напълно закономерните етични въпроси. До колко нормални могат да се смятат такива отношения? Допустимо ли е да се възпитават децата в обкръжение на роботи? Как ще се чувстваме, когато новите ни механически приятели, които ние сме обикнали се развалят и „умрат”?

Идеята  за робота-компаньон възникнала в главата на Юн приблизително в момента, когато са и подарили първия „тамагочи”. Японската компания Bandai представи своите „цифрови приятели” през 1996 година. След две години американската компания Tiger пусна на пазара говорещата играчка Furby, а година след това излезе робокучето Aibo на Sony .

Aibo може да лае и да прави различни трикове като истинско куче. Има и функции, които са характерни за истински робот – например може да прави снимки с камерата, която е разположена на носа му ( и да ги изпраща на телефона на стопанина си). Но за разлика от истинското куче Aibo не се нуждае от храна и разчесване. Своето настроение роботът показва с помощта на цветови сигнали на главата си.

робокуче
Робокучето Aibo на Sony
Фото: Sony

Робокучето още отначало се продавало добре. Седмица преди началото на продажбата му, Soni получила повече от 135 големи предварителни поръчки. Компанията не била готова за такива количества, защото в началото робокучето било само експериментален продукт и към него момент били произведени само 10 000 робокомпаньона.
Интересът към Aibo създал пазар за продукти, които представлявали не само играчки, а реални компаньони. Компаниите започнали да изкарват на пазара все повече и повече такива устройства. Panasonic представила на пазара робокотка, а производителят Furby направил бюджетна версия на Aibo – робокучето на име Poo-Chi. За първите осем месеца те продали повече от 10 милиона робокучета.

В началото на века Шери Таркъл (Sherry Turkle), психолог от Масачузетския технологически университет , започнала да изучава първото поколение деца, израснали с робопитомци. С тях децата имали абсолютно различни отношения, отколкото с другите си кукли или плюшени животинчета. Децата активно се грижили за механическите си компаньони и Таркъл искала да изясни доколко са реални тези връзки. Нейното изследване показало, че децата разбират, че робоиграчките не са живи, но въпреки това силно се привързват към тях на емоционално ниво. Когато робокомпаньонът се развали, съвсем не е лесно той да бъде заменен с нов.


Децата проявяват към роботите емпатия. Таркъл провела експеримент, в който децата трябвало максимално дълго да държат нагоре с краката хамстер, робокучето Furby и кукла Барби. Младите участници в експеримента обръщали обратно хамстера веднага след като той започвал да рита с краченцата си. Робокучето те връщали в нормално положение приблизително след 30 секунди, когато роботът започвал да трепери и да говори нещо от рода „Страшно ми е”. Куклата децата държели с краката нагоре, докато не им се уморявали ръцете.

След две десетилетия производителите, както и по-рано, не са се отказали от идеята за идеалните робокомпаньони и активно ги предлагат на пазара. Сред най-новите са домашният робот Kuri с външност на анимационен герой, и Jibo, „роднина” на Amazon Alexa, изразяващ своите емоции с езика на тялото. Японски стартап продава робота BOCCO, който свети, когато разговаря и ви съобщава, ако е дошъл някой от близките ви. Обновената версия ще почервенява, когато чуе „Обичам те”. А Sony и досега предлага на пазара робокучето Aibo.

Kiki е най-близо до Aibo, защото както казва Юн, той практически е „безполезен”. Той не може да поставя таймер или да ви съобщава какво ще е времето. Юн смята, че това е важно, защото така хората ще могат да възприемат Kiki като домашен питомец, а не като устройство.

„Колкото е по-безполезен, толкова повече към него се привързват”.

Екипът на Юн още отначало се е заел и с формирането „личността” на Kiki. Те са разработили самообучаваща се програма, която позволява на робота да се адаптира към предпочитанията на стопанина си. Kiki сам избира как да реагира в една или друга ситуация или събитие, базирайки се на натрупания си опит.

„Kiki може да разбере какво ви е смешно – казва Юн -. Той може да направи някой трик и да види дали вие се усмихвате или не”.


Екипът е разработил също собствена „система за израз на лицето”, която отговаря за положението на очите на робота. Вдъхновението им дошло от съветите на аниматорите на Pixar. Kiki може да изразява широк спектър от емоции – от гняв и учудване до радост и мъка.

Продажбите на Kiki вече са започнали и Юн смята, че първите купувачи са станали хора, „които винаги са мечтали да имат робот-компаньон и да изпробват ситуацията, когато хората и роботите ще живеят заедно”. С една дума, нейни съмишленици. Юн също така се надява , че Kiki ще стане приятел и на децата и на хората в напреднала възраст. Тя смята, че на тях ще им е от особена полза общуването с такъв компаньон. За Юн  Кiki е само началото. Тя мечтае за свят, където ще може да се общува с  всички обекти и взаимодействието ще е особено дружелюбно. Юм се вдъхновява много от филми, където се показва съвместния живот на хора и роботи.

“Wall –E (едноименен герой от филм на Pixar) е роботът на моите мечти – си признава Юн. Тя е гледала филма на Pixar, когато е била първи курс в университета и филмът и направил неизгладимо впечатление. – Именно затова аз започнах да изучавам роботехника. Исках да създавам мили роботи”.

Действително въпросът за взаимоотношенията между робот и човек започва да става все по-актуален. Преди време ви запознахме с изследване на екип от Университета в Плимът, в което се доказва, че роботите могат да имат значително влияние върху поведението и мнението на децата. Резултати от друго изследване на международен екип от САЩ и Израел показват, че състезанията за пари между хора и роботи деморализират хората, тоест колкото повече роботът печели, толкова по-малко човек прави усилия да го настигне и толкова по-голямо разочарование изпитва. При това хората започвали да оценяват компетентността им по-високо, а своята по-ниско. Тези изследвания са още в началото си и явно проблемът ще трябва да се разглежда много по-широкоспектърно и комплексно, обхващайки психологическите, морално-етичните и юридическите аспекти на съвместния живот на хора и роботи.

Източник

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x