fbpx

Koронавирусът става все по-опасен за световната икономика. Катастрофата е реална, а бърз изход не се вижда

Световната здравна организация (СЗО) на 11 март обяви епидемията с коронавируса Covid-19 за пандемия. Седмици преди това започнаха да излизат различни анализи от инвеститори и икономисти, в които постепепенно се очертаваха все повече реалните последствия от назряващата икономическа криза. На 6 март ние публикувахме анализа на Рей Делио, изпълнителен директор на най-големия хедж фонд в света Bridgewater Associates под заглавието “Представете си най-лошото и се гответе“. Само преди месец, пандемия със стотици хиляди и милиони заразени се смяташе за малко вероятна и никой не се опитваше да пресмята последствията от нея. Но вече се разглеждат абсолютно всички варианти, от „меките“ до „най-тежките“ сценарии. Явно коронавирусът изиграва ролята на „черния лебед“ (неочакваното събитие по Талеб), който ще доведе „белия“ лебед (на не толкова неочакваната световна икономическа криза по Рубини).

Как се правят прогнози по време на епидемия (която вече е пандемия)?

Това е достатъчно сложен въпрос. Ние още не се знаем какви са и ще бъдат последствията за Китай, където епидемията върлува вече 3 месеца. В началото на февруари 2020 година икономистите като ориентир ползваха епидемиите от близкото минало (по-старите примери не са подходящи тъй като икономиката в началото и средата на миналия век е била съвсем различна).

Отначало за база те взеха избухването на предишния коронавирус, който през 2003 година предизвика масови заболявания от атипична пневмония (SARS). От това сравнение излизаше, че последствията от новата епидемия ще бъдат ограничени. Прогнозите бяха, че Китай ще загуби по-малко от един процент от икономическия си растеж, а след това бързо ще се възстанови. Освен това се смяташе, че в останалите страни от Югоизточна Азия икономиката също ще се забави, а останалия свят почти няма да бъде засегнат.

През март тези прогнози просто могат да бъдат забравени. Сега икономистите разработват своите модели, базирайки се на скоростта на разпространение на вируса по целия свят. Там, където не успяват да спрат епидемията, тя се разпространява експоненциално. Но има и позитивни моменти (поне засега). Китай успя да обуздае епидемията, въпреки че за това бяха приложени твърди мерки в десетки големи градове на страната. Някои от съседните страни, като Тайван и Тайланд, също с брутални мерки успяха да спрат разпространението на вируса. Наистина тези твърди мерки, подразбиращи транспортни ограничения и социална изолация на милиони хора, сами по себе нанасят вреда на икономиката.

Сега във всички сценарии икономистите се опитват да отчетат съчетанието от абсолютно разнопосочни фактори („матрицата“ на използваните фактори от консултантската компания McKinsey може да видите тук).

Много от тези фактори и в момента изглеждат твърде неопределено:

– Kак ще сработят здравните системи и извънредните мерки в различните страни? Като в Китай или по-неефективно?

– Сезонна ли е епидемията, тоест ще затихне ли тя в Северното полукълбо с идването на лятото?

– Каква е реалната смъртност (отношение на починали и излекували се), отчитайки неразпознатите случаи и още неоздравелите болни? Колко е тя по-висока, от обичайните заболявания от грип?

– До колко смъртността зависи от състоянието на здравната система във всяка страна и способността и за справяне при рязко влошаване на ситуацията?

– До колко е вероятна втора вълна на епидемията на територии, които са се справили с първата, когато се отменят ограничителните мерки? И преди всичко в момента е много важно да се види дали в Китай ще има втора вълна.

Отделно в сценариите се разглеждат възможните икономически последствия от самата епидемия и мерките за борба с нея, а също така ефективността на инструментите, които са задействани от властите в различните страни за подкрепа на икономиката. Повечето ефекти се появяват във вид на резки шокове, които могат:

– Да спрат пазарите на труда и търговия;

– Да унищожат световното богатство;

– Да разкъсат производствените вериги на сложни продукти;

– Да подкопаят държавните финанси и паричните системи;

– Да променят, локално и глобално, поведението на хората и структурата на търсене в икономиката.

Така например, китайската икономика започна да се възстановява след първия удар на епидемията, но го прави бавно. За това вина носи китайския пазар на труда. Както твърдят ръководителите на местните компании , китайските работници, пуснати в безсрочни отпуски в края на януари, не бързат да се връщат на работа.

