Могат ли успехите в гимназията да се предскажат в доучилищна възраст?
Учени от Хардвардското училище по образование (Harvard Graduate School of Education-HGSE) проучили, как програмите за ранно развитие в доучилищна възраст влияят на когнитивните функции на децата, когато пораснат. Оказало се, че тези програми играят важна роля в по-нататъшното развитие на децата, но също така от голямо значение е подготовката и състоянието на учителите.
Съвременните възгледи на учените за ползата от ранно развитие на децата са много противoречиви. Някои изследвания показват, че преимуществата, получени от деца, участвали в такива програми, се запазват през годините. Но също така са получени и противоположни резултати, че разликата между децата, посещавали занятия за ранно развитие и такива, които не са посещавали, изчезва в началните класове. Такива изследвания изучават, какво именно е полезно да се преподава на децата на такива занятия. При това, самият учител, като правило, винаги остава зад кадър.
Изследването, проведено от екип на HGSE на тази тема, е публикувано в списание Child Development. Авторите са разгледали, как доучилищното обучение по специална програма влияе на успеваемостта в училище, когнитивните навици и саморегулирането в гимназиалните години на тези деца.
За целите на изследването, учените взели програмата на Чикагския проект за готовност за училище, която се провеждала за деца в доучилищна възраст от бедни семейства в криминогенните райони на града. Програмата предвиждала специална професионална подготовка на учителите, която трябвало, освен всичко останало, да им помогне да създават позитивни стратегии в класа и да регулират стреса при преподаването. 466 деца на възраст три и четири години били разпределени в работни и контролни групи. Обучението се провело през 2004 и 2005 година в центровете на програмата. Тестирането на когнитивните функции и навиците за саморегулиране се провели преди началото на програмата, веднага след нейното завършване и след това още един път след 10 години.
Резултатите от изследването показват, че разликата в училищната успеваемост се съхранява като минимум до последните класове в гимназията. Освен това, авторите предполагат, че учителите, които успявали да създадат позитивни стратегии за управление на класовете и да намалят стреса, са успели да създадат по-комфортна атмосфера, отколкото в контролните групи. Това помогнало бързо да се подобри саморегулирането при децата, което е подобрило техните учебни навици. Даже малките подобрения в базовите навици на децата помогнали да се създаде фундамент за развиване на по-сложни академични способности с течение на времето. Освен това, авторите предполагат, че по-ранното подобряване на математическите навици влияе на подготовката в по-големите класове в училище и подготвя основа, помагаща на гимназистите по-успешно да усвояват учебната програма.
„Нашите резултати показват устойчиво въздействие на експерименталните проекти, подобряващи качеството на вече съществуващите доучилищни програми” – казва Дана Чарлз Маккой, водещ автор в изследването и доцент в катедрата по човешко развитие и психология в HGSE.
Особено важно е това за доучилищните програми в неблагополучни и сложни райони. „При неблагоприятни условия, усилията за подобряване състоянието на учителите в доучилищните учреждения и обучението им за управление на класовете явно са довели до дългосрочни преимущества в успеваемостта на децата, даже при отсъствие на допълнителна подръжка в обучението” – подчертава Маккой.
Резултатите от това изследване добре се съгласуват с резултати от по-ранни изследвания. Трябва да се отбележи, че в колкото по-неблагоприятна социално-икономическата среда расте детето, толкова по-важни за неговото последващо развитие се оказват програмите за доучилищно обучение. При това най-силно в по-нататъшния живот се оказало влиянието на социалното и емоционално развитие в ранна възраст. Разликата в изградените навици за саморегулиране, показана в харвардското изследване, вероятно обяснява резултатите от тези по-ранни изследвания. В тях пълнолетни хора, преминали в детството си подобна програма, много по-рядко напускали училище, по-често получавали висше образование, по-рядко извършвали престъпления и повече печелили.
