Шест съвета как да укрепим психическия си имунитет

Как да помогнем на психиката си да понася неизбежните удари на живота? Известно е, че имунитет притежава не само нашето тяло. Психиката също има механизми за защита срещу външни заплахи, но психическият имунитет не ни прави неуязвими. Той само дава на психиката възможност да амортизира ударите, за да се предотвратят опасните психически травми. Сами по себе си болезнените срещи с реалността са също толкова неизбежни, колкото инфекциите и възпаленията и през повечето време те не могат да бъдат избегнати. Но за сметка на това можете да помогнете на психиката да преминава поредното изпитание с възможно най-малки загуби, ако следвате няколко прости правила.

Пригответе се за проблеми

Физикът Дейвид Дойч има три правила. Първо, проблемите са неизбежни. Второ: проблемите са разрешими. Просто трябва да намерите алгоритъм, подходящ за конкретната ситуация. И трето: всяко решение създава нови проблеми, които вие също ще трябва да решавате. Но преди да започнете да търсите решение, трябва да включите съзнанието си. В стресови ситуации нашата лимбична система, която регулира страха, гнева и другите емоции, реагира на случващото се, преди да имаме време да го осъзнаем. За да намалите рисковете, трябва да съкратите паузата между спонтанната реакция и активирането на префронталната кора, която отговаря за самоконтрола. Открийте предварително прост и ефективен метод, който да ви позволява бързо да се вземете в ръце. Например, използвайте простата техника на дишане с кратко вдишване и дълго издишване, която задейства парасимпатиковата нервна система.

Управлявайте потока на мислите си

При липса на специфични задачи мозъкът ни включва мрежата за пасивен режим на работа (така наречената дефолт система), след което започва „блуждаенето на ума“. Вместо с целенасочено мислене, съзнанието се изпълва с поток от асоциации. Само по себе си това не е нито лошо, нито добро. Но в критични ситуации този поток може да се превърне в каскада от самоусилващи се негативни асоциации. За разлика от съзнателните мисли и възприятия, тези нямат конкретно съдържание, а носят мощен отрицателен емоционален заряд, който ни кара да страдаме. Невъзможно е директно да се контролира „блуждаещият“ ум. Но има начин да зададете общата посока на движение. Периодично практикувайте блокиране на негативните асоциации и насочване на вниманието към положителните. В критична ситуация това умение ще ви бъде от полза.

Проведете социално редактиране

Така създателят на психологическия ресурс School of Life Ален де Ботън нарича процеса на коригиране на нашата социална среда. Комуникацията не е лукс, а важен ресурс за психическо оцеляване. Нуждаем се от контакти с други хора не само за подкрепа, но и за насоки. Сравнявайки психиката си с другите, ние възстановяваме душевния си баланс, или точно обратното – губим го. За да премахнете фалшивите ориентири в живота, де Ботън съветва да обърнете внимание кои хора ви изкарват от равновесие, а след това да намалите общуването с тях до минимум.

Признайте своята уязвимост

Типична реакция при лична криза е желанието да останете насаме със себе си. И това е напълно естествено, ако не се превърне в дълга самоизолация. Да бъдеш изолиран и мълчалив е един от най-лошите начини за справяне с психичните проблеми. Изказването на преживявания отслабва болката от емоциите. Скривайки проблемите си от другите, ние лишаваме психиката си от тази опора. Обикновено това се дължи на нашия страх да не бъдем уязвени. Той възниква, тъй като уязвимостта най-често се свързва със слабост. Опитайте се да прехвърлите тази концепция в друг асоциативен модел, а именно по-близо до откритостта. Както казва психологът Брене Браун, да бъдеш психологически уязвим означава да можеш да се разкриваш.

Отнасяйте се към себе си с хумор

Психичните проблеми са сериозно изпитание и не бива да се подценяват. Но не преувеличавайте – прекомерното уважение към болестта е само в нейна полза. Колко ужасен би бил светът, ако се разучим да виждаме в него смешните и нелепи черти. А в нашите психически конфликти с реалността те винаги са там. Неслучайно психичните проблеми толкова често се превръщат в сюжети на комедии и вицове. Хуморът помага психологически да се откъснете от трудните преживявания по същия начин, както да опишете проблема си от трето лице. Да, хуморът не решава самия проблем, а просто действа като обезболяващо, но което работи.

Спрете да подценявате своята нормалност

Един от първите признаци за психични проблеми е усещането, че не сте достоен за нещо: добра работа, взаимоотношения, късмет, право на глас. В основата на това ментално изкривяване е подценяването на нормалността, която ни крепи в живота. В такива случай си припомняйте идеята на британския психотерапевт Доналд Уиникот, на когото принадлежи концепцията за „достатъчно добрата майка“, тоест може и да не е идеална, но е напълно способна да бъде добра майка. Може и да не си перфектен, но си достатъчно добър, за да бъдеш себе си. Това не означава, че в името на психичното здраве трябва да се откажете от амбициите си. Просто за всяко начало имате нужда от надеждна подкрепа и вие я имате. Имайки предвид демоните, с които се борим всеки ден отвътре и отвън, вашата способност да водите нормален живот вече може да се смята за изключително постижение.