fbpx
НаукаНаука и технологии

Част от мозъка продължава да живее след смъртта: открити са „клетки-зомби“

Ние сме свикнали да мислим, че след смъртта на тялото всички системи в организма прекратяват своята работа. Спира сърцето, не се движат белите дробове и кръвта, кислородът спира да постъпва в органите. Но американски учени са открили, че някои клетки в мозъка не просто продължават да изпълняват своите функции след смъртта на организма, но и значително нарастват, като експресията (активността) на техните гени в мъртвите тъкани значително се увеличава. Резулататите от тяхното изследване са публикувани в изданието Scientific Reports.

Това удивително откритие е направено от учените от Илинойския университет в Чикаго (University of Illinois Chicago – UIC). До голяма степен това се е случило благодарение на това, че университетът има свое хранилище за тъкани от човешки мозък. Образците там постъпват много скоро след смърт или след операция по отделяне на тъкани при човек, страдащ от някакво неврологично заболяване.

Съхраняваните там образци позволяват на учените да изследват нервната система на хора, страдащи от шизофрения, епилепсия, болестта на Алцхаймер и много други заболявания и нарушения.

Изследователите, които са изучавали образците, са забелязали важни разлики между „свежите“ тъкани, получени веднага след операции и тези, които са стояли в хранилището повече от 12 часа. Учените установили, че в по-старите образци експресията на гените е била по-висока и решили да изучат тази особеност по-подробно.

„Ние решихме да симулираме смърт на тъкани и да проследим за експресията на всички гени, започвайки от 0 и стигайки до 24 часа след смъртта. За тази цел оставихме голямо количество наскоро събран материал при стайна температура, за да пресъздадем времевия интервал след настъпване на смъртта“ – обяснява един от съавторите на изследването доктор Джефри Льоб.

„Повечето изследвания предполагат, че мозъкът спира, когато спре да работи сърцето , но това не е така“ – продължава Льоб –Нашите резултати ще бъдат много полезни и необходими при интерпретацията на изследванията на човешката мозъчна тъкан. Ние не бяхме оценили това до този момент“.

Обикновено тези изследвания се провеждат с тъкани от мозъка на хора, които са починали преди повече от 12 часа. Сравнявайки експресията на гените на свежите мозъчни тъкани (отстранени по време на операции, свързана с епилепсия при 20 пациента) с други образци от мозъка на хора, Льоб и колегите му установили поразителна разлика, която не зависела от възрастта или заболяването.

Въпреки че голяма част от активността на гените в тези тъкани оставала стабилна за тези 24 часа, невронните клетки и активността на гените бързо се изтощавала. Но най-впечатляващо било това, че „гените-зомбита“ значително са увеличили своята активност в следсмъртния период. Оказало се, че тези гени са свързани с глиалните клетки, изпълняващи защитна функция в мозъка.

Глиалните клетки продължават да растат след смъртта на човек
Източник: Dr. Jeffrey Loeb/UIC.

Такава удивителна активност всъщност е лесно обяснима. Глиалните клетки, или невроглията (наборът от глиални клетки) , започват да работят при травми на мозъка или например по време на инсулт. Те „почистват“ мозъка от мъртвите клетки, „хранейки се“ с техните остатъци и несъмнено след смъртта на мозъка или някаква хирургическа намеса настъпва техния „звезден час“.

„Това, че глиалните клетки след смъртта увеличават своите размери, не е учудващо, отчитайки, че те са възпалителни и тяхната работа се състои в почистването на мозъка след травма на главния мозък, такива като кислородно гладуване или инсулт“. – обяснява Льоб.

Експериментите установили, че невроглията продължава да расте и да удължава своите „израстъци“ към околните клетки още доста часове след смъртта на тъканите. Но след 24 часа активността на глиалните клетки замирала и те се сливали с обкръжаващата ги мъртва тъкан.

Освен това екипът на Льоб установил, че РНК, експресирана от гените, сама по себе си не се променяла в продължение на 24 часа след смъртта. По тази причина всички промени в нейното количество би трябвало да са свързани с продължаването на биологичните процеси.

„Пълната експресия на гените в свежо отделените образци от човешки мозък позволява да се получи безпрецедентна представа за геномната сложност на мозъка заради съхраняването на различни транскрипти, които повече не присъстват в тъканите след смъртта“ – пишат изследователите в своята статия.

Какво ни дава в практически план това откритие? Както смятат авторите на изследването, това може да промени подхода към изучаването на нервната тъкан на човек. Всъщност се оказва, че тези процеси от жизнената дейност в мозъка не спират след смъртта: те се променят и променят самата нервна тъкан. Сега вече учените имат точна информация за това, какво се случва с гените и клетките на мозъчната тъкан в първите часове след смъртта, което ще позволи да се интерпретират по-точно резултатите от постсмъртните изследвания.

„Добрата новина от нашето откритие се явява това, че сега вече ние знаем кои гени и типове клетки са стабилни, какви деградират, а кои с времето се увеличават, за да получаваме по-ясна представа за резултатите от постсмъртните изследвания на мозъка“.

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x