fbpx

Синдромът на самозванеца: Как да престанем да се съмняваме в себе си

Защо на нас често ни се струва, че ние сме недостойни за успеха, който сме постигнали?

 Кой ви е дал право да водите уебинар? Откъде накъде вие ще управлявате компанията? Кой сте вие, че да се наричате експерт? Ако такива въпроси ви задават други хора, то това не е задължително да е проблем. Но ако вие постоянно си задавате тези въпроси сам на себе си, то това точно е проблем. Съдейки по резултати от различни изследвания , с този проблем са запознати 70% от възрастните хора. Но този проблем има решения.

Какво представлява синдрома на самозванеца?

„Има дни, когато се събуждам с чувството, че съм самозванка, която не заема своето място“ . Кой го казва това? Шерил Сандбърг, член на Съвета на директорите на Facebook, работила във висшия мениджмънт на Google и Министерството на финансите на САЩ, номер 9 в списъка на 100-те най влиятелни жени в света по версията на списание Time за 2012 година.

Психолозите Полин Роуз Клaнс и Сюзан Аймс са формулирали през 1978 година следното определение за този синдром:

„Неспособност вътрешно да приемеш своите постижения“.

Работейки с делови жени, те забелязали, че много от тях, въпреки признаците за успех, демонстрирали типичния набор от симптомите на синдрома на самозванеца:

– Съмнявали са се в своята професионална компетентност;

– Не са вярвали, че са достойни за достигнатия статус;

– Смятали, че са задължени на случайността, а не на таланта и старанието;

– Чувствали са се като лъжкини, които могат да бъдат разобличени в случай на грешка;

Отначало се смятало, че синдромът на самозванеца е характерен само за жените и представителите на социални групи, които са подложени на пряка или косвена дискриминация. След това се изяснило, че проблемът е много по-широк. От него страдат и много успешни мъже. Известната холивудска звезда Том Ханкс много точно е формулирал същността на проблема:

„Каквото и да сте постигнали, настъпва момент, когато започвате да си мислите: все някога всички ще разберат, че всъщност вие просто сте ги заблудили и те ще ви вземат всичко“.

С какво е опасен синдрома на самозванеца?

„Преструваш се, че знаеш какво правиш, но винаги се боиш, че ще те разкрият“ – си е признавал Стив Джобс.

Синдромът се проявява циклично. Вие се захващате за дадена задача и веднага започвате да се съмнявате, че ще можете да я изпълните. След като във вас възникне страха на разобличението, вие започвате да работите много интензивно, за да избегнете неуспеха и накрая, или постигате успех или не. Резултатът с нищо не променя ситуацията, защото следващия път цялата последователност се повтаря и всеки етап от цикъла носи своята характерна вреда. Във фазата на тревогата това са психоматични симптоми, нарушаване на съня, пристъпи на паника. Във фазата на интензивната работа, това са прегарянето, физическата и умствена преумора. В крайна сметка всичко това води до увеличаване на риск за развитие на депресия и тревожно разстройство, и до занижена самооценка. Изследванията показват, че в дългосрочна перспектива синдромът на самозванеца пречи на кариерата и проявата на лидерски качества, създава усещане за неспособност към креативност и иновации.

Защо възниква синдрома на самозванеца?

„Аз не съм истински писател, аз просто лъжа себе си и другите“ – е написал в своя дневник носителя на Пулицер и на Нобелова награда за литература, класикът на американската литература Джон Стайнбек.

Жестоката конкуренция, дискриминацията, нездравата обстановка на работното място са само външните причини за синдрома на самозванеца. Но по-важни са вътрешните. По една от версиите, това се дължи преди всичко на детския опит и възпитание. Ако родителите ви са били твърде взискателни, а братята и сестрите ви са ви превъзхождали със своите постижения, то вие сте усвоили следния стереотип: за да ме обичат, трябва постоянно да доказвам своята състоятелност. Но много от страдащите от синдрома на самозванеца, както и самия Стайнбек, са имали щастливо детство.

Има и друга теория. Синдромът на самозванеца може би е особено ментално състояние, към което сме склонни всички ние. Тази идея се подкрепя от следния научен факт, отбелязан от социалния психолог Ейми Кади. На мозъка просто не му достигат ресурси, за да съчетава самомониторинг с пълна концентрация при трудна задача. По принцип при изпълнение на дадена задача тя трябва да ви увлече, а в най-добрия случай да предизвика състояние на поток. Но ако вие твърде рано включите самокритиката, то това започва да тормози творческия процес и във вас възниква усещане, че вие на нищо не сте способен.

Как да престанем да се чувстваме самозванци?

Синдромът на самозванеца , въпреки че звучи като медицински термин, всъщност не се явява официално признато психическо нарушение. Този специфичен модел на възприятия изисква корекция, а не лечение. Ето и шест универсални стратегии, позволяващи да се постигне това, което психолозите наричат рефрейминг (смяна на рамката) на самовъзприятията:

1. Не зацикляйте на това, което си мислят другите за вас. Обективно вие не можете да знаете това. Това са просто негативни фантазии. Възможно е слушател във вашия мастер клас да се е понамръщил, защото просто го боли зъба. Както обяснява психологът по инвестиции Карл Ричардс, ако вие действително сте овладели дадени умения, то на вас това ви се струва толкова естествено, че вие не можете да си представите какво впечатление прави това на другите. Всъщност околните, като правило, оценяват вашата работа по-високо, отколкото вие, защото не знаят, кое от това , което сте замислили сте успели да го реализирате и кое не.

2. Концентрирайте се на своите постижения. Известният блогер Кайл Ешенродер съветва да си направите специален дневник, където да фиксирате положителните отзиви. Това ще ви даде възможност да фокусирате върху своята сила, а социалният психолог Дейчер Келтнер е доказал, че усещането за собствената сила ни дава чувство за безопасност. Усещането за безпомощност действа точно в обратната посока. То активира „спирачната система“, която действа аналогично на реакцията на организма при заплаха.

3. Ако вие се съмнявате в това, че можете да се справите със задачата, попитайте себе си, кое ви е по-важно – да изпълните задачата или да си докажете на какво сте способен. Ако ви е нужен резултат,  а не самоутвърждаване, вие няма да приемете неуспеха като доказателство за своята несъстоятелност.

4. Избавете се от миналите си представи за себе си. Вие вече не сте подрастващ социофоб от крайните квартали, който даже не си е мечтал за такава кариера. Вас не ви ценят за вашето минало, а за това, което сте постигнали сега.

5. Мислете си, че не сте самозванец, а новобранец, даже ако имате голям опит зад гърба си. Във всяка работа, за която вие се захващате, има нещо ново. Истински самозванци ние ставаме, когато спрем да се учим.

6. Възприемайте синдрома на самозванеца като свой успех. Ако собствените постижения ви се струват толкова добри, значи при вас всичко е наред. Ако не бяхте постигнали нищо, нямаше да се чувствате самозванец.

3 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x