Сценарий за въздействието на епидемията на икономиката в различните страни, отчиташ всичките шокове, в началото на март представи вашингтонския изследователски институт Brookings. Този модел е базиран на друг такъв, разработен още през 2006 година, разглеждащ хипотетична епидемия от грип, съпроводена с висока смъртност.

Други екипи от икономисти в своите прогнози са използвали модела на глобалната икономика, отчитащ основно търговските и финансови потоци между различните страни и международните производствени вериги (такива като производството на айфони, които на практика са съвместен китайско-американски продукт). Така например Bloomberg е разработил сценарий, базиран на мащабния модел на глобалната икономика NiGEM, който отчита 6 000 различни параметри в 60 страни по света и тяхното взаимодействие между пазарите в различните държави.

Ето и три групи сценарии за това, какво ще се случи в икономиката при пандемията на коронавируса.

Меки сценарии

Накратко: Епидемията бързо ще бъде победена. Основните загуби ще понесе (или вече е понесъл) Китай. Възстановяването ще отнеме няколко месеца. Тези сценарии са най-малко вероятни, особено отчитайки последните данни за развитието на пандемията по света.

Меките сценарии описват ситуация, в която от епидемията ще пострада преди всичко Китай. В основата им лежи оптимистичното допускане, че в страната няма да се случи втора вълна на разпространение на вируса след като бъдат свалени ограниченията за предвижване и мерките за „социално дистанциране“, тоест карантината.

Съгласно този сценарий (описан например от Bloomberg и McKinsey), като цяло производството в Китай ще се възстанови към края на март, а в епицентъра на епидемията – провинция Хубей- то ще се удължи до средата на следващото тримесечие. Възможни са локални сложности. В предприятията известно време ще има недостиг на работна ръка от мигранти от селските райони на Китай, които няма да се върнат веднага след свалянето на карантината. Не е ясно дали ще се възстанови потребителското и промишлено търсене. Възможно е хората и компаниите да не купуват това и в такива количества, което са купували преди епидемията.

Китайската икономика в такива сценарии губи по-малко от един процент от годишния си ръст, а икономиките в останалите развити страни – още по-малко. Даже нефтодобивните страни като цяло няма да пострадат сериозно на годишна база. Прогнозата тук е, че след възстановяването на търсенето на гориво през второто тримесечие цените ще тръгнат нагоре.

Тези сценарии с всеки изминал ден изглеждат все по-малко вероятни, а даже вече невороятни. В момента в света съществуват като минимум четири самоподържащи се огнища на епидемията извън пределите на Китай. Всяка от тези икономики, обхванати от епидемията, са сравними по размери и важност с китайската:

– Източна Азия с център в Япония и Южна Корея;

– Близкият Изток в център Иран;

– Америка с център САЩ;

– И най-голямото огнище – Европа с център Италия.

Очевидно е, че самата епидемия и борбата с нея извън Китай сега започва и се очаква съвсем скоро да навлезе в най-острата си фаза. Да се предскажат точно мащабите засега е невъзможно, но вече е ясно, че последствията ще бъдат много тежки. Така че от анализа спокойно можем да изключим вече „меките“ варианти.

Сценарии със средна тежест на въздействие

Накратко: Това, което изпита Китай, ще изпитат и много страни по света. Всички така или иначе ще трябва да заплатят висока цена за разпространението на вируса. Световната икономика като цяло ще възстанови своя растеж в средата на 2020 година, глобалната рецесия е малко вероятна. Тези варианти на дадения момент може би са с най-висока степен на вероятност.

Сценариите със средна тежест описват развитието на пандемията, при което властите в различните страни побеждават разпространението на коронавируса с твърди мерки за ограничаване на предвижването и контактите, подобни на тези в Китай. В този случай много от страните ще им се наложи да преживеят лишения, сравними с китайските в национален мащаб, а на някои – с това, което се случи в град Ухан, където беше епицентъра на епидемията. Така MacKinsey разглеждат сценарий за САЩ, в който в страната ще има едно голямо огнище на епидемията с брой на заболели от 10 000 до 500 000 човека, три-четири огнища с три пъти по-малко заболели и „дълга“ опашка от градове с десетки случаи.

В тези сценарии има много неопределености:

– Някои от тях предполагат, че в Северното полукълбо епидемията ще има сезонен характер и тя сама ще заглъхне с настъпването на топло време. Възможно е да продължи да се разпространява в топли региони като Индия и Африка.

