Подобряват когнитивната гъвкавост: как пътешествията и походите влияят на нашия мозък?

Дори едно кратко пътуване или поход в планината могат да имат благотворен ефект върху нашия мозък, но е важно да се спазват някои условия.

Когато се чувстваме отегчени, уморени или животът е станал твърде монотонен, за много от нас основният начин да излезем от това състояние е да променим ситуацията и обстановката, като отидем на почивка. Но ваканциите не са само пауза в работата, възможност да изпием по питие на обед и много нови снимки. Все повече научни доказателства сочат, че пътуването ни помага да стимулираме мозъка си и дори да станем по-добри хора. Ако някога ви се е струвало, че след пътуване започвате да се чувствате по-добре, то със сигурност вашият мозък ще е съгласен с това.

В много страни все по-голяма част от работниците се отказват от ваканции, предпочитайки да работят без прекъсване. В САЩ (по данни от 2014 г.) 42% от служителите на компаниите не са взели нито ден от отпуската си, а само 15% са прекарали 20 и повече ваканционни дни в годината. Причините са ясни: в среда на нарастваща несигурност и конкуренция хората се страхуват, че ако не демонстрират пред ръководството своята отдаденост и желанието да работят без прекъсване, то ще се намери все някой, който ще бъде готов за това. Много от българите имат и друг проблем: не ходят на почивка, просто защото средствата им не стигат.

На този фон учените са провели ред изследвания да проучат въпроса: какво се случва с организма, ако не си почива. Оказва се (естествено), че нищо добро. Например, данни от известния Framingham Experiment (най-голямото изследване на сърдечно-съдовите заболявания в света, което се провежда от 70 години) показват, че жените, които си вземат отпуска на всеки 6 години или по-рядко, са изправени пред два пъти по-висок риск от инфаркт или други фатални проблеми със сърцето, в сравнение с тези, които почиват два пъти годишно. Много да се работи по принцип е вредно – отдавайки на кариерата си 10-11 часа на ден, ние увеличаваме вероятността да се сблъскаме със сърдечно-съдови заболявания, депресия и други неприятни последици за организма.

В същото време успоредно с това започнаха да се натрупват доказателства, че ваканцията под формата на пътуване някъде има точно обратния ефект. Това е един от не особено честите случаи, когато това, което е весело и приятно, в същото време е полезно. Частично този ефект от отпуската може да се обясни със самата почивка и намаляването на нивата на стрес, но не само.

Мозъкът е като джунгла

Според Пол Нусбаум, клиничен невропсихолог от Университета в Питсбърг, пътешествията имат свое собствено, независимо въздействие върху организма. Като “възстановителна” дейност за мозъка, те могат да помогнат за забавянето на появата на такива състояния, като например, болестта на Алцхаймер и други невродегенеративни, неврологични и психиатрични разстройства.

„Когато се окажете в нова, необичайна или предизвикателна среда, мозъкът ви реагира по съответния начин“, обяснява той.

Всичко може да бъде ново: език, миризми, климат, дневни часове и т.н. Когато човек е изложен на непознати условия, в мозъка му започват да растат повече дендрити – израстъците на невроните, които получават информация от другите неврони. Колкото по-разклонено е дендритното дърво, толкова повече входни импулси може да получи невронът, което означава повече информация за обработка. С други думи, мозъкът става по-мощен.

„Буквално започва да прилича на джунгла“, казва Насбаум.

Според изследователя, за нарастването на дендритите служат и други видове дейности: ново хоби, спорт, посещение на филхармоничен концерт или просто вечеря на ново място. Но в сравнение с тях пътешествието е идеалният метод. Тръгвайки за някъде, ние „хвърляме” мозъка в нова среда, място с различни правила на поведение, нетипични зрителни стимули, срещи с непознати хора, може би с непознат език и култура. Всичко това принуждава мозъка активно да обработва сигналите, идващи отвън, а това изисква повече усилия, отколкото обработката на позната информация.

В този смисъл пътуването или походът може да не бъдат много дълги (да отидете за няколко дни там, където не сте били преди, също има смисъл), нито спокойно от началото до края. Дори стресът (ако е краткотраен) е от полза – трудности при намирането на точния адрес, страх от изпускане на влака, нервност преди полета, движение по непознат маршрут – тези фактори ни изваждат от рутината и изискват внимание, анализ и други умствени ресурси.

Свежи идеи

Ако креативността като цяло е важна за вас в работата и живота, пътуванията и смяната на обстановката трябва да станат ваши близки приятели. Писатели и други творчески хора отдавна са се научили да използват този трик: пътешествията и преместването от страна в страна са донесли вдъхновение на Ърнест Хемингуей, Марк Твен, Фьодор Достоевски и много други.

Влиянието на пътуванията върху креативността вече може да се смята за научно потвърдено. Тук отново за това е виновна обкръжаващата ни среда.

„Опитът да бъдеш в друга страна увеличава когнитивната гъвкавост, дълбочината на мисълта, способността да събираш от детайлите голямата картина и да виждаш връзката между различните категории неща“, казва американският социален психолог Адам Галински, известен със своите изследвания върху природата на лидерството и властта.

Галински е автор на няколко изследвания за връзката между творчеството в широк смисъл и пътешествията. Едно от тях показва, че спомените от пътуването в друга страна ни помагат да намерим няколко решения за даден проблем и ни позволява да не се фокусираме върху едно, когато трябва да вземем решение. Друго изследване показва как опитът от живот в чужбина повишава креативността на примера на топ мениджъри на компании от модната индустрия: брандове, чиито лидери са имали такъв опит, са успели да създадат по-интересни (според експертите) колекции от дрехи.

Според наблюденията на Адам Галински, за да се научиш да раждаш свежи идеи, не е достатъчно просто да отидеш някъде. Всъщност това изисква поне временно потапяне в непозната среда и адаптиране към нея. Интересното е, че в неговото изследване в модната индустрия хората, които са живели в 2-3 други страни, са били по-креативни от тези, които са живели в повече култури. Според учения това се дължи на факта, че при честа смяна на местожителството човек няма време да се потопи качествено в новото общество.

Между другото, в своите изследвания Галински е забелязал още една особеност: ако другата страна е твърде различна от вашата родина, животът в нея не дава тласък на творческите способности. Може би това се дължи на факта, че в култура, която ни е твърде чужда, ние се чувстваме твърде ограничени и неловко, и затова ни е по-трудно да се адаптираме.

Нова идентичност

Ако се вярва на съществуващите изследвания, малък и краткосрочен ефект може да се постигне, дори ако изобщо не ходите никъде: група австралийски учени са установили, че само мислите за това, че сте сред природата прави ума по-ясен. В експеримент със 150 студенти те установили, че след съзерцание в продължение на 40 секунди на снимки със зеленина, участниците след това поддържали по-добра концентрация и правили по-малко грешки при скучна, но изискваща внимание задача. Това показва колко е важно да си вземем почивка от рутината, поне за известно време.

Но очевидно, колкото по-дълго трае едно пътуване някъде, толкова по-голямо въздействие може да има то. Например една интересна публикация на германските психолози Франц Нойер и Юлия Цимерман показва, че животът в друга страна може буквално да направи нов човек от нас. Цимерман и Нойер са наблюдавали 527 студенти в продължение на една учебна година, като някои от тях заминали да учат в чужбина за един семестър, други за една година, а някои продължили да учат у дома.

Участниците били тествани за определяне на „Голямата петорка“ на техните личностни черти. Това е популярен модел в психологията, който предполага, че човек има пет относително независими характеристики, които съставляват неговата личност:

• отвореност към нов опит (любопитство, активно въображение);
• съвестност (съзнателност);
• екстраверсия (и интроверсия на другия край на скалата);
• доброжелателност (способност за постигане на съгласие и топло отношение към другите);
• невротизъм (противоположният полюс е емоционалната стабилност).

Оказало се, че при тези, които са живели дълго време в чужда страна, се наблюдавали промени в три черти от ” Голямата петорка “: отвореност към нов опит, доброжелателност и емоционална стабилност (с едновременно намаляване на невротичния компонент). При тези, които не отишли никъде, тези личностни черти останали същите през годината.

Тези констатации съвпадат с резултатите, получени от Нусбаум. Когато човек навлезе в непозната култура и започне да общува с нови хора, мозъкът му се опитва бързо да се адаптира към промените. Невронните връзки, участващи в този процес, се укрепват и в бъдеще за човек става по-лесно да приема нови преживявания, да намира компромиси и да контролира собствените си емоции.

Разберете себе си

Пътуването носи и други психологически дивиденти. Мери Хелън Имордино-Йънг, изследовател в Института на мозъка и креативността към Университета на Южна Калифорния (основан от известния невролог Антонио Дамасио) твърди, че междукултурните преживявания укрепват нашето разбиране за самите нас.

