“Съвършено друг тип организъм“ : възможен ли е живот на Венера?

Европейски учени смятат, че атмосферата на Венера е твърде суха за съществуването на живот, такъв какъвто ние го познаваме и с по-голяма вероятност микроби могат да съществуват в облаците на Юпитер, а причина за това е необходимата концентрация на вода.

През есента на 2020 година британски учени направиха сензационно съобщение, докладвайки че са открили в атмосферата на Венера фосфин, вещество, което определиха като вероятен биомаркер за съществуването на микроорганизми. Въпреки че суровите условия на повърхността на Венера изключват съществуването даже на най-непретенциозни форми на живот, учените предположиха, че някъде в атмосферата на планетата, температурата и химическите условия може да са подходящи за най-простите форми на живот.

По-късно бяха публикувани статии, които изразяваха съмнения към това откритие и че британските учени са приели за фосфин съвършено друго вещество – серен диоксид. Но така или иначе въпросът за възможността за съществуването на форми на живот на тази планета остава открит.

Наскоро друг екип от учени заявиха, че въпреки умерената температура в средните слоеве на атмосферата на Венера, там отсъства друго необходимо условие за живот, а именно достатъчно количество вода, по-голямата част от която се съдържа в капките на сярната киселина.

На пресконференция, на която авторите на това изследване са направили своето научно съобщение, ръководителят на научния екип микробиологът Джон Холсуорт от Университета Куинс в Белфаст е заявил, че за новото изследване го е вдъхновило миналогодишното „откритие“ на фосфин на Венера.

За да се разбере дали е възможен живот в атмосферата на планетата, учените са оценявали в новото изследване активността на водата, термодинамичен параметър, свързан с относителната влажност.

„Активността на водата определя работоспособността на клетките на микрорганизмите и затова определя възможната обитаемост“ – пишат авторите на изследването, публикувано в списание Nature Astronomy.

Този параметър се оценява в интервала от 0 до 1, като единицата съответства на 100% влажност. Примерът със земните организми показва, че живот не е възможен при активност на водата под определено ниво. Например, смятания за най-жизнеустойчив организъм на Земята гъбата-екстремофил Aspergillus penicillioides за да съществува и е необходима активност на водата от 0,585. В атмосферата на Венера даже такъв организъм не може да оцелее, тъй като там активността на водата е 0,004, тоест тя е 100 пъти по-суха от нивото за възможно съществуване на най-издържливите земни организми.

Учените са измерили този параметър и за атмосферата на Марс. Оказало се, че там активността на водата е малко по-ниска, отколкото земния минимум – 0,537. Разбира се, много ниската активност на водата на Венера и Марс не изключва възможността за съществуването на живот на тези планети, но това трябва да са съвършено друг тип организми, които нямат аналог сред земния живот.

„На базата на сегашното изследване ние трябва да си представим съвършенно нов тип организми, за да можем да намерим правдоподобно обяснение за живота в атмосферата на Венера, във всеки случай такъв какъвто ние го познаваме“ смятат учените.

Изследователите били приятно изненадани от резултатите за Юпитер. Активността на водата в неговата атмосфера бил по-висок от земния минимум, но при температури от -10⁰С до 40⁰С.

Даже в самата земна атмосфера не всичко е наред с този параметър. Подходяща стойност на активността на водата се наблюдава само в долната тропосфера. Горния слой на стратосферата и мезосферата се оказали твърде сухи за живот. За другите планети от Слънчевата система, включително Сатурн, Уран и Нептун изследователите разполагали с прекалено малко експериментални данни, за да може да бъде извършена оценка. Учените се надяват, че бъдещите мисии, включително и тази на орбиталния телескоп Джеймс Уеб (JWST), ще добавят необходимите експериментални данни.

„Нашето изследване показа, че облаците от сярна киселина в атмосферата на Венера съдържат прекалено малко вода за съществуването на активен живот, отчитайки това, което ние знаем за него тук на Земята. Освен това открихме, че водните и температурни условия в облаците на Юпитер допускат съществуването на микробен живот, ако допуснем, че там съществуват други необходими условия, такива като наличието на хранителни вещества“ – смята Холсуорт.

По думите на учените, това е важно научно събитие в светлината на това, че НАСА и Европейската космическа агенция (ЕSА) обявиха за три нови мисии към Венера. Наскоро ЕSА прие решение за осъществяването на мисия към Венера с космическия апарат EnVision.

“Започва нова ера в изучаването на най-близкия до нас и в същото време много различен съсед в Слънчевата система. Отчитайки неотдавнашния анонс на НАСА за мисии към Венера, през следващото десетилетие нас ни очаква изключително наситена космическа програма“ – подчертава научния директор на ESA Гюнтер Хасингер.

Главните задачи пред EnVision ще бъдат изучаването на тесерите на Венера (големи участъци от силно деформирани терени), а също така и геологическата активност на планетата. Космическият апарат ще бъде оборудван с прибор за изучаване под повърхността на планетата, а също така с няколко спектрометри, позволяващи изследването на газовете, съдържащи се в атмосферата на Венера и анализ на повърхността на планетата. Радар на НАСА ще помага за картографирането.