В клетките на човека е открита втора „врата“ за проникване на коронавируса

Китайски учени са открили още една мишена за коронавируса SARS-CoV-2 на повърхостта на човешките клетки. Това е протеина CD147 , който се използва не само от предния коронавирус, причиняващ атипичната пневмония, но и от маларийния плазмодий. Изледователите са успели да спрат разпространението на вируса, блокирайки този протеин в клетъчна култура. Клиничните изпитания на съответния блокиращ препарат вече са започнали. Резултатите от изследването са публикувани на портала за предпринтове bioRhiv.

Лекарство за борба с коронавируса SARS-CoV-2 може да се търси по различни начини. Например може да се направи опит да се блокира неговото размножаване вътре в клетките или да се стимулира собствената система за клетъчна защита. Но има и друг път – да се блокира пътя на вируса навътре в клетката.

Атаката на вируса към мишената му започва с това, че той се долепва със своите повърхностни протеини към протеините на мембраната на клетката. След това мембраната на вируса се слива с клетъчната , а вътрешното съдържание на вируса (РНК-генома) се оказва вътре в клетката. До сега се смяташе, че SARS-CoV-2, както и неговия предшественик SARS-CoV, който причинява атипичната пневмония, най-добре се свързва с помощта на клетъчния протеин ACE2. Но в новия коронавирус има цели четири повърностни протеина и затова е логично да се предположи, че и мишените, тоест точките за свързване с клетката ще бъдат няколко.

Ке Ванг (Ke Wang) заедно със своите колеги от Четвърти военен медицински университет в Сиан са описали още една такава „врата“ за проникване в клетката, която може да бъде използвана от SARS-CoV-2. Още през 2005 година, след избухването на епидемията на атипичната пневмония, те забелязали, че SARS-CoV може да се свързва с рецептора CD147 на повърхността на клетката. Този протеин е от семейството на имуноглобулините. Явно той има няколко функции: например да включва в работа металопротеиназите, които представляват протеини, превръщащи вътрешноклетъчното вещество в тъкани. Тъй като предишната мишена ACE2 и при двата вируса се оказала обща, изследователите предположили, че новият коронавирус също ще се свързва с CD147.

За да проверят това, учените заразили с коронавирус клетъчна култура от човешки бъбрек. След това те я обработвали с антитела на CD147 и измервали броя на повредените клетки, а също така концентрацията на вирусните геноми в култивирана среда. Оказало се, че при концентрацията на антителата от 3 микрограма на милилитър се достига до стопроцентово спиране на разпространението на вируса между клетките.

След това изследователите доказали с помощта на имуннофлуоресцентен анализ, че повърхностния протеин на коронавируса SP и протеина CD147 са способни да взаимодействат един с друг. Накрая те боядисали клетките, заразени с коронавируса, с антитела към тези протеини. Вътре в клетките SP и CD147 се оказали един до друг, което потвърждава предположението, че CD147 помага на вирусите да проникнат вътре в клетките.

CD147 е мишена не само за коронавирусите, но и при малария. Именно за тази молекула на повърхността на еритроцитите се „захваща“ маларийния плазмодий. По тази причина блокиращо антитяло за CD147 отдавна съществува в няколко препарата. Паралелно с публикацията на научните данни, китайските учени са започнали клинични изпитания на тези препарати за борба с SARS-CoV-2. Те смятат, че затварянето на тази врата е по-логично от затварянето чрез блокиране на протеина АCE2. Блокадата на ACE2 води до различни странични ефекти, в това число и на белите дробове, които по време на новата инфекция биват поразявани най-силно. В същото време блокадата на CD147, по тяхно мнение, не би трябвало да предизвиква такива последствия.