„Самотни заедно”: Защо предпочитаме социалните мрежи пред личното общуване

В своя беседа пред образователния форум TED’s Шери Търкъл, социален психолог от Масачузетския технологичен институт (MIT) и автор на книгата „Самотни заедно” се спира на това какви „омайващи” фантазии, като чувството за контрол, постоянната грижа и внимание, края на самотата ни предлагат социалните медии. Тя споделя своите виждания защо хората все по-често предпочитат да имат близки отношения в Интернет и как цифровата епоха променя нашата психика и създава нов тип самота.

Шери Търкъл ( Sherry Turkle) , професор по социална психология в Масачузетския технологичен институт (MIT) и автор на книгата „Самотни заедно: защо ние очакваме повече от технологиите, отколкото един от друг” (Alone Together: Why We Expect More from Technology and Less from Each Other), повече от двадесет години изучава отношенията на човек и технологии. Изводите, до които тя е стигнала са неутешителни. Хората все повече предпочитат да създават близки отношения чрез интернет и социалните мрежи, в резултат, на което се формира нов тип самота, много по-дълбока и безнадеждна, отколкото тази, която човек е изпитвал по-рано, в „доцифровата епоха”.

„… Технологиите са нужни там, където сме най-уязвими. А ние сме уязвими. Ние сме самотни, но се боим от близки отношения. По тази причина разработваме технологии, от социалните мрежи до социалните роботи, които ни създават илюзия за общуване, без необходимостта за поддържане на  дружески отношения. Ние се обръщаме към технологиите , за да почувстваме връзка, която лесно се управлява. Ние се надяваме, че с помощта на технологиите ще можем да поддържаме общуване и в същото време да сме независими от него”.

Как стигнахме до тук? Професор Търкъл е уверена, че успехът на технологиите, променящ нашите умове и сърца, се определя от това, че съвременните електронни устройства ни предлагат „ три омайващи фантазии”:

Чувството, че ние можем да концентрираме вниманието си на това, което ни е интересно и да контролираме това, което искаме

“Когато аз питам „Какво не е наред с живото общуване?”, ми отговарят „ Аз ще ви кажа какво не е наред. Нужно е да се разговаря в реално време и вие не можете да контролирате това, което ще кажете”.

Ето в това е сърцевината на проблема. Съобщенията, електронните писма, постовете, всички те позволяват на бъдем такива, каквито искаме да бъдем. Ние можем да редактираме, а това означава, че можем да отстраняваме или да коригираме лицето, гласа, фигурата и всичко останало, за да не съдържат те това, което ние не желаем.

Надеждата, че винаги ще ни чуят

„Виждам, че хората толкова свикват да лъжат себе си и не разговарят истински, свикват с по-малкото, че са почти готови да се справят един без друг. Например, много хора споделят желанието си подобренатa версия на Siri, цифровия помощник на Apple iPhone, да им стане най-добрия приятел, който ще бъде до тях, когато другите ги изоставят. Мисля, че такова желание отразява горчивата истина, до която аз стигнах след 15 години изследвания.”

Усещането на това, че никой не ни чува, е много важно в отношенията ни с технологиите. Ето защо ние си правим страници във Facebook и Twitter. По този начин имаме много автоматични слушатели. Именно усещането , че никой не ни слуша, ни заставя да прекарваме повече време с машините, за които имаме усещането, че се грижат за нас.

Заблуждението, че ние никога няма да сме самотни

„Самотата е проблем, който трябва да се решава. И хората се опитват да го решават чрез виртуалните връзки. Но в този случай връзката е по-скоро симптом, отколкото лекарство. Тя го показва, но не решава основния проблем. Даже този тип връзка е повече от симптом. Постоянната връзка променя това как хората възприемат себе си. Постоянната връзка формира нов начин на съществуване”.

Според професор Търкъл, именно бягството от самотата в технологиите играе централна роля в промяната на нашата психика. Усамотението е онова състояние, в което се ражда способността към самоанализ, истинската тяга към отношения и усещането за ценността на другите хора. Бягайки от самотата, заменяйки часовете на усамотяване със седенето в социалните мрежи и виртуалното общуване, ние се лишаваме от всичко това. Спираме да реагираме, съзнателно избираме изолацията и преставаме истински да ценим хората.

„Ние започваме да вярваме, че постоянната връзка ще ни направи по-малко самотни. Но ние сме в опасност, защото това означава точно обратното. Ако ние не можем да съществуваме в самота , ние ставаме по-самотни. И ако ние не научим децата си да бъдат сами със себе си, им предстои да изпитат само самота.”

Именно за този проблем разказва професор Търкъл в своята кратка реч пред TED’s. Както виждате, разговорът не е да се откажем от технологиите, даже не и затова да ограничаваме тяхното използване (въпреки че Бил Гейтс и другите „големи” от големите технологични компании предпочитат именно този метод: да ограничат в своите семейства използването на електронни устройства, за да могат повече време да отделят на общуването един с друг и четенето на книги). Пред нас стои друга задача . Отново да се научим да бъдем сами със себе си. Да прекарваме времето си не с електронните устройства, а със себе си, усъвършенствайки навиците си на самоанализ и опознаване на човешката природа.

Може би най-добре за ползата от това е казал Л.Н. Толстой:

„Живеейки с хора, не забравяй какво си научил в усамотение. А в усамотение обмисляй какво си научил, общувайки с хората”.

В края на краищата , въображението, творчеството, духовното израстване са все велики неща, които изискват от нас усамотяване. И ако от едната страна на теглилката лежи смартфона с десетки съобщения от не много добри познати, а от другата – тези съкровища от живота, може би си струва да направим избора си,без много да се замисляме.