fbpx
ИкономикаПрирода и общество

Започва нов етап в глобалното съперничество между технологичните гиганти

Сегашната структура на технологичния отрасъл е много далеч от отворения капитализъм. Но олигополията, където съперниците са няколко, е много по-добра, отколкото монопола. Конкуренцията при олигополията е изгодна за потребителите, смятат експертите на The Economist. Според тях такива многообещаващи условия отдавна не е имало.

Мисълта, че в технологичните отрасли господстват монополите, е толкова популярна, че всъщност е монополизирала размислите на тази тема, от стратегиите на инвеститорите до съобщенията на антимонополните органи. Но така или иначе да се удържа това състояние става все по-трудно. След дълъг период на закостенялост отрасълът навлиза в динамична фаза. В Америка цифровите пазари все повече навлизат в състояние на олигопол, където с главния играч си съперничат вторите и даже третите компании. Големите технологични компании се борят за клиенти и данни. Погледнете на „войната“ между Apple и Facebook, кой трябва да е отговорен за конфиденциалността на потребителите на iPhone. В цяла Азия цифровите конгломерати воюват на живот и смърт. Идващата структура на отрасъла е далеч от открития капитализъм, но олигопола е все пак много по-добър вариант от монопола.

Ураганът на съзидателното разрушаване премина през Силициевата долина. Списъкът на загубилите хегемонията си компании се простира от Fairchaild Semiconductor до Hewlett-Packard. Но в последните години гигантите все пак задържат позициите си: Apple и Microsoft са вече на по 40 години, а Alphabet (Google) и Amazon са на повече от 20. Даже Facebook скоро ще навърши 17 години. Какво се случи? Заради „ефекта на мрежата“ и разширяването на мащабите, размерът породи размер, а данните станаха входната бариера. При търсачките, социалните мрежи, рекламата, електронната търговия, куриерските служби, доставката и разплащането, навсякъде се проявиха тези алхимични свойства. Достигайки до превъзходство в своята област, много от технологичните компании, особено големите, не проявиха в последното десетилетие голямо желание да се конкурират едни с други. Трите най-разпространени търсения в Microsoft Bing са Facebook, YouTube и Google. А някой да си спомня за Fire Phone на Amazon?

На пръв поглед нищо не се е променило. Технологичните компании през 2020 година доста спечелиха и инвеститорите се надяват, че това ще продължи. Пазарната стойност на американските гиганти се оценява на 7,6 трилиона долара и се очаква в следващото десетилетие тя да се удвои. Но ако се вгледаме по-внимателно, то ще видим , че е започнала промяна. Количеството на традиционните оператори не е намаляла. Техният среднопретеглен дял на пазара е стабилен и е около 35% във всеки от 11-те технологични подсектора в САЩ. Но от 2015 година насам делът на вторите и третите компании е нараснал от 18% до 26%. Това отразява две фундаментални тенденции.

Първо, големите технологични компании инвестират в различни отрасли в съответствие с излизането на новите им продукти, появата на нови технологични възможности и нарастването на заплахите от страна на регулаторните органи в САЩ, Европа и Китай. Частта на съвпадащите доходи на петте американска гиганта от 2015 година насам е нараснала от 22% до 38%. Microsoft и Alphabet постепенно заемат дела на Amazon в облака, а Amazon от своя страна набира обороти в цифровата реклама.

Втората тенденция, на която се пада до една трета от промените на пазара, е импулса за традиционните компании. 98-годишната компания Disney за година и половина е привлякла 116 милиона клиента в сферата на стрийминговото видео, а 58-годишната Walmart миналата година е реализирала приходи от 38 милиарда долара с онлайн продажби. Независимите технологични компании, такива като Shopify в сферата на електронната търговия и PayPal се укрепиха благодарение на цифровия бум породен от пандемията и реализират достатъчно печалба за да са самодостатъчни.

Може да се помисли, че тази конкуренция е временно явление, но тя вече има прецедент в Азия, където клиентите направиха огромен скок напред, а разликата в продуктите се разми. В резултат на това пазарните дялове се промениха, печалбите намаляха и се появиха все повече иновации. В Китай Alibaba, Tencent и пет други компании са претенденти да струват 100 и повече милиарда. В Индия има Jio, в Югоизточна Азия – Grab, Gojek и Sea. Всички тези компании се стараят да привличат клиенти с много по-гъвкав набор от услуги и не мислят да защитават монопола си на всяка цена. Те се опитват да се разширяват за сметка на разнообразието, даже с риск да навлязат в конкурентна борба с други силни играчи.

От друга страна има риск, че съперничеството на олигополите е привидно. Дуополията на Apple и Alphabet в операционните системи на смартфоните и магазините им с приложения не се е разклатила ни най-малко. Въпреки че пред рекламните агенции има избор, например между Amazon и Facebook, то за рекламодателите алтернатива за продуктите на боса на Facebook Марк Зукърбърг почти няма. Освен това компаниите са завързали уютни връзки една с друга. Alphabet плаща до 12 милиарда годишно на Apple, за да бъде Google търсачка по подразбиране при iPhone. Alibaba и Tencent притежават дялове в редица нови китайски играчи.

Тук важна роля могат да изиграят възраждащите се антимонополни органи. Плащанията на Google вече са в юрисдикцията на министерството на правосъдието, а в адрес на Apple и Google се посипаха оплаквания от техните магазини за приложения. Европа разработва правила, за да могат продуктите на различни компании да работят съвместно и да помагат на потребителите да могат да преместват своите данни. В Китай има списък с девет „не може“ за компаниите в сферата на електронната търговия, например , че не може да се изтикват от пазара новите претенденти.

Многото и силни амбиции е добре за пазара. Привличайки бизнес в своята облачна платформа Alphabet губи до 6 милиарда годишно, повече отколкото Amazon за цялото време на своето съществуване. Disney планира до 2024 година да достигне до 325 милиона абоната. PayPal има намерение да събере 750 милиона потребителя за своето финансово приложение. Walmart наскоро си купи рекламна компания. Facebook се пробва в сферата на електронната търговия. В Microsoft се замислят за закупуването на две социални мрежи –TikTok и Pinterest. Китайската Huawei усилено разработва алтернатива на операционните системи iOS и Android.

Конкуренцията на олигополите e изгодна на потребителите по няколко причини. Първо, тя разширява избора, тъй като за нарастващия спектър от услуги се конкурират все повече компании: в 11 американски фирми цифровите абонати са повече от 100 милиона. Второ, тя може да подобри стандартите, тъй като платформите се различават от общата маса за сметка на доверието. Ето защо Apple скоро ще попита своите потребители, дали те искат да се откажат от проследяването на данните им от Facebook, a това ще преобърне пазара на рекламата. И накрая, конкуренцията може да стимулира иновациите, тъй като компаниите търсят вече нови инструменти, за да контролират достъпа на клиентите, подобно на това с виртуалната реалност.

В началото на века едва ли някой можеше да предвиди, че технологиите са обречени на монопол, а сега това е сякаш общоприета мъдрост. Днес никой не знае, ще се съхрани ли зараждащият се модел на олигополната конкуренция и ще бъде ли тя от полза на потребителите. Но толкова многообещаващи условия за това отдавна е нямало. Надзорните органи се опитат отново да отворят някога затворилите се пазари, финансовият бум означава изобилие на капитал, а глобалното разрастване на онлайн активността ще засили търсенето. По-конкурентноспособната цифрова икономика изглежда логично следствие за пазара, потребителите и бизнеса. И това е все по-вероятния път на развитие.

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x