Какво представлява антибиотичната резистентност и защо тя е опасна?

СЗО прогнозира, че до 2025 г. антибиотиците от първа линия може да загубят своята ефективност поради резистентните бактерии. Защо учените смятат, че този проблем може да се превърне в бедствие за съвременната медицина?

Защо антибиотичната резистентност е опасна?

Антибиотиците са вещества, които се борят с микроорганизми – бактерии или гъбички, като унищожават или потискат техния растеж и размножаване. Част от тях се получават от гъби (например пеницилинът е изолиран от плесени) и дори от някои бактерии. Освен това съществуват много синтетични, тоест изкуствени антибактериални лекарства. Благодарение на антибиотиците съвременната медицина може да се справя с много инфекции и сериозни усложнения, които преди това биха могли да бъдат фатални за пациентите, например сепсис, пневмония, туберкулоза, менингит, сифилис и др.

Антибиотичната резистентност представлява устойчивост на някои микроорганизми към антибактериалните лекарства. Много антибиотици, които са били активно използвани преди, сега са загубили своята ефективност, тъй като бактериите могат да потискат ефекта им и дори напълно да неутрализират лекарството. Болестите, причинени от резистентни щамове бактерии, са много опасни: стандартната терапия не е подходяща за такива заболявания и те могат да причинят усложнения и смърт. Появата на „супербактерии“ – мултирезистентни микроорганизми, които са резистентни към няколко антибактериални лекарства едновременно, сериозно усложнява лечението на много заболявания. За да се справят с някои резистентни инфекции, лекарите използват антибактериални лекарства, които са токсични за тялото и които не се използват при нормални условия поради големия брой странични ефекти.

Според СЗО ако не се предприемат необходимите мерки, то до 2050 г, смъртните случаи поради антибиотична резистентност могат да достигнат до 10 милиона души годишно.

Кога се появи антибиотичната резистентност?

Ерата на антибиотиците започва в края на 19 век, когато учените започват да търсят вещества, които могат да действат избирателно върху бактериите, без да увреждат човешките клетки. Така през 1909 г. химикът Пол Ерлих след много изследвания създава арсфенамин на базата на арсен – „лекарство 606“, което унищожава Treponema pallidum, причинителя на сифилис. Този пробив е дал надежда и на най-безнадеждните пациенти, но лекарството се оказало силно токсично и вече не се използва от средата на 20 век.

През 1928 г. британският микробиолог Александър Флеминг открива първия „модерен“ антибиотик – пеницилинът, който ефективно се справя с бактериалните инфекции и не е опасен за човешкото тяло. През 1939 г. изследователите Ърнест Чейн и Хауърд Флори изолират активното вещество пеницилин и го тестват върху мишки. По-късно е разработена технологията за масово производство на лекарството и още през 1942 г. пациентите започват да се лекуват с антибиотика. Той се използва активно в болниците по време на Втората световна война, като спасява много хора в тежко състояние, особено с инфекциозни усложнения след получени рани. След войната лекарството става достъпно за обикновените хора. Около пеницилинът бързо се появява ореола на „лекарството чудо“.

Масовото разпространение на антибиотици доведе до естествени последици: те започнаха да се използват навсякъде като „лекарство за всичко“, много често ненужно, например за лечение на вирусни инфекции. Учените започнаха да бият тревога: първите случаи на неефективни антибактериални лекарства поради антибиотична резистентност са регистрирани още в края на 40-те години на миналия век.

Как бактериите стават резистентни към антибиотиците?

Бактериите могат да бъдат естествено резистентни към някои антибиотици: например, ако микробът няма „мишена“, върху която да действа лекарството, или ако бактериалната клетъчна стена е непроницаема за лекарството. Въпреки това, проблемът с естествената резистентност е сравнително лесен за решаване: за бактериите се избират ефективни антибиотици, като се вземат предвид характеристиките на тяхната структура и възпроизводство.

Друг механизъм за адаптация и защита на бактерии, както и другите микроорганизми като гъбички и вируси е придобитата резистентност.. Развитието на резистентността е свързано с промени в генетичния материал на микроба – мутации и по-нататъшен трансфер на резистентни гени към други щамове и дори други видове бактерии.

Съществуват няколко различни механизма на резистентност, които бактериите използват:

• Бактериите отделят специални ензими, които неутрализират антибиотика. Най-известният пример за такова вещество е бета-лактамазата. Благодарение на него много бактерии са станали резистентни, например към пеницилините.