– Очевидно е, че не всички държави имат развита система на медицинско обслужване. В страните със слаба здравна система последствията ще бъдат по-тежки.

– Далеч не във всички страни жителите са готови лесно да приемат ограниченията. За тях е трудно да променят начина си на живот и да пожертват своите граждански свободи, за разлика от Китай. Това заплашва тези страни с по-дълбок и дълъг спад на потребителското търсене.

– Не е ясно, колко бързо ще може да се възстанови търсенето в международния транспорт. Ако авиокомпаниите и туристическите фирми бъдат принудени да пропуснат летния пик за своя бизнес, тях ги очаква тежка криза още в третото тримесечие. Това ще доведе до това, че търсенето на гориво още дълго време няма да се възстанови, цената на нефта ще остане екстремално ниска.

Съществува опасност епидемията със “средна тежест“ да разбалансира световните финанси. Както прогнозира една от най-големите инвестиционни банки Morgan Stanley, още през април централните банки на развитите страни, опитвайки се за окажат подкрепа на икономиката, ще намалят лихвените равнища до минимум, надминавайки рекордите за мека парична политика от времето на миналата криза от 2008 -2009 година. Това ще доведе до това, че парите ще станат много евтини. Още „евтини“ пари ще добавят правителствата, на които ще им се наложи да започнат стимулираща политика чрез бюджета. Така например, Доналд Тръмп вече обяви програма за подкрепа на бизнеса и населението на сума от 200 милиарда долара. В Европа, от водещата европейска икономика Германия направиха заявление, че няма да се спрат пред нищо, даже с цената на допълнително заимстване, но ще подкрепят икономиката.
Икономистите предупреждават, че такова наливане на пари в икономиката може да не увеличи търсенето, но може да предизвика рязко покачване на инфлацията. Започва да се появява отново позабравеният термин „стагфлация“, тоест едновременна стагнация и инфлация. С това явление развитите страни не са се сблъсквали от 80-те години на миналия век.

Впрочем, засега при „средния вариант“ икономистите прогнозират умерени загуби. Съгласно различните изследователски екипи ще бъде загубен от 1 до 2% от световния растеж за 2020 година. Възстановяването ще започне в третото тримесечие. Авиопревозвачите и туризмът ще се окажат в тежка криза, от която няма да могат да излязат до края на годината. Цената на нефта ще остане ниска.

Много лоши сценарии

Накратко: В оценките на различните изследователски екипи това, което те определят като катастрофа се различава на порядък. Разглеждат се варианти, при които в големите страни ще има милиони жертви, а световната икономика ще изпадне в дълбока рецесия. Много лошите сценарии вече се разглеждат все по-сериозно.

Тук пред икономистите се открива голям простор за творчество.

Основно изследователите предполагат, че катастрофата ще изглежда като средния сценарии, но за по-продължителен период – до третото тримесечие или даже до края на годината. При това във света ще възникнат все повече самостоятелни огнища на епидемията. За осъществяването на този сценарии, както пишат от МcKinsey, е достатъчно вирусът да се окаже, че не е сезонен, тоест разпространението му в Северното полукълбо да продължи и през лятото.

Сценариите, базирани на моделите на свързаност в глобалната икономика, показват, че в света ще започне рецесия, тоест световната икономика няма да расте като минимум две тримесечия подред. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), обединяваща развитите икономики, в доклада си „Коронавирус. Световната икономика под заплаха“ представя сценарий на „падащото домино“, съгласно който върхът на икономическите загуби ще бъде в края на годината. Сега загубите се определят само от намаляването на търсенето, но скоро към него ще се добави и дълбока криза на пазара на акциите, суровините и инвестициите. Първата мощна вълна видяхме миналите две седмици, но няма никаква гаранция с какви темпове това ще продължи.

В тези сценарии годишният растеж ще бъде минимален. Според МcKinsey той ще бъде в рамките на 0,5-1%, а според Bloomberg той ще е нулев. Загубите за глобалната икономика ще бъдат около 2,7 трилиона долара само за 2020 година (модела на Bloomberg). Това е сравнимо със загубите от Великата рецесия на 21-век – 2008 – 2009 година, когато за първата половина на кризата световната икономика загуби около 2 трилиона долара.

Отделно ще публикуваме най-лошия възможен сценарий с ясната цел той да бъде прочетен от специално желаещи това читатели. В никакъв случай не искаме да нагнетяваме и така напрегната ситуация, но все пак ако някой желае може да се запознае с него тук.

Коментари

avatar
Inline