Тухли от „жив цимент“ се размножават и възстановяват сами себе си

Американски учени са получили „живи тухли’, като за целта заселили колонии от цианобактерии в разтвор от пясък и хидрогел, съдържащ хранителни вещества. Получените след изсушаване тухли не отстъпвали по своите качества на традиционния цимент. Но най-удивителното било, че те се размножавали след добавяне на първоначалните компоненти.

В известния роман на Мери Шели „Франкенщайн, или съвременния Прометей“ главният герой предизвиква законите на природата и науката. В своята тъмна лаборатория той съживява мъртва материя.

Сътрудниците в лабораторията на Уил Шрабър от Колорадския университет в Боулдър се занимават приблизително със същото. Наистина, в доста по-светли и комфортни условия и с по-малко чудовищни резултати.

В своите експерименти учените разработват доста необичайна алтернатива на класическите строителни материали. Те решили да обединят живата и нежива материя. За целта заселили колонии от цианобактерии в разтвор от пясък и хидрогел (той задържал водата и хранителните вещества за маниатюрните „строители“).

Неорганичният разтвор изпълнявал ролята на „строителен кофраж“ за бактериите. Микроорганизмите активно са се размножавали в него и произвеждали калциев карбонат. Той циментирал пясъка и хидрогела, превръщайки ги в много здрава маса. Примерно по този начин при морските обитатели се получават техните твърди обвивки.

След това от получената смес изследователите изготвили тухлички. Полученият след изсъхване материал не отстъпвал по здравина на обикновения цимент, подчертават изследователите.

При следващите изследвания, учените са открили, че това не са всички достойнства на създадения от тях хибрид. Оказало се, че тухлите могат да се … размножават.

Това необикновено качество на строителния материал участниците в екипа открили, разделяйки получена вече тухла на половина. Към всяка половина учените добавили още малко пясък, хидрогел и хранителни вещества. Това се оказало напълно достатъчно за цианобактериите да превърнат счупените половинки в две пълноразмерни тухли.

Изпробвайки този способ няколко пъти, изследователите успешно „отгледали“ три поколения от „живи тухли“. Резултатите от своето изследване екипът на Шрабър е публикувал в изданието Matter.

“Бактериите се размножават в геометрична прогресия и затова вместо да се правят тухли една след друга, може да се направи една тухла и тя да се раздели на две, след това на четири и така нататък. Това би довело до революция в съвременните знания за строителните материали и начина им за производство“ – разказва Шрабър в прес-релийза на университета.

„Живият материал“ има безкраен потенциал, смятат авторите на изобретението. Изградените по този начин сгради ще са способни да се самовъзстановяват след различни повреди. Това свойство би трябвало да заинтересува силно военните, но и не само тях.

Освен това Шрабър се надява, че създадената от неговия екип технология ще помогне на човек успешно на колонизира Марс и Луната. С помощта на култура от бактерии, доставени на другите планети, астронавтите ще могат да произвеждат необходимите им строителни материали от марсиански или лунни компоненти на място.

„Ние за пръв път преразглеждаме парадигмата за производството на материали от цимент. И това е невероятно, защото технологиите не са се променяли в последните сто години. Ще изминат години, преди нашият метод да започне масово да се използва, но ние вече чувстваме, че създаваме нов клон в тези технологии“ – резюмира Шрабър.

Любопитно е, че съвсем наскоро писахме и за друг проект за колонозиране на Марс и Луната с използване на цианобактерии. Той се разработва от НАСА и Института Еймс, и става въпрос за изграждане на сгради от мицел на гъби, където съществена роля също ще играят цианобактериите.