• Промени в бактериалните структури, към които е насочено действието на антибиотика . По този начин антибиотикът не може да реализира ефекта си.

• Промени във функционирането на клетките. Някои бактерии могат да променят своите жизнени процеси, за да опазят структурите мишени от антибиотиците. В този случай лекарството няма да навреди на бактериите.

• Намалена пропускливост на клетъчната стена. Това пречи на антибиотичните молекули да проникнат в бактериите.
• Ускорено извеждане на антибиотика от бактериалните клетки.

Защо резистентността към антибиотици се развива с такива бързи темпове?

Основният фактор, който провокира развитието на резистентност на бактериите, е неправилната и прекомерна употреба на антибиотици. Често лекарствата се използват ненужно, например за лечение на ОРВИ и грип – вирусни инфекции, при които антибиотиците обикновено са неефективни. Освен това много хора ги приемат неправилно, неспазвайки дозировката и режима на лечение. В резултат на това лекарството не може да достигне необходимата концентрация в кръвта. По този начин някои бактерии оцеляват и стават резистентни.

Друг проблем е недостатъчната компетентност на някои лекари: те предписват антибиотици за всяко инфекциозно заболяване, без да открият причината за това. Всеки антибиотик има спектър на действие – списък от бактерии, които може да лекува. Има широкоспектърни и тесноспектърни лекарства. Теоретично е препоръчително да се определи причинителят на инфекцията при всеки пациент и за него да се избере индивидуален режим на лечение. На практика обаче лекарите често трябва да предписват антибиотици на случаен принцип, оценявайки симптомите и избирайки лекарство въз основа на данни за бактериите, които най-често провокират заболяването, подозирано от клиничната картина.

Освен това много специалисти предпочитат незабавно да предписват широкоспектърни лекарства – такива, които действат върху голям брой различни патогени. Бактерии, които по някаква причина оцеляват при излагане на антибиотик, могат да предадат резистентните си свойства на други щамове.

Друг проблем, който влияе върху развитието на резистентността, е широкото използване на антибиотици в селското стопанство, често без ветеринарен контрол. По този начин животните могат да предават резистентни бактерии на хората.

Начини за преодоляване на антибиотичната резистентност

За да се справят с резистентните инфекции, учените активно разработват нови антибактериални лекарства. През 2017 г. СЗО представи списък с приоритетни патогени – най-значимите и опасни резистентни микроорганизми, за борба с които е спешно необходимо да се създадат нови антибиотици. Списъкът беше актуализиран през 2022 г.

Освен това учените изследват алтернативни начини за борба с антибиотичната резистентност. Едно обещаващо направление е изследването на бактериофагите – вируси, които селективно унищожават бактериите. Засега фагите не могат да заменят антибиотиците, но учените активно проучват възможността за използване на тези лекарства. Други методи представляват използването на имуностимулатори, антимикробни пептиди, лизини и др., но и те изискват допълнителни научни изследвания.

В допълнение към намирането на алтернативи на антибиотиците, усилията за ограничаване на разпространението на резистентни щамове са от решаващо значение. На първо място, антибиотиците трябва да се продават само с рецепта от лекар.

Контролът върху използването на антибиотици в селското стопанство е друга необходима мярка. Лекарствата трябва да се използват само под наблюдението на ветеринарни лекари и в случаите, когато не могат да бъдат избегнати.

Правилната и съзнателна употреба на антибиотици може най-малкото да забави началото на „пост-антибиотичната ера“ и да намали броя на мултирезистентните щамове.

Какво може да направи всеки от нас, за да ограничи антибиотичната резистентност?

Приемайте антибиотици само както е предписано от Вашия лекар. Няма нужда да приемате лекарството „за профилактика“ или „за настинка“. Ако специалист ви каже, че не се нуждаете от антибиотик, не си го „предписвайте“.

Спазвайте режима и продължителността на приема на антибиотици. Не спирайте приема на лекарството преждевременно, дори ако симптомите Ви са преминали.

Не приемайте антибиотици, които са ви “посъветвани” от непрофесионалисти. Различните заболявания изискват различни лекарства. Лекарят може най-добре да оцени вашите симптоми.

Опитайте се да следвате мерките за предотвратяване на инфекции, например повишена лична и домашна хигиена, за да избегнете приема на антибиотици.