fbpx

Климатичната криза ще засегне особено силно Средиземноморието (а може би и България?)

Тъй като не мислим, че някой ще направи особено внимателно проучване за нашите географски ширини, струва ни се, че аналитичнoто изследване на световно известната консултантска компания McKinsey за Средиземноморието, освен че ще е любопитно четиво за много наши сънародници, които предпочитат този регион за почивка, но и заради това, че с известно приближение всички описани ефекти ще бъдат сходни и за нашата страна, особено за Южна България. Към 2050 година се очаква в региона на Средиземноморието да има повече горещи дни и съответно суша, което освен останалите негативни ефекти като горски пожари и наводнения, ще провокира особено остър недостиг на вода. Без ефективна стратегия за адаптация към очакваните промени на климата, милиони хора ще се лишат от обичайния си начин на живот. Освен това сериозно ще пострада и икономиката на Средиземноморието, особено в такива стратегически важни отрасли като селското стопанство и туризма.

Средиземноморският басейн без средиземноморски климат?

Целогодишно милиони посетители от цял свят посещават Средиземноморието, за да се насладят на мекия климат, виното и храната, и зашеметяващата природа. Климатичните промени обаче могат да влошат средиземноморския климат и да нарушат нормалното функциониране на такива жизненоважни отрасли като туризма и селското стопанство. Средната температура в средиземноморския басейн досега се е повишила с 1,4 градуса по Целзий от края на 19 век, в сравнение със средната глобална стойност от 1,1 градуса. При липса на целенасочени мерки за намаляване на емисиите от парникови газове, прогнозите сочат, че температурите ще се повишат там с още 1,5 градуса до 2050 г, тоест сумарно със 2,9 градуса. Известно е, че по оценка на експерти от ООН критичната граница за повишаване на температурата до края на века е от 3 градуса, тоест в Средиземноморието това ще се случи още към средата на века. Очаква се увеличението на температурите да се отрази на хидрологичната ситуация, увеличавайки риска от засушаване, недостиг на водни ресурси, увеличаване опасността от горски пожари и наводнения, и като цяло забележима промяна на средиземноморския климат.

Как ще се промени средиземноморския климат?

Аналитиците на McKinsey са се концентрирали най-вече върху аспектите на климатичните промени, свързани с температурата и валежите, въпреки че крайбрежните наводнения също ще имат влияние.

Има няколко сценария, разглеждащи промяната на средиземноморският климат , но във всички тях температурите се повишават, недостига на водни ресурси се задълбочава и валежите стават все по-непостоянни, което от своя страна създава все повече заплахи, от горските пожари до разпространението на различни болести.

Ето как се очаква да се променят основните фактори, влияещи на климата:

Температури: Прогнозите показват, че броят на дните с максимална температура над 37 градуса ще се увеличи навсякъде в средиземноморския регион, като се очаква удвояване на тези дни в Северна Африка, Южна Испания и Турция, от сегашните 30 до 60 през 2050 г.

Прогноза за броя дни с критически високи температури над 37 градуса по Целзий до 2050 година
Източник: McKinsey

Суша: В Италия, Португалия, Испания и части от Гърция и Турция валежите през топлия, сух сезон от април до септември се очаква да намалеят с 10 % до 2030 г. и с 20 % до 2050 г. В края на разглеждания период условия за засушаване могат да се очакват най-малко шест месеца от годината в тези райони.

Недостиг на водни ресурси: В много басейни от Средиземноморието може да се очаква спад от около 10 процента във водоснабдяването до 2030 г. и до 25 процента до 2050 г. В момента вече се наблюдава недостиг на водни ресурси в повечето страни в Средиземноморието и изключително висок такъв в Мароко и Либия. Счита се, че спадът във водния баланс ще засили водния стрес във всички средиземноморски страни през разглеждания период, като най-голям недостиг се очаква в Гърция, Мароко и Испания.

Горски пожари: Очаква се повишаването на температурите и очакваните суши да причинят горски пожари на още по-големи площи по цялото Средиземноморие, като за Иберийския полуостров прогнозите сочат удвояване на площите, които ще бъдат засегнати от горски пожари.

Болести: Високите летни температури също са свързани с нарастващата честота на заболяванията от западнонилска треска в Европа. През лятото на 2019 г. бе констатиран първият случай на инфекция от този вирус на север в Германия. Изследователите прогнозират, че вирусът от Западен Нил вероятно ще се разпространи по цяла Европа до 2025 г. и заболеваемостта от него постепенно ще нараства до 2050 г.

