Заедно планина ще повдигнем: Мултиплициращият ефект на колективното любопитство

Защо особено сега, когато науката и технологиите се развиват с бясно темпо, е важно и много по-ефективно изграждането на общности от любопитни хора, които да се обучават, творят и работят заедно.

В своята школа в древна Атина Платон насърчавал хората да се разхождат из градините на Академията, докато обсъждат своите идеи, вместо да седят мълчаливо по време на лекции. Учителите и учениците заедно проучвали проблемите, обсъждали и надграждали взаимно идеите си.

Тази традиция на разходки и размисъл заедно се оказала толкова успешна, че продължила векове, оформяйки начина, по който знанието се предавало в целия древен свят.

Днес обаче рядко си създаваме пространства за такова колективно любопитство. Въпреки че имаме безпрецедентен достъп до информация, често сме твърде заети, разсеяни или съсредоточени върху постигането на незабавни резултати, за да се ангажираме със споделени изследвания. Освен това образователната система и работните ни места обикновено дават приоритет на индивидуалните постижения пред съвместните открития.

Това е жалко, защото колективните изследвания могат да доведат до изключителни резултати. Като обсъждаме даден проблем заедно, ние създаваме нови възможности, които никой не би могъл да си представи сам. Нека разгледаме защо се случва това и как можем да го приложим на практика.

Отвъд индивидуалния гений

Историята често рисува романтичен образ на гения-самотник – на изобретателя, усамотен в работилницата си, на учения, затворен в лабораторията си, на писателя, уединил се в мансардата си… Тази представа е завладяваща, но непълна: индивидуалният гений рядко е достатъчен за революционни открития.

Братя Райт не са изобретили авиацията сами – те водели обширна кореспонденция с други ентусиасти в тази област. Проектът „Човешки геном“, който успешно картографира нашия генетичен код, не е дело на един брилянтен ум, а резултат от огромно сътрудничество, при което хиляди учени споделяли въпроси, предизвикателства и открития.

Колективното любопитство е практика на съвместно изследване и търсене заедно на отговори, при която се надграждат взаимно знанията и се създава среда, насърчаваща откритото търсене и споделеното учене.

Споделеното любопитство води до впечатляващи резултати, при което ще:

✔ Учите по-бързо – Ученето в сътрудничество с другите създава естествени възможности за обратна връзка и нови перспективи.Освен това получавате достъп до разнообразен опит и ресурси, което ви помага да се развивате по-бързо, отколкото бихте могли сами. 

✔ Намалите когнитивните изкривявания – Екипи, в които се насърчава уважителното оспорване на идеи, взимат по-добри решения от тези, които не го правят. Колективното любопитство по естествен път ни подтиква да поставяме под въпрос предположенията си, като помага на всеки да открие слабости в разсъжденията си и да открие по-добри решения.

✔ Вдъхновите другите да изследват – Изследванията показват, че виждайки как другите се ангажират с интересни въпроси, ние самите ставаме по-любопитни. Това създава положителен цикъл, при който въпросите на един човек вдъхновяват останалите да се включат в изследването.

✔ Създавате дългосрочна стойност – Организациите, които насърчават съвместното обучение и работа, трупат знания, които се запазват, дори когато отделни служители напуснат. Не случайно в много унивеситети, научни институти или изследователски отдели има катедри и екипи, които са известни с това, че поддържат култура за колективна работа и постоянното споделяне на въпроси и идеи, и там се раждат много по-често забележителни иновации и открития.

Мнозина избягват колективното любопитство по разбираеми причини. В конкурентна работна среда признаването на несигурност може да изглежда рисковано. Времевият натиск ни кара да търсим бързи решения. Съществува опасение, че задаването на въпроси показва слабост.

Но онези, които приемат състоянието на споделено, творческо състояние на несигурност, често установяват, че това води до по-добри резултати.

Съвместна разходка в неизвестното

По-добри идеи, по-силни взаимоотношения, по-приятна работа… Макар че ползите от колективното любопитство са очевидни, създаването на среда, в която хората се чувстват комфортно да изследват заедно, изисква известни усилия.

Но усилията си струват. Ето пет практики, които ще ви помогнат да се възползвате от предимствата на колективното любопитство:

1. Картографиране на неизвестното

Много големи открития започват с простия въпрос: „Не разбирам защо…“. Седнете с колегите си и запишете какво не знаете или не разбирате по дадена тема. Това превръща пропуските в знанията в споделени възможности за откритие.

2. Многостепенно метапознание

Оспорвайте предположенията си заедно. Накарайте екипа да проследи как са се формирали техните убеждения. Започнете с някоя текуща практика и питайте: „Защо правим това?“. На всеки отговор задавайте нов въпрос: „Защо мислим така?“. Метакогнитивната практика помага да се идентифицират скрити фактори, които може да възпрепятстват търсенето на по-добри решения.

3. Съвместни разходки.

Организирайте разходки с колеги, по време на които да споделяте кой върху какво работи и с какви проблеми се сблъсква. Можете да опитате да го направите с един колега  или в малки групи. Неформалната обстановка и движението често водят до по-открити разговори и неочаквани взаимовръзки. 

4. Малки експерименти

Опитайте нов формат за срещи за една седмица или тествайте различен подход с няколко клиенти. Експериментите трябва да са малки, за да се чувствате сигурни, дори ако те не успеят. Често най-интересните открития идват от експерименти, които не протичат по план.

5. Отворено обучение.

Стартирайте бюлетин за това, което научавате, или организирайте „Час на любопитството“, където хората споделят наученото Когато говорим открито за нашата несигурност, това създава атмосфера на психологическа безопасност за другите. Освен това създава условия за неочаквани прозрения, тъй като другите може да забележат модели, които вие сте пропуснали.

Заключение

Най-великите пробиви в историята на човечеството не са дело на самотни гении, а на общности от любознателни умове, които взаимно си задават въпроси и развиват идеите си.

Когато практикуваме колективно любопитство, всеки разговор се превръща в шанс да научим нещо ново. И накрая може да си зададете въпроса : какво вие и екипът ви ще проучвате конкретно днес за да изненадате сами себе си?