„Към днешна дата много публикации в областта на психологията показват, че общуването с хора от различна среда ни помага в това“, казва тя. „Излизането от зоната на социален комфорт работи по подобен начин.“

Според Имордино-Йънг, колкото по-разнообразен е междукултурният опит, който имаме, толкова по-ясно виждаме собствените си ценности и убеждения.

Депресия

В уебсайтовете за пътешествия често може да се прочете, че ваканциите помагат за „лекуване на депресията“ или облекчаване на нейните симптоми. Всъщност това не е съвсем вярно: депресията е сериозно разстройство и дори най-идеалното пътуване не може да бъде лек за него. Но почивката наистина помага за повдигане на настроението: според проучванията след ваканция до 80% от хората се чувстват по-енергични и позитивни, 70% изпитват по-малко стрес. И средно тези, които редовно си почиват, се чувстват по-щастливи от тези, които пренебрегват почивката.

Психолозите обаче подчертават, че няма да можете да се отървете от депресията с помощта на пътешествие – тази идея е твърде красива, за да е истина.

„Мнозина вярват, че външните фактори са причината за лошото здраве: работа, семейство, взаимоотношения и т.н.“, обяснява почетният професор по психиатрия Мери Сийман от Университета в Торонто. „Но, бягайки далеч от предполагаемите проблеми, ще откриете, че причината е във вас.“

Освен това пътуването може да влоши състоянието, тъй като за депресиран човек планирането, търсенето на билети и настаняване, пребиваването в непозната среда с непознати може само да добави стрес, но не и да ги накара да се отпуснат.

„Всички тези трудности ще повлияят на депресирания човек по-силно от обикновеното“, обяснява Сийман. „Раздразнение, неудобство, липса на сън, липса на позната среда, нарушаване на обичайния график, щастливи лица наоколо, неволна социализация , всичко това са фактори, които могат да повлияят негативно и в същото време чувството за самота да се изостри, а контактът с нови хора да се превърне в тежест.“

И накрая, дори самото пътуване да е минало перфектно, ефектът от него може много бързо да бъде „изтрит“, връщайки се към предишното ежедневие и стрес, твърдят експертите. Това в никакъв случай не означава, че човек с депресия не трябва да пътува – по-скоро това е повод за разумна оценка на очакванията от пътуването, по-добре то да се обмисли и да не се изоставя препоръчаната от лекаря терапия с надеждата, че ваканцията ще има магически ефект.

Накратко

В допълнение към външните и преодолими фактори е трудно да се измисли причина, поради която не трябва да пътувате. Преминаването от рутина към почивка има положителен ефект върху физическото и психическото здраве на човека.

Пътуването до нови места позволява на нашия мозък да се „захранва“, което означава, че му помага да обработва информацията по-ефективно. Благодарение на това човек по-добре намира връзката между различните явления и търси неочевидни решения.

Внимавайте: дългото пътуване може да ви направи по-добър човек. Тези, които са прекарали няколко месеца или повече в друга страна, стават по-отворени за нови преживявания, по-договарящи се и емоционално стабилни.

И благодарение на пътуването можете да станете по-цялостен човек: сблъсъкът с чужда култура помага да осъзнаете собствените си ценности и убеждения.

Как трябва да пътувате?

Основният съвет, който има смисъл да се помни и се повтаря от всички и винаги: когато отидете на ново място, общувайте с други хора, опитайте се да разберете местните традиции, опитвайте кухнята и т.н. Благодарение на научните изследвания от последните години ние разбираме защо това е толкова важно: сблъсъкът с непознатото и необичайното стимулира мозъка, изкарва го от ежедневното му състояние на „всичко е ясно“ и го кара да работи по-активно.

Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-полезно е да даваме на ума си такъв заряд: всичко, което попада в категорията „не както обикновено“, активира области на мозъка, свързани с ученето, паметта, креативността и критичното мислене. Изследвания върху мишки показват, че новото на фона на познатата среда има положителен ефект върху болестта на Алцхаймер и други невродегенеративни, неврологични и психиатрични разстройства, включително болестта на Паркинсон, последствията от травма на мозъка и инсулт. Ето защо за възрастните хора се препоръчва да нарушават рутината по всякакви възможни начини. Това може да е както усвояването на ново хоби така и редуването на носенето на часовник на едната или другата ръка, но все пак пътешествията са идеалния начин да избягате от обичайната декорация и да дадете храна на ума.