fbpx
СаморазвитиеЧовекът

Как и доколко генетиката влияе на човек да е успешен?

Изследователите са стигнали до извода, че в определени случаи генетичната предразположеност помага на човек да постигне успех в живота. Но благодарение на пластичността на мозъка крайния резултат зависи от самите нас, доколко ще се възползваме от генетично си наследство, но освен това зависи и от такива променливи, като възпитание, обкръжаваща среда и стремеж за промяна.

Учени са установили, че в нашия мозък съществуват определени центрове, които ни помагат да постигнем успех. Съгласно получените резултати, невропластичността на нашия мозък е толкова голяма, че ние сами можем да си създаваме такива центрове и да подобряваме тяхното функциониране. За това се разказва в най-новата монография „Науката за успеха“ (The Science of Success), посветена на успеха, публикуванa от списание “Тайм“. Успехът винаги е бил нещо желано, а понятията за успех са много различни и субективни. За някого приоритети са добрата кариера или спечелването на много пари, а за друг са по-важни отношенията с приятелите и да се чувстват здрави.

Няма единно мнение за това какво е успех. Но за достигането на поставените цели на нас ни помагат определени способности. Едно от най-първите изследвания в тази насока е придобилото голяма известност изследване на Уолтър Мишел от Стандфордския университет, проведено през 70-те години на миналия век. Той поставял пред деца на възраст от 4 до 6 години много елементарна задача. На тях им се предлагала вкусна захарна целувка и им се обяснявало, че ако издържат 20 минути без да я изядат, ще получат допълнителна награда. След това те оставали сами в стаята. За децата било изключително сложно да се въздържат да не изядат сладкото изкушение. Те измисляли всякакви стратегии за да успеят, но така или иначе на едни това им се отдавало, а на други не. В клипа може да видите изключително любопитните реакции на децата при провеждането на аналогичен тест.

След няколко години Мишел анализирал какво е станало с тези деца, които са успели да преборят изкушението. Оказало се, че те получавали по-добри оценки в училище, по-добре понасяли стрес, а също така били по-успешни в обществения и социален живот. Очевидно е, че не задачата с целувката им е помогнала, а тяхната способност за самоконтрол. С други думи, това е способността да се откажеш от възнаграждение в дадения момент, заради по-голямо след време. Търпението е неотделима характеристика на успеха.

„ Аз няма да изям това сладко изкушение, защото съм на диета“, „Аз няма да говоря с този човек, въпреки че много ми се иска, защото това може да ми навреди в бъдеще“, „Аз ще си остана вкъщи да уча, въпреки че много ми се иска да изляза с приятелите си“ – това са само няколко примера за самоконтрол. Изследователите, занимаващи се с този въпрос след Мишел, смятат, че способността да се откажеш от моменталното възнаграждение е само част от успеха. Важното е, че този самоконтрол вече съществува в мозъка на някой деца, тоест на някои хора им е заложено по-добре да се контролират от другите. По думите на професора по психология в Института по невронауки към Тринити Коледж в Дъблин Ян Робертсън (Ian Robertson) тук става въпрос за генетика, въпреки че възпитанието съдейства за появата на такива способности.

Природата и възпитанието образуват тандем, който има много важно значение за успеха. За това пише американският психолог Даниъл Голман (Daniel Coleman) в своята знаменита книга „Емоционалната интелигентност “. По негово мнение, прекрасно подреденият мозък и високия коефициент на интелигентност не носят никаква полза, ако човек не осъзнае какво е това емпатия, ако не може да разбере какви емоции изпитват другите и да ги сравни със собствените си. Затова най-добрите ръководители не винаги са най-умните. Те даже могат да имат сътрудници с доста по-висок коефициент на интелигентност. До 70% от успеха на най-добрите ръководители зависи от способността им за самосъзнание и саморегулиране. Вторият важен фактор е способността им да „влязат в чуждата кожа“, тоест да почувстват другия човек.

Способността да мотивираш себе си и да се контролираш, да рискуваш, психологическата устойчивост и социалните навици играят ключова роля в постигането на успех във всяка една жизнена сфера. В изследване, проведено с висши мениджъри на големи компании, извършено с помощта на магнитно-резонансна томография (МРТ) се установило, че при тях областта на мозъка, отговаряща за анализа и организацията (долния ляв квадрант) и тази, отговаряща за личностните взаимоотношения и емоционалната привързаност (долния десен квадрант) са свързани много по-добре, отколкото при средния гражданин. По мнението на Ян Робертсън, това до известна степен е свързано с генетичната предразположеност, но което е още по-важно с ранното възпитание и последващото образование.

Съгласно изследванията на тази тема, успехът в някои случаи зависи от генетичната предразположеност, но също така от такива променливи, като възпитание, обкръжаваща среда и стремежите за промяна. Затова благодарение на огромната невропастичност на мозъка никога не си струва човек да се отчайва. Ако искаме да бъдем успешни, то всичко зависи от нас и е в наши ръце. Това е добра новина за тези, които преди много години са изяли предварително целувката.

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
oldest
newest most voted
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x