Дари

Роберт Саполски за насилието и биологията на нашата най-добра и най-лошата същност

В последните дни въпросът за насилието, и то в някои свои брутални форми, придобива все по-голяма актуалност у нас. По тази причина решихме да публикуваме блестящата лекция, изнесена в TED’s през 2017 година от световноизвестният професор-невробиолог от Стандфордския университет и автор на книгата “ Behave: The Biology of Humans at Our Best and Worst” Робърт Саполски. Как е възможно хората да бъдат толкова състрадателни и алтруистични, но и толкова жестоки и агресивни? За да разберем защо постъпваме по определен начин, той разглежда крайни ситуации, анализирайки времеви диапазони от секунди до милиони години, определящи възникването на дадено действие. В тази вдъхновяваща лекция той споделя най-съвременните си изследвания върху биологията, която обуславя най-лошите и най-добрите ни модели на поведение. Но може би най-позитивното в неговото изказване е, че промяна във всеки от нас е възможна, че насилието по своята същност е абсолютно безсмислено, че под въздействието на обстоятелствата и осъзнаването всеки описан механизъм от биологията може да бъде променен.

Робърт Саполски: Фантазиите ни винаги следват някакъв сценарий. Например, успявам да обезвредя елитната му охрана, нахлувам в тайния му бункер, картечницата ми е в бойна готовност. Той посяга към своя пистолет „Люгер“. Избивам го от ръката му. Посяга към цианидното хапче. Избивам го от ръката му. Оголва зъби, мята се отгоре ми с нечовешка сила. Вкопчваме се един в друг, бием се, успявам да го закова на място и да му поставя белезниците. „Адолф Хитлер – казвам, – арестувам Ви за престъпления срещу човечеството“.

И тук частта от фантазията, заслужаваща медал на честа, свършва и образите помръкват. Какво бих направил, ако Хитлер беше в ръцете ми? Не е трудно да си представя, ако дам воля на фантазията си. Ще разсека гръбнака му през врата. Ще извадя очите му с тъп инструмент. Ще пробия тъпанчетата му. Ще отрежа езика му. Ще го оставя да живее на респиратор, да се храни с тръба, да не говори, движи, вижда и чува, а само да чувства. След това ще му инжектирам канцерогенно вещество, което ще го разлага и гноясва, докато всяка клетка в тялото му започне да пищи в агония, докато чувства всяка секунда като вечност в адски мъки. Ето това ще направя с Хитлер.

Имам тази фантазия още от дете, понякога и сега я преживявам, и когато това се случва, сърцето ми препуска – всички тези планове са насочени към най-злата, най-проклетата душа в историята. Но има проблем, а той е, че всъщност не вярвам в душите или пък в злото, и си мисля, че проклетията е запазена за мюзикълите. Но пък има хора, които ми се иска да бъдат убити, само че съм против смъртната присъда. Но пък обичам шокиращите филми с насилие, но искам да се наложи строг контрол над оръжията. Но пък веднъж играх лазерни игри и супер се забавлявах да стрелям по хората, спотайвайки се в ъгъла. С други думи, аз съм обикновеният объркан човек, когато говорим за насилие.

Като животински вид, очевидно имаме проблеми с насилието. Използваме душове с отровен газ, писма с антракс, самолети като оръжия, масови изнасилвания като военна стратегия. Ние сме жесток агресивен животински вид. Но има усложнение, а то е, че ние не мразим насилието, мразим погрешния вид насилие. А когато е правилният вид, ние го аплодираме, връчваме медали, даваме гласа си и се женим за неговите защитници. Когато е правилният вид насилие, ние го харесваме. Но има и още едно усложнение, а именно, че освен, че сме жестоко агресивен животински вид, ние сме и изключително алтруистичен и състрадателен вид.

Как тогава да разберем биологията на нашето най-добро, най-лошо и противоречивото, разположено помежду им, поведение?

И така, за начинаещите, най-досадното е да се разберат моторно- двигателните елементи на поведението. Вашият мозък казва на гръбначния ви стълб, на вашите мускули да изпълнят дадена команда и, ура, извършвате действие. Трудно обаче е да се разбере значението на поведението, тъй като в някои ситуации натискането на спусъка е ужасен акт, а в други – героична саможертва. В някои ситуации, поставянето на ръка върху тази на друг човек е знак на дълбоко състрадание. В други, на долно предателство. Предизвикателството е да разберем биологията на контекста на нашето поведение и тук е голямата трудност.

Едно нещо обаче е ясно и то е, че няма да стигнете доникъде, ако мислите, че има част от мозъка или хормон, или ген, или преживяване от детството, или еволюционен механизъм, който обяснява всичко. Вместо това, всяко наше поведение има много нива на причини и следствия.

Нека да разгледаме един пример. Държите пистолет. Има някаква криза: бунт, насилие, хората тичат нагоре-надолу. Към вас тича непознат във възбудено състояние – не можете да кажете дали изражението му е на уплаха, заплаха, ярост – държи нещо, което изглежда като револвер. Не сте сигурни. Непознатият ви приближава, тичайки, а вие натискате спусъка. И се оказва, че в ръката си човекът е държал мобилен телефон.

