fbpx

Единственото същество, което се е научило да живее вечно

Да се продължи живота безкрай е мечта на цялото човечество. Хората отдавна търсят елексира на младостта, рецептите на живата вода, техники за подмладяване и продължават да го правят с помощта на генетиката, биохакинга и геронтологията. Но има само едно същество, на което му се отдало да достигне тази желана цел: да живее вечно. Става въпрос за безсмъртната медуза Turritopsis dohrnii.

Как са я открили учените

Един от първите, който се е заинтересувал от тази прозрачна аморфна маса, която е във вид на камбана и има вътре червено коремче е японския професор Шин Кубота. Той я забелязал и започнал да я изучава през 70-те години на миналия век, живеейки в крайморското градче Сирахама. По време на наблюденията японския учен открил, че този вид медуза може да живее вечно, тъй като притежава свойството да се подмладява.

Процесът на подмладяване изглежда по следния начин: израствайки от стадия на полип до възрастна медуза, Turritopsis dohrnii може отново да се върне в своето „детско“ състояние. Ако медузата бъде травмирана или почувства неблагоприятно въздействие от околната среда, тя може да се спусне на дъното и да се затаи, докато премине опасността. След това започва отново растеж и от дънния полип се образува медуза и то не една, а няколко. От един полип се отделят нови медузи, които достигайки зрелост се размножават по полов път. Този удивителен механизъм позволява на тези морски същества да живеят отново и отново.

Жизненият цикъл на Turritopsis dohrnii

Професор Кубота от Университета в Киото е бил толкова заинтригуван от откритите метаморфози, че решил да проведе серия от експерименти в своята лаборатория. Той успял да подмлади медузите за две години десет пъти.

През 90-те години за безсмъртната медуза Turritopsis dohrnii станало известно по целия свят. Учени от много страни се включили в изучаването на това удивително същество. Били проведени най-разнообразни експерименти. Заставяли Turritopsis dohrnii да се превръща в полип под въздействието на големи разлики в температурата на водата, намалявайки нейната соленост, подлагайки я на глад и даже нанасяйки и механични травми. Но може би най-голям интерес този морски обитател предизвиква при генетиците, тъй като те се надяват да открият гена или гените в Turritopsis dohrnii, които управляват безсмъртието.

Екип от руски, американски и италиански учени е провел генетично изследване и изучавал всичките стадии на тези морски обитатели от рода на хидроидните. Те стигнали до извода, че това е едно и също същество, независимо каква форма то приемало, дали това е първоначалният полип, възрастната медуза, полипът, който се образува под въздействието на неблагоприятните обстоятелства или медузите, които са се отделили от новия полип. На сегашния етап, след провеждането на толкова много изследвания, учените от целия свят признават, че Turritopsis dohrnii е единствения животински вид, способен да обърне жизнения си цикъл назад.

Съществува ли нещо подобно на планетата?

Много морски обитатели живеят много повече от човека и други обитатели на сушата, но естествено не и вечно. Например във водите на Атлантическия и Северния ледовит океан живеят морски мекотели от вида Arctica islandica. Преди около 15 години учени с помощта на наслагванията върху техните черупки установили, че някой от тях, открити в крайбрежните райони на Исландия са живели повече от 500 години.

Други живи същества, които притежават невероятни качества на оцеляване, са бавноходките (Tardigrada), които представляват микроскопични същества с размери между 0,1 мм до 1,5 мм. Те са способни да изпадат в анабиоза (тоест жизнените процеси са забавени или спрели) в продължение на години и да издържат на невероятно тежки условия на живот. Бавноходките се срещат навсякъде: в планините на височина 6000 м., под слоевете лед в Арктика и в океана на дълбочина от 4000 м. Те могат да живеят даже в течен кислород при температура от – 193°С в продължение на 20 месеца. Те издържат охлаждане с течен хелий до -271°С около 8 часа. Освен това бавноходките могат да бъдат подлагани на нагряване до 60-65 °С в продължение на 10 часа или на 100 °С за 1 час и отново оцеляват. Италианският зоолог Ладзаро Спаланцали бил толкова впечатлен на излизането на бавноходките от анабиоза, че нарекъл този процес „възкръсване на мъртвите“.

Бавноходка (Tardigrada)
Бавноходка (Tardigrada)
Източник: Schokraie E, Warnken U, Hotz-Wagenblatt A, Grohme MA, Hengherr S, et al.

Преди време ученът от НАСА генетикът Крис Мейсън предложи да се кръстосат ДНК на човек и бавноходка, за да се създадат изключително устойчиви „заселници“ на Марс. Има предположение, че благодарение на бавноходките, Луната вече е заселена от земни обитатели, тъй като те могат да оживяват даже във вакуум. През април миналата година на повърхността на спътника на Земята се разби израелския космически апарат Beresheet, в който се намираха живи бавноходки. Но трябва да отбележим, че те за разлика от Turritopsis dohrnii, оцеляват благодарение на анабиозата.

Може би единствено с безсмъртната Turritopsis dohrnii може да се сравнят безсмъртните клетки HeLa. Те са получени от тумор на болната южноафриканка Хенриета Лакс. От февруари 1951 година, когато те са били извлечени от организма на пациентката, те постоянно се възпроизвеждат за сметка безкрайното делене и се използват в множество научни изследвания по целия свят. Но HeLa биха загинали без лабораторните условия и усилията на учените, а медузата Turritopsis dohrnii е вечна и ще преживее всички нас.

3 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x