fbpx
АкцентиСаморазвитиеЧовекът

„Неявното“ обучение е устойчива способност, която може да е много по-важна от IQ

Тази еволюционно примитивна стратегия на обучение се оказва определяща в много области.

Съществува огромно количество изследвания за това, как ние изучаваме нещо преднамерено и „явно”. Например, можем да запомняме списък с думи или инструкции. Много по-малко изучено е „неявното” обучение. Помолете петгодишно дете да ви обясни граматическите правила на езика и то няма да има понятие откъде да започне. Но въпреки това, то ги знае или в края на краищата добре съставя свързани изречения. Това безсъзнателно придобиване на абстрактни знания служи като красноречив пример за „неявното” обучение.

Неявното обучение е особено важно за малките деца, но възрастните също зависят от него. То е „признато като базова система, която лежи в основата на обучението в много области, включително музиката и езика”, отбелязват авторите на ново изследване, резултатите от което са публикувани в Cognition.

Предполага се, че между хората има малка разлика в способностите към неявно обучение. По своята същност, този начин на обучение представлява  достатъчно примитивна еволюционна стратегия за придобиване на знания и умения . Но въпреки че това е базова система, оказваща влияние на нашето всекидневно функциониране, досега не беше ясно, колко стабилна може да бъде тази система за различни видове задачи. Новото изследване запълва някои пропуски в серията открития, имащи значение за разбирането както на интелекта, така  и за това , хора с какви възможности за явно и неявно обучение подхождат по-добре за определени видове работа.

Екип, начело с Прия Калра от Уисконсинския университет, са дали на 64 млади здрави мъже и жени четири вида задачи, които изисквали неявно обучение. В едно от тях е трябвало да се открие изкуствена граматика (след изучаването на низове с букви, подредени по неизвестни граматически правила, участниците трябвало да решат, кои редове от нов набор от букви са „граматически правилни”, а кои не). Втората задача изисквала изучаването дали конкретна група от изображения ще предизвика един или друг резултат (на участниците им предоставили обратна връзка за да им помогнат да разберат). В третата задача те трябвало да предскажат къде на екрана ще се появи кръгче, базирайки се на предишния си опит, когато кръгът се появявал в предсказуема последователност на позицията, но и понякога –не. Накрая, те трябвало „неявно” да дефинират визуални категории. С помощта на обратна връзка, те трябвало да поставят абстрактни визуални обекти в една от двете определени категории. Явното обучение е можело частично да помогне за решаването на задачите, но изследователите предприели допълнителни усилия да анализират и да вземат под внимание неговото влияние върху всеки участник.

След седмица участниците отново изпълнили различни версии на същите задачи, Освен това те направили тестове за определяне на оперативната им памет, тест за определяне способността им към явно обучение (трябвало да научат списък от думи) и тестове, определящи тяхното IQ.

В три от задачите за неявно обучение изследователите открили умерена връзка между началния резултат на участника и това колко добре той се е проявил след седмица. Изключение направила задачата с изкуствената граматика. Учените смятат, че има вероятност явното обучение да е попречило на неявното във втората част на изследването.

Екипът констатирал, че на това колко добре се справя участника с неявното обучение, никакво влияние не оказва IQ-то на доброволеца или резултатите за неговата оперативна памет. Това се съгласувало с по-ранна работа, която свързвала явното и неявното обучение с различни области и структури на мозъка. Например, хипокампът е важен за явното обучение, а за неявното не е. В същото време нарушаване функционирането на базалните ганглии и малкия мозък се отразяват на неявното обучение, а на явното – не.

„Тези данни … потвърждават съществуването на абсолютно несвързани когнитивни способности”. – добавят изследователите.

Резултатите също подсказват , че някой може да е „умен” по IQ-тестовете, но при това да не е толкова успешен в неявното обучение, колкото човек с по- ниско IQ . Изследователите отбелязват , че за някои жизнено важни задачи , такива като откриването на ракови образования по време на медицински преглед, способностите за неявно обучение могат да са голямо преимущество.

Представените резултати предизвикват много други важни въпроси, такива като:

Ще бъдат ли резултати от подобно изследване същите, ако то е с по-широк спектър от задачи и за по-продължителен период?

Може ли да се развива механизма на неявното обучение?

Как може явното обучение да помогне или попречи на неявното?

В по-ранна работа, ръководена от Ейми Фин, участник и в това ново изследване, се предполагало, че фокусът върху явните учебни процеси може да „попречи” на неявното обучение. Ще бъде много любопитно да се видят резултатите от последващи изследвания в тази област.

Източник

4.5 2 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x