6 необичайни начини да подобрите паметта си и да усвоите всичко каквото поискате
Нови изследвания в областта на невробиологията показват, че целенасочено създавайки си трудности, ние учим много по-ефективно.
Ако през 2022 година сте решили да усвоите нещо ново, то е много вероятно в един последващ момент да се откажете от това свое желание. Независимо дали това е изучаването на нов език, музикален инструмент или се опитвате да си смените професията, отначало винаги ви обхваща ентусиазъм, но след това с напредването към поставената цел започва да ви се струва, че всичко се случва прекалено бавно. Може да си помислите даже, че за това просто не ви достигат природни дадености в сравнение с тези щастливци, които могат да усвоят всеки нов навик с видима лекота.
Но трябва да сте сигурни, че това не е точно така. Много даровити личности, в това число Чарлз Дарвин и Нобеловския лауреат по физика Ричард Фейнмън, са твърдели, че в тях няма някакъв изключителен природен интелект. Повечето от нас притежават достатъчно умствени способности, но те просто трябва да се използват по подходящ начин. Новите открития в невробиологията предлагат множество стратегии да направим това.
Много изследвания в тази област се базират на идеята за „желателните трудности“, която първо е била предложена от Робърт и Елизабет Бьорк от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Целта се състои в това, съзнателно да се създаде леко чувство на разочарование по време на обучението, което заставя мозъка да обработва материала по-внимателно, създавайки продължителни спомени. Това е подобно на случващото се при изпълнението на физически упражнения. Нужно е не особено силно противодействие, за да може човек да постигне значителни дългосрочни резултати.
За съжаление, много от разпространените методи за обучение, такива като четенето на учебници, отделянето на основните мисли или рисуването на многоцветни „интелектуални карти“ не предполагат достатъчно умствени усилия, за да усвоим информацията и това води до разочароващи резултати.
„При търсене на подходящо обучение ние много често се насочваме към стратегии, които ни се струват прости и лесни – казва Каролона Кепър-Тецел, психолог от Университета в Глазгоу и участник в сайта Learning Scientists. – Така информацията не може да се преобразува в дългосрочни знания“.
Следващите стратегии ще ви помогнат да преодолеете вредните си навици. С тяхна помощ ще предизвикате завист в околните за вашата добра памет, каквото и да сте решили да изучите.
Продуктивен провал
Да започнем с предварителен тест. Стратегията най-добре може да бъде демонстрирана с пример.
Как да кажем „благодаря“ на финландски?
Отговорът е “kiitos” и предполагам, че абсолютното мнозинство от читателите, които не са родом от Финландия, даже не са се надявали да отговорят на този въпрос правилно. Но благодарение на този предварителен опит вие сега с голяма вероятност ще запомните отговора в бъдеще. Психологически изследвания показват, че преминаване на тест още преди да сте изучили материала, заставя мозъка да поема информацията по-ефективно след това, даже и да не сте успели да дадете и един правилен отговор преди това.
Това работи при запомнянето както на дреболии, така и при по-дълбоко разбиране на сложен материал. В изследване са задавали въпроси на студенти, свързани с неврология на зрението преди участниците да са прочели подробен материал на тази тема. В резултат на това, те са запомнили 10-15% повече, отколкото другите студенти, на които им предоставили повече време за четене на материала. Каквото и да изучавате, постарайте се да проверите своето текущо разбиране на темата, даже то да е нулево.
Научете още някого на това, което изучавате
След предварителния тест може да проверите това, което сте научили. Психолозите смятат, че това е един от най-надеждните начини за създаване на по-силни следи в паметта. Във внимателно контролирани изследвания този начин значително е превъзхождал други стратегии, например съставянето на интелектуални карти по изучавания материал.
Както обяснява Кепър-Тецел „Тестирането обикновено се разглежда като начин за оценяване на знанията. Но то само по себе си е мощна стратегия за обучение, която доказано увеличава дългосрочното затвърдяване на знанията“.
Това може би е една от причините, защо интелектуалните карти не работят по начина, по който се очаква от тях.
Ако вие смятате, че самопроверката е само начин да оцените своите спомени, вие можете твърде бързо да погледнете към отговора, докато всъщност е необходимо истински да напрегнете мозъка си ако искате да формирате по-силен спомен, вместо да се предадете.
„Колкото е по-сложно за мозъка, толкова повече се разширява паметта за допълнителна информация“ – обяснява професор Мириам Еберсбах от Унивеситета в Касел, Германия.
Ако вие се готвите за изпити, опитайте се да си измислите собствени въпроси, вместо да се концентрирате на тези, с които разполагате. Еберсбах е открила, че процесът на генериране на въпроси сам по себе си може да подобри запомнянето, тъй като ви кара да формулирате материала по нов начин.
Възможно най-ефективният начин за запомняне на даден материал е да обучите някой друг на него, тъй като в този процес вие трябва да демонстрирате дълбоко концептуално разбиране. Ако няма с кого да осъществите това, може да си представите, че на някого обяснявате материала или да напишете електронно писмо, подробно излагайки това, което сте научили.
Редувайте
Постарайте се да не губите много време на една определена тема. По-добре е да превключвате между различни теми. Например, ако изучавате нов език, преминавайте между различни набори от думи или през различни глаголни времена, вместо да ги изучавате подред в различни блокове. Тази стратегия се нарича „редуване“ и подобно на предварителното тестване, тя може да предизвика разочарование, тъй като вие не можете истински да навлезете в даден материал, преди да преминете по-напред. Но именно по тази причина тя работи. Многочислени изследвания показват, че краткосрочната суматоха значително повишава дългосрочната памет.
Освен това, редуването ускорява фактическото обучение. То помага и за ускоряване усвояването на моторни навици. Например, ако вие се обучавате да свирите на музикален инструмент, може да редувате различни музикални откъси, които вие разучавате.
Движете се
Въпреки стереотипа за ефективността на заседналия начин на учене, най-добрите ученици са обикновено физически активните ученици. Известно е, че кардиоваскуларните упражнения стимулират освобождаването на невротрансмитери, такива като допамин и адреналин, необходими за формирането на памет. Това означава, че разумът работи особено плодотворно след сутрешен крос или посещение във фитнес зала. Затова планирайте обучението си на база плана си за физически натоварвания и това ще подобри процеса на запомняне.
Сменяйте обкръжаващата ви среда
Вие забелязвали ли сте, че като се върнете в родното си място, внезапно в главата ви нахлуват доста далечни спомени? Това е така , защото нашата памет зависи от контекста , тоест на