Роботите могат да оказват значително влияние върху мнението на децата

Звучи като сюжет от култовия сериал „Черното огледало”: Деца трябва да идентифицират съвпадение на обекти и го правят с голям процент на успех, когато са сами.Но когато те са с роботи,които предлагат неверни отговори в тест за социално съответствие, децата имат тенденция да следват тяхното лидерство. Това не е научна фантастика ,а резултати от изследване, проведено в университета в Плимът, Великобритания.

„Ако приятелите ти ти кажат да скочиш, ще скочиш ли?” – това е обичаен подход, който раздразнени родители използват и продължават да използват в опитите си да докажат на децата си, че не трябва сляпо да следват връстниците си. Но децата вече имат не само реални приятели, но и виртуални: гласови помощници , умни колонки, интерактивни „умни играчки” . Бъдещето, в което автономните социални роботи ще се използват като помощни средства в образованието или като детски терапевти, не е далечно. В тези приложения роботът ще е в положение, при което предоставената от него информация може значително да повлияе на индивидите, с които той взаимодейства. И тук възниква въпросът – доколко децата имат доверие на изкуствения интелект и готови ли са да приемат съветите от него без критично преосмисляне.
Именно в този аспект екип от учени от Германия и Великобритания решил да проведе серия от изследвания в университета в Плимът, за да разбере до колко силно влияят роботите на деца и възрастни. Освен това в обсега на изследването било включено доколко се повишава доверието към продукти и услуги, които се препоръчват от изкуствен интелект ( в сравнение с обичайна реклама ).

Тестът на Аш за социален конформизъм

Изучаването на реакциите на хората към препоръките и съветите на роботите се провели във формата на експеримента на Аш, възможно един от най-известните и най-влиятелни доказателства на социалния конформизъм. Серията от експерименти, които Соломон Аш е провел през петдестте години на миналия век показва как хората, попадайки под влияние на груповото мислене, започват да отричат даже най-очевидни факти.
В хода на своите експерименти Аш канел студенти от мъжки пол да участват в проверка на зрението. Студентите се събирали заедно и им показвали график с четири линии с различна дължина, три, от които били обозначени с буквите А, В, С. След това ги молили подред да казват коя от трите обозначени линии съвпада по дължина с необозначената. Отговорът бил очевиден , но участниците в експеримента не знаели, че всички студенти, освен един, били актьори, които давали еднакви неверни отговори.
Реално тестираният участник винаги давал отговора си последен. Изяснило се, че повече от една трета (36,8 %) от отговорите на реално тестираните участници били неправилни. При последователно проведените експерименти, Аш констатирал, че около 75 % от участниците се нагаждали под общото мнение поне веднъж, и само 25 % нито веднъж не отстъпили. В същото време в контролна група без натиск за конформизъм за погрешен възглед, само един субект от 35 давал неправилен отговор

Съвременната интерпретация на теста на Аш с участие на роботи с деца

„ Този експеримент е дотолкова изящен, че ние си помислихме: защо ние да не го възпроизведем с роботи? Хората често следват мнението на другите и от дълго време знаем, че е трудно да се противопоставим на възприемането на възгледите и мненията на хората около нас. Ние знаем това като съответствие. Но тъй като роботите скоро ще бъдат в домовете ни и на работното ни място, се чудехме дали хората ще се съобразяват с роботите.” – така коментира решението да се избере тази форма на влияние върху хора Тони Белпаем, професор по роботехника в университета в Плимът и член на екипа.
Той заедно с колегите си повторили опита, като леко го изменили: изпитваните били разделени на две групи : деца и възрастни.
В младшата група били включени 43 деца на възраст от 7 до 9 години, като формата на експеримента напълно повтаряла експеримента на Аш: същите линии, дължината, на които се предлагало да се съпоставят. Когато децате били тествани индивидуално, те давали правилен отговор в 87% от случаите. След това формата се сменяла – заедно с детето сядали три човекоподобни робота, които давали винаги неправилни отговори. Въпреки, че линиите били очевидно различни, децата-участници започнали да се съмняват и започнали да следват роботите. В края на експеримента процентът на верните отговори паднал на 75 %. А от грешните отговори 74% съответствали на тези на роботите.

“Когато децата бяха сами в стаята, те бяха доста добри в задачата, но когато роботите взеха участие и дадоха погрешните отговори, те просто последваха роботите”, казва Тони Белпаем.

Същият експеримент, но с възрастни

Аналогичният експеримент бил проведен с участието на 60 възрастни. За разлика от децата, те продължавали да настояват на правилните отговори даже тогава, когато роботите се опитвали да ги объркат. В края на експеримента, при разговор с екипа, участниците заявили, че предполагат, че роботите са неправилно функциониращи или не са достатъчно напреднали, за да предоставят верния отговор. Изследователите смятат, че може би срещу роботите е изграла роля техния външен вид – те били малки и твърде много напомняли на играчки. Възможно е, отбелязва Белпаем, ако експериментът бъде извършен с роботи, изглеждащи по-солидно, той би имал други резултати .
В прес- релийза на университета проф. Том Белпаем казва:
„Резултатите ни показват, че възрастните не следват това, което казват роботите. Но когато осъществихме експеримента с деца, те го направиха. Това показва, че децата могат да имат повече афинитет към роботите, отколкото възрастните, което поставя въпроса: какво ще стане, ако роботите предлагат, например, какви продукти те да купуват или какво да мислят?”

Изводи

В заключение трябва да се отбележи, че констатациите на екипа могат да имат дълбоки последици за бъдещето на индустрията на роботиката. Тъй като „автономните социални роботи” стават все по-често срещани в сферите на образованието и консултирането на децата, изследователите предупреждават, че трябва да се вземат мерки, включително регулаторни, за „намаляване на риска за децата по време на социалното взаимодействие дете-робот“.

Източник