Тайната добродетел: защо да крием добрите си дела от другите?
Чуждият алтруизъм дразни, особено ако е в полза на самия алтруист.
Срещали ли сте някога човек, който е невероятно мил и морален, но в същото време напълно непоносим? Някой, който прави всичко възможно, за да помогне на хората около себе си или който прави много важни неща, които са от полза на приятелите му и на по-широката общност. В същото време той се наслаждава изключително много на добрите си дела и вие, без особено основателна причина, подозирате, че в алтруизма му има някаква пресметливост.
Забелязвайки в себе си такова недоброжелателно отношение към хората, които се опитват да направят света по-добро място, вие може да се почувствате неловко. Този скептицизъм обаче е добре познат модел на поведение, който психолозите наричат „омаловажаване на заслугите на благородните хора“. И въпреки че това явление изглежда напълно ирационално, има няколко основателни еволюционни причини да се притеснявате от натрапчивия алтруизъм.
Разбирайки причините за вродената предпазливост към явните прояви на доброта, вие можете да идентифицирате при конкретни ситуации кога щедростта е добре дошла и кога тя предизвиква негодувание, а освен това да научите важни уроци за собственото си поведение.
Няма ненаказано добро
Едно от първите и най-систематични изследвания за умаляване на заслугите на благородните хора е извършено от професора по психология в Университета в Нотингам, Великобритания, Саймън Хехтер.
Подобно на много други изследвания на алтруизма, неговият експеримент е приел формата на игра в името на „общественото благо“. Участниците били разделени на групи по четирима и всички получили жетони, представляващи малка сума пари. След това участниците можели да внасят част от приходите си в общ фонд във всеки кръг от играта. След като всички завършвали своята инвестиция, всеки член получавал 40% от общата сума, инвестирана от групата.
Когато играчите играели честно, всеки рунд осигурявал разумна възвръщаемост на инвестицията за всеки участник. Но скъперниците започвали да заобикалят системата: самите те допринасяли малко и жънели плодовете от чуждите инвестиции. Можело лесно е да се забележи как в групата се натрупвало негодувание и обида. След 10 рунда изследователите дали възможност на участниците да накажат други играчи, намалявайки част от приходите, които са получили.
Отчитайки класическата икономическа теория, човек би очаквал, че „клиничните“ скъперници ще бъдат наказани и наистина станало така. Изненадващо обаче жертви се оказали и най-алтруистичните участници, въпреки че допринесли най-много за общото благо.
Това откритие впоследствие е възпроизведено в много други експерименти. Например, в подобна игра, наречена Public Goods, на участниците им предложили да гонят членове на своята група. Изненадващо, доказаните алтруисти били изваждани от групата точно толкова често, колкото и най-големите скъперници. По някаква причина егоизмът и безкористността се възприемали като морално еквивалентни.
Поразително е, че тази тенденция изглежда се заражда в ранна възраст, примерно около осемгодишна възраст. И докато силата на ефекта варира в зависимост от контекста, по всяка вероятност той присъства в различна степен в повечето култури, тоест е възможно това да е универсална тенденция.
Взаимност и репутация
За да разберем произхода на това на пръв поглед ирационално поведение, трябва да разберем как се е появил човешкият алтруизъм.
Според еволюционната психология, инстинктивното алтруистичното човешко поведение е трябвало да се развие, за да спомогне за оцеляването и да подобри способността на хората да предават гените си на следващото поколение. Щедрите действия помагали за установяването на добри отношения в групата, които в крайна сметка прераствали в социален капитал и статус.
„Добрата репутация помага например да се заеме по-важна позиция в социалната мрежа“, казва Никола Райхани, професор по еволюционна и поведенческа психология в Университетския колеж на Лондон и автор на книгата „Социален инстинкт“ ( „Social Instinct“). „Това означава, че човек ще получи помощ в момента, когато има нужда от нея, а също така е свързано с репродуктивния успех.”