Задаваме биологичния въпрос: какво се случи, което причини това поведение? Какво причини това поведение? А това са поредица от въпроси.

Започваме. Какво се случва в мозъка ви секунда преди да дръпнете спусъка? И това ни довежда до царството в областта от мозъка, наречена амигдала. Амигдалата, отговорна за насилието, за страха, изпраща залпове от каскадни сигнали, които водят до натискането на спусъка. Какво е било нивото на активност на амигдалата ви секунда преди това?

Но за да разберем това, трябва да направим крачка назад. Какво се случва около вас секунди и минути преди да въздейства на амигдалата? Очевидно гледките, звуците на бунта са свързани със ситуацията. Но освен това, е по-вероятно да объркате мобилен телефон с пистолет, ако непознатият е мъж, едър на ръст и от друга раса. Освен това, ако изпитвате болка, ако сте гладен, ако сте изтощен, фронталният ви кортекс също няма да работи, тоест тази област от мозъка, чиято задача е да достигне до амигдалата навреме и да каже: „Наистина ли си сигурна, че това е пистолет?“.

Но трябва да направим и още крачка назад. Трябва да погледнем от часове до дни назад. Така достигаме царството на хормоните. Например тестостеронът, при който независимо от пола, ако имате по-високи нива на тестостерон в кръвта си, е по-вероятно да възприемете лице с неутрално изражение като заплашително. При повишени нива на тестостерон, при повишени нива на хормоните на стреса амигдалата ви ще бъде по-активна и фронталният ви кортекс ще работи по-бавно.

Да се върнем още назад, седмици до месеци назад – къде е връзката там? Това е царството на невропластичността, фактът, че мозъкът ви може да се променя в отговор на опита, и ако през предходните месеци сте преживели значителен стрес и травми, вашата амигдала е нараснала. Невроните ще са по-лесно възбудими, фронталният ви кортекс ще е атрофирал, което допринася до събитията през онази една секунда.

Но да отидем още назад, години, например към юношеството ви. Централният факт за мозъка на юношата е, че той работи с пълна сила, с изключение на фронталния кортекс, който все още не е доизграден. Той не узрява напълно до около 25-годишна възраст. И така, юношеството и началото на зрелостта са годините, през които средата и опитът извайват фронталния ви кортекс във формата, която ще имате като възрастен в този решаващ момент.

Но нека се върнем още назад, още по-назад, до детството и ембрионалното развитие, и всичките различни варианти, които можеха да се получат. Очевидно това е времето, когато се изгражда мозъкът ви, а това е нещо важно, но същевременно преживяванията през този период оформят т.нар. епигенетични промени, в някои случаи перманентни, постоянно активиращи определени гени и изключващи други. Пример за този процес е, ако ембрионът е изложен на голямо количество хормони на стреса от майката, епигенетиката ще оформи вашата амигдала като възрастен в много по-лесно възбудим орган и ще имате по-високи нива на хормоните на стреса.

Но ако се върнем дори още по-назад, още докато сте само ембрион, когато сте просто сбор от гени. Гените са нещо много важно за тези процеси, но още по-същественото е, че гените не са определящи, защото действат различно в различна среда. Основен пример тук е с гена, наречен MAO-A, и ако разполагате с този ген, вие сте много по-склонен към антисоциално насилие, само, и то само ако, сте били малтретиран като дете. Гените и средата си взаимодействат и това, което се случва в секундата, преди да натиснете спусъка, отразява целия живот на тези взаимодействия между гените и средата.

И което е впечатляващо, сега трябва да се върнем още по-назад, векове назад. Да видим какво са правили вашите предци. И, ако например са били номади скотовъдци, хора, живели в пустини или по пасища, със своите стада камили, крави, кози, е много вероятно те да са създали т.нар. култура на честта, с класи на своите войни, насилнически наказания, междукланови вендети и, удивителното е, че след векове това все още влияе върху ценностите, с които сте отгледани.

Но трябва да се върнем дори още назад, милиони години назад, тъй като, ако говорим за гени, косвено говорим за еволюцията на гените. Това, което виждате, са например различни модели на поведение между различните видове примати. Някои от тях са се развили към крайно ниски нива на агресия, други са се развили в противоположната посока, и в плаващата зона между тях със сигурност са хората, отново този объркан, труден за определяне вид, разполагащ с пълния потенциал да се лашка между двете крайности.

И така, какво научихме? Най-общо, това, което виждаме тук е: ако искате да разберете дадено действие, независимо дали е ужасяващо, дали е удивително хуманно или двусмислено помежду им, ако искате да разберете това действие, трябва да отчетете всичко, което се случва между секундата преди действието до милион години преди това.

Какво ще заключим тогава на този етап? Официално, сложно е. Е, голяма полза, няма що! Сложно е и най-добре е да сте наистина внимателни, много предпазливи, преди да направите заключение, че знаете причините за дадено поведение, най-вече, ако говорим за поведение, което осъждате строго.
Лично за мен най-важният въпрос за всичко, което описах, е свързан с промяната. Обстоятелствата могат да променят всеки споменат елемент от биологията. Например екосистемите се променят. Преди хиляди години Сахара е била покрита с тучни пасища. Културите се променят. През 17 век най-ужасяващите европейци са били шведите, вилнеещи навсякъде. Вижте какво правят шведските войници днес. Не са участвали във война от 200 години.

И най-важното, мозъкът се променя. Невроните развиват нови процеси. Връзките се прекъсват. Всичко в мозъка се променя, от което следват изключителни примери на промяна на хората.

Ето първият: този човек се казва Джон Нютън, британски теолог, който играе основна роля в премахването на робството в Британската империя в началото на 19 век. Изумителното е, че този човек прекарва десетилетия, докато е млад, като капитан на кораб, превозващ роби, след това като инвеститор в търговията с роби, от което печели богатството си. Но след това нещо се променя. Нещо се променя в самия него, нещо, което самият Нютън ознаменува с творбата си, с която е най-известен, химнът, който той написва: „Небесна милост“.

Джон Нютон
Джон Нютон 1725 – 1807

Този човек се казва Зенджи Абе, сниман е сутринта на 6 декември 1941 г., преди да поведе ескадрон от японски бомбардировачи в атака срещу Пърл Харбър.

Зенджи Абе
Зенджи Абе преди атаката срещу Пърл Харбър

Ето го същият този човек 50 години по-късно в деня, в който прегръща един от оцелелите след нападението на земята. Като възрастен човек Зенджи Абе се изправя пред група оцелели при нападението над Пърл Харбър на церемония в базата и на колеблив английски се извинява за действията си като млад.

Зенджи Абе на среща на ветерани
Зенджи Абе на среща на ветерани, оцелели в Пърл Харбър

Не винаги са нужни десетилетия за промяна. Понякога изключителната промяна настъпва за часове. Помислете за примирието по Коледа от 1914 г. през Първата световна война. Страните във войната се договарят за кратко примирие, за да могат да излязат войниците да съберат телата от ничията земя между бойните линии. И ето какво правят малко след това британските и германските войници, помагат си да пренасат телата, помагат си да изкопаят гробовете в замръзналата земя, след това се молят заедно, след това празнуват Коледа заедно и си разменят подаръци, а на следващия ден вече играят заедно футбол и си разменят адресите, за да могат да се срещнат след войната. Примирието продължава, докато офицерите не пристигат и не заповядват: „Ще ви разстреляме, ако не се върнете и не започнете да се убивате отново.“ На тези мъже им трябват само часове, за да създадат съвсем нова категория на „ние“, всички ние в окопите тук, от двете страни, умиращи залудо, и кои са „те“, безличните политици зад бойната линия, които ги използват като пионки.

Германски и британски войници погребват на Коледа 1914 година  заедно убитите си колеги
Германски и британски войници погребват на Коледа 1914 година заедно убитите си колеги

Понякога пък промяната може да настъпи за секунди. Вероятно най-ужасяващият момент във Виетнамската война е клането в Ми Лай. Бригада американски войници нахлуват в беззащитно село, пълно с цивилни, и избиват между 350 и 500 души, извършват масови изнасилвания на жени и деца, обезобразени тела, ужасяващи кадри. Ужасяващо е, защото се случва, защото правителството го отрича, защото американското правителство само скастря виновните и ужасяващо, защото е почти сигурно, че не е било изолиран случай. Този човек, Хю Томпсън, е човекът, сложил край на клането в Ми Лай.

Хю Томпсън - човекът, сложил край на клането в Ми Лай.
Хю Томпсън – човекът, сложил край на клането в Ми Лай.

Пилотира военен хеликоптер, каца на мястото на клането, излиза и вижда как американски войници стрелят по бебета, възрастни жени, разбира какво се случва, качва се в хеликоптера и прави нещо, което предефинира целия му живот на определяне кои сме „ние“ и кои са „те“. Приземява хеликоптера между някои от оцелелите жители и американските войници и насочва картечниците си срещу сънародниците си, заявявайки: „Ако не спрете убийствата, ще ви покося.“

Всички тези хора не се различават по нищо от нас. Същите неврони, същите неврологични химически вещества, същата биология. Това, което ни остава, е неизбежното клише: „Хората, които не учат история, са осъдени да я повторят.“ Тук имаме точно обратното. Тези, които не учат историята за изключителната човешка промяна, тези, които не учат биологията на това, което ни преобразява, от най-лошото към най-доброто ни поведение, тези, които не правят това, са осъдени да не са способни да повторят тези озаряващи, великолепни моменти.

Благодаря ви.

Bulgarian translation by Biliana Nikolova. Reviewed by Anton Hikov

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline