Слънчевата система може би е „изхвърлила“ ледена планета – гигант
Учени са използвали модели за обратно проектиране на Слънчевата система и са установили, че е възможно тя някога да е била дом за девет планети (без да се смята Плутон) , но леден гигант, подобен на Нептун, е бил изхвърлен от нашата планетна система.
Изследователи от Института за наука Карнеги са провели над 6000 компютърни симулации, показващи как е изглеждала Слънчевата система преди планетите да заемат своите окончателни позиции. Те са открили доказателства, че някога в Слънчевата система е съществувал още един леден гигант, подобен Нептун, който се е намирал между Сатурн и Уран. Това означава, че в Слънчевата система може би е имало девет или десет планети, ако към тях се смята и Плутон.
„Оказа се, че разположението на планетите в нашата Слънчева система е доста необичайно и затова ние използвахме модели за обратно проектиране и възпроизвеждане на процесите за нейното формиране. Това до известна степен прилича на опитите да се изясни какво се е случило при дадена автокатастрофа постфактум, тоест с каква скорост са се движили колите, в каква посока и така нататък“ – обяснява водещият автор на изследването Мат Клемънт.
Със средствата на компютърното моделиране екипът е открил, че окончателното разположение на Уран и Нептун, тоест двете планети във външния край на Слънчевата система, е било определено от пояса на Кайпер, който представлява околозвезден диск и се разпростира отвъд планетите. Той е подобен на Астероидния пояс, но е много по-голям – около 20 пъти по-широк и от 20 до 200 пъти по-масивен. Съставен е основно от малки тела и останки от формирането на Слънчевата система. Въпреки че много астероиди са съставени от скали и метали, повечето обекти в Пояса на Кайпер са съставени основно от замръзнали летливи вещества (ледове), като метан, амоняк и вода.
Изследването е показало също така, че поясът на Кайпер е помогнал „да се изхвърли ледения гигант“, когато Слънчевата система още се е формирала.
Но освен, че екипът е успял да открие потенциално загубената планета, предполага се, че използваното моделиране ще помогне за търсене на живот на други планети.
„Това показва, че даже и Слънчевата система да изглежда до известна степен странна, то това не е било винаги така. Освен това, сега , когато ние установихме ефективността на нашия модел, ние ще можем да го използваме, за да можем да изучаваме формирането на планети, включително и на нашата и е възможно това да открие пред нас възможности да търсим други аналогични системи, които може би обладават потенциал за съществуване на живот, такъв какъвто ние познаваме“- резюмира Мат Клемънт.