Важно е обаче да се отбележи, че репутацията е „позиционна“: ако един човек се издига, други падат. Това предизвиква силно чувство за конкуренция и следователно ние винаги следим дали другите могат да ни изпреварят, дори ако постигат статута си чрез алтруизъм. Особено се възмущаваме, ако другият човек направи нещо не от искрен интерес към околните, а само от желание да спечели репутация, тъй като като цяло това говори за хитра и манипулативна личност.
Скрити мотиви
Аспирантът от Йейл Райън Карлсън е съгласен, че алтруистичното поведение често се оценява от различни гледни точки, освен от щедростта на самия акт.
„Ние ценим не само алтруизма, но също така почтеността и честността, които сигнализират за нашия морален облик“, казва той.
Така очевиден акт на щедрост, воден от личен интерес, води до получаването на доста ниски оценки за тези допълнителни качества.
В изследване, проведено неотдавна, той е дал на участници различни картинки и ги помолил да оценят възприемания алтруизъм на героя, като -5 означавало изключителен егоизъм, а +5 означавало краен алтруизъм.
Като цяло участниците нямали нищо против героите от картинките да получаватт случайни ползи от действията си. Ако герой отивал да дари кръв, тоест извършвал скромна проява на алтруизъм и с това впечатлявал приятеля си, участниците все още се отнасяли положително към него. Те също така реагирали спокойно, ако героят получавал талон за подарък за решаването на някакви проблеми, при условие, че това се отчитало като случаен бонус.
Но възниквало възмущение , ако им било съобщавано, че тези бонуси са били част от първоначалния мотив. Това променяло оценката на възприемания алтруизъм от положителна към отрицателна. Въпреки че героите несъмнено все още вършели добри дела, те били възприемани като егоисти.
Както посочва Райхани, ние непрекъснато се опитваме да преосмисляме причините за действията на другите хора и реагираме остро, ако подозираме, че мотивите им са нечисти. Тези инстинктивни подозрения, разбира се, могат да бъдат основателни или не. Често ние базираме преценките си на интуицията, а не на достоверните факти.
Правилата на живота
За тези констатации си струва да си спомняме всеки път, когато поставяме под въпрос поведението на хората около нас. Ако няма убедителни доказателства, че тяхната щедрост е користна, можете и би трябвало да им отдавате дължимото уважение, спомняйки си, че недоброжелателните предчувствия се основават на собствения ни страх да не загубим статута си.
Това изследване освен това може да ни помогне да избегнем случайните грешки, когато самите ние постъпваме алтруистично, защото то ни показва, че не трябва твърде явно да демонстрираме добрите си дела.
“И ако говорите за тях, не трябва да им придавате особена значимост“, обяснява Райхани.
Дори когато разказвате въодушевяващи новини за кауза, която ви вълнува, трябва да бъдете по-скромни. Ако наистина получавате полза от определен алтруистичен акт, то по-добре е да заявите честно за това. Представете си, например, че една напълно невинна проява на доброта в офиса привлече вниманието на ръководителя ви, който след това ви номинира за повишение. Ако признаете тази връзка, тогава другите ще ви възприемат по-благосклонно, вместо да си мислят, че вие по някакъв начин сте го планирали предварително.
„Ако имаме достатъчно късмет да получим някаква полза от добра постъпка, то няма смисъл да го крием“, казва Карлсън. „ В противен случай може да изглежда, че вие нарочно сте търсили добра репутация, за да спечелите статут.“
В крайна сметка единственият сигурен начин да избегнете отрицателното отношение за добрите си дела е да ги запазите в пълна тайна. И ако други случайно разберат истината, въпреки вашите опити да я скриете , какво да се прави, добрата репутация тогава е просто бонус.
Преди повече от век Оскар Уайлд може би го е казал най-добре.
“Най-приятното чувство на света е да направиш добро дело анонимно и все пак някой да разбере за това.”
