Икономика и пандемия: кой може да спечели и кой най-вероятно ще загуби?
Експерти на списание „ Икономист“ твърдят,че пандемията е спомогнала за увеличаване неравенството в световната икономика и това неравенство може да нарасне още повече. Китай, по мнението на анализаторите на списанието, излиза от пандемията в най-силна позиция. Най-зле са нещата в Европа. А съдбата на Америка е под въпрос.
Британските експерти констатират, че още през февруари пандемията, предизвикана от коронавируса, нанесе силен удар по световната икономика, ставайки най-силния шок от времето на Втората световна война. Режимът на изолация и рязкото падане на потребителските разходи доведоха до крах на пазара на труда, като това доведе до загуба на почти 500 милиона работни места. Световната търговия изпадна почти в колапс, тъй като заводите прекратиха работа, а страните затвориха границите си. По-голяма катастрофа бе избегната благодарение на безпрецедентната намеса на финансовите пазари от страна на централните банки, държавната помощ за работниците и предприятията, а също така увеличаването на бюджетния дефицит почти до показателите за военновременно положение.
Спадът на борсите беше синхронен. Но, както смятат експертите на списанието, в процеса на възстановяване се появиха големи разлики между показателите на отделните страни, което може да промени целия световен икономически ред. Съгласно прогнозата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОЕСР), към края на следващата година американската икономика ще остане на нивото от 2019 година, а икономиката на Китай ще нарасне с 10%. По мнението на експертите, Европа най-вероятно ще остане на нива по-ниски от докризисните показатели и ще се задържи на тях още няколко години. Такава съдба може да очаква и Япония, която страда от тежка демографска криза. Разликите в темповете на развитие се наблюдава не само в основните икономически блокове. По данни на банка USB във второто тримесечие на тази година разликата в икономическия растеж на 50-те най силни икономики е била най-голяма за последните 40 години.
Експертите на списанието смятат, че подобни разлики се явяват следствие на различията между страните и в този контекст най-голямо значение имат темповете на разпространение на коронавирусната инфекция. Китай на практика победи вируса, докато Европа и възможно в най-близко бъдеще Америка, ще се сблъскат с разорителната втора вълна на пандемията. Докато в Европа почти навсякъде мерките стават все по-строги и ограничителни, китайците могат спокойно да изпият чашка самбуки в нощен клуб.
Другата разлика се състои в по-рано съществуващата структура на икономиките. Много по-лесно е да осигуриш социално дистанциране във фабриките, отколкото в сферата на услугите, където се предполага общуване лице в лице. В Китай обработващата промишленост заема много по-голяма част от икономиката, отколкото в която и да е друга голяма икономика.
Третият фактор са политическите мерки, предприети в отговор на пандемията и нейните последствия. Частично това може да се обвърже с размерите на икономиките. САЩ проведоха мерки, представляващи 12% от БВП и намалиха краткосрочните лихвени нива за кредитиране до 1,5%. Но политическите решения предполагат реакция на правителствата на структурните промени и последствията, предизвикани от пандемията.
В специалния доклад на „Икономист“ еднозначно се твърди, че промените в глобалната икономика ще са колосални. Пандемията ще направи световната икономика по-малко глобализирана, по-цифрова и по-малко еднообразна. С намаляването на рисковете във веригите на доставки и по-голямото използване и усъвършенстване на автоматизацията, производителите ще преместват производството по-близо до дома на потребителя.
Докато офисните работници продължават да работят от своите домове, поне няколко дена в седмицата, нископлатените работници, като сервитьори, чистачи и помощник-продавачи ще бъдат принудени да търсят нова работа на периферията. До момента, в който те не намерят нова работа, те могат да се сблъскат с продължителен срок на безработица. Експертите твърдят, че в САЩ броят на хората, губещи постоянната си работа расте, въпреки че общото ниво на безработица пада.
Тъй като основната дейност на много компании се премества в интернет, в света на бизнеса все повече ще доминират компании с най-развита и напреднала интелектуална собственост и големи хранилища за данни. Стремителният ръст на акциите на технологичните компании през тази година, както и цифровата революция в банковия сектор, дава представа за това, какво може да се очаква в бъдеще. Ниските реални процентни нива ще поддържат високите цени на активите, даже при слаба икономика. Това ще разшири разликата между Уолстрийт и Мейнстрийт, възникнала след световната финансова криза и задълбочила се през тази година. Както смятат в Лондон, задачата, която трябва да решат демократичните страни се заключава в адаптирането към всички промени, получавайки подкрепа от страна на населението за съхраняване на политическия курс, в това число и по отношение на свободния пазар.
Това, по оценка на експертите на „Икономист“, не предизвиква безпокойство в Китай, който както изглежда, излиза от пандемията в най-силни позиции, поне в краткосрочна перспектива. Китайската икономика бързо се възстановява. В Лондон обръщат внимание на този факт, че буквално миналия месец ръководството на държавата е утвърдило петгодишния план, в който особено внимание се обръща на провъзгласения от Си Дзинпин модел на високотехнологичен държавен капитализъм и политика за удовлетворяване на потребителското търсене за сметка на вътрешния пазар.
В същото време експертите смятат, че пандемията е показала и дългосрочните недостатъци на икономическия модел на Китай. Този модел не предвижда система за социална защита, а Китай през тази година трябваше да се фокусира на мерки в подкрепа на инвестициите в компаниите и инфрастуктурата, а не в увеличаване доходите на населението. В крайна сметка системата за наблюдение и държавен контрол, който позволи въвеждането на режим на строга изолация, може да препятства процесите във вземането на решения и свободното преместване на хора и идеи, които да поддържат иновациите и да повишават жизненото ниво.
Европа, по оценка на експертите, е в редиците на изоставащите. Мерките, предприемани в отговор на пандемията, рискуват да „замразят“ икономиката, вместо да я приспособят към новите условия. В петте най-големи европейски икономики 5% от работниците, както и преди, зависят от така наречения план за краткосрочна заетост, при която държавата им плаща за времето в търсене на нова работа, която може никога да не се появи. Във Великобритания този процент е два пъти по-висок. Спирането по целия континент процедурите по банкрут, мълчаливото съгласие на банките да се откажат временно от въвеждане на по-строги мерки и потока от държавна помощ рискуват да удължат живота на така наречените компании-зомбита, за които би било много по-добре да им се позволи да се самоликвидират.
„Икономист“ признава, че това предизвиква особена тревога, отчитайки, че до кризата Франция и Германия провеждаха промишлена политика. Ако Европа започне да разглежда пандемията като поредната причина за съхраняване на „удобните“ взаимоотношения между държавите и послушното бизнес-общество, то очерталият се спад в перспектива може значително да се ускори.
Съгласно оценките на експертите на „Икономист“, съдбата на Америка засега остава под въпрос. В течение на по-голямата част на годината на САЩ им се отдаваше да балансират във вътрешнополитическия си курс. Това се осигуряваше от система от мерки за подкрепа на безработните и от по-значителни стимулиращи мерки за бизнеса, отколкото това можеше да се очаква в „бастиона на капитализма“. Освен това, вярно избраният курс от САЩ позволи на пазара на труда да се адаптира и за разлика от Европа, в по-малка степен се изразяваше в спасение на компаниите, тъй като икономиката се приспособяваше към новите условия. Отчасти това позволи в САЩ да се създадат нови работни места.
В „Икономист“ смятат, че слабостта на Америка се заключава в токсичната политика, водеща до разделяне на обществото. Донълд Тръмп преди изборите прекрати преговорите за възобновяване на стимулиращите мерки, което означава, че икономиката може да падне „от ръба на финансовата скала“ (тази опасност явно ще се увеличи в резултат на изборите и в периода до встъпване в длъжност на следващия президент Джон Байдън). Срочните реформи, насочени към промяната на системите за социална защита в технологично ориентираната икономика и насочването на дефицита за постигането на по-устойчив курс, практически са невъзможни, докато двата враждуващи лагера възприемат компромиса като слабост.
Пандемията от коронавируса създава нова икономическа реалност. Както отбелязват експертите, всяка страна ще трябва да се адаптира, но пред САЩ предстои още по-сложна задача. Ако тя иска да съхрани лидерската си позиция в постпандемийния свят, ще трябва да промени в голяма степен политиката си.