Как ще се отрази промяната на климата върху земеделието?

Почти половината от стойността на селскостопанската продукция в Средиземноморския регион идва от четири култури: грозде (14 %), пшеница, домати и маслини (9 % всяка). Освен маслините, другите три селскостопански култури са жизнено важни и за България Аналитиците от McKinsey са фокусирали своето внимание преди всичко как промените на климата ще се отразят на производството на грозде и вино в периода до 2050 г.

Разпределение за различните страни от Средиземноморието на стратегически важните селскостопански продукти: грозде, пшеница, маслини и домати.
Източник: McKinsey

Производството на грозде и съответно на вино в традиционните винарски райони може да намалее с промените в средиземноморския климат, тъй като лозовите масиви са много чувствителни към колебанията в температурата и валежите, а също така и от щетите от градушки. Изследователите прогнозират широк спектър от възможни ефекти, причинени от промяната на климата върху добивите от грозде. Някои проучвания предполагат, че средиземноморската зона, подходяща за лозарство, може да намалее до 70 процента в най-песимистичния вариант, въпреки че има и противоположни мнения. че промяната почти няма да се отрази. Тъй като средиземноморският регион ще става все по-горещ, е възможно някои специфични сортове грозде в бъдеще да не се отглеждат там, където се отглеждат в момента (например, Мерло в Бордо), но в същото време възможността за засаждане на нови сортове ще се увеличи. Има определени райони за отглеждане на грозде в Италия, Португалия и Испания, особено в по-южните части, където може да се очаква голям спад в производството, включително до неговото окончателно затваряне.

Някои изследователи предполагат, че прогнозируемото затопляне, което се очаква да се случи в цяла Европа, ще да даде възможност за отглеждане на винено грозде в доста по-северни региони и европейският пояс за отглеждане на грозде ще се измести на север. Но за съжаление характеристиките на средиземноморските лозя и многовековния опит, натрупан в тези винарни, едва ли ще може да бъде повторен бързо в новите региони на винопроизводството.

Какво влияние може да има променения климат върху пътуванията и туризма?

Пътуванията и туризмът, включително съпътстващите и косвени дейности, свързани с този отрасъл, генерират средно около 15 % от БВП на средиземноморските страни. Но има определени райони в тези страни, където местната икономика зависи много повече от туризма и анализаторите от McKinsey са концентрирали своето внимание именно на такива градове и агломерациите около тях. Например: Анталия, плажен и курортен град, в който живеят два милиона души, намиращ се на южното крайбрежие на Турция, привлича повече от десет милиона посетители всяка година, тоест около 30 процента от всички туристи, които посещават страната. Според прогнозите в този район се очаква да има значително увеличение на броя на летните (от юни до август) дни с температура над 37 градуса – около 15 дни всяко лято до 2030 г. и приблизително 30 дни (10 дни на месец) през 2050 г. При това положение е много спорно дали този район ще запази своята привлекателност при тези климатични условия, а тези месеци са от решаващо значение за туристическата индустрия. Те генерират приблизително 40% от посещенията всяка година и генерират приходи от около 4,5 милиарда долара, което е 20% от БВП на Анталия и около 2 процента от турския БВП.

Как могат да се адаптират туризма и селското стопанство?

Селското стопанство може да се адаптира към новите условия чрез преминаване към отглеждане на подходящи сортове растения, по-добре адаптирани към високите температури и недостига на вода, особено за тези със стратегическо значение за този регион. Туристическите дестинации могат да удължат своите сезони и да ги съобразят със средиземноморските климатични промени. Това обаче може да се окаже не толкова просто, колкото евентуалното предлагане на отстъпки. Големите отстъпки вече дават стимул на туристите да пътуват извън летните месеци, но така или иначе върховият туристически сезон ( през лятото) остава стабилен през последните десет години. Една от причините за това е, че много туристи имат ограничения да пътуват през други периоди заради училищните ваканции или времето за отпуски. Друг подход може да бъде предлагането от туристическите дестинации на различни целогодишни дейности за увеличаване на потока от туристи през месеците извън активния сезон, свързани със спортна дейност, конгреси, конференции и други подобни дейности.

Като цяло експертите на McKinsey смятат, че правителствата на страните от Средиземноморието трябва да започнат срочно разработването на стратегии за адаптирането на икономиките към промените на климата. В противен случай климатичната криза може да лиши милиони жители на този регион от обичайния им начин на живот, а това да струва на световната икономика трилиони долари.

С пълния текст на изследването на McKinsey може да се запознаете тук.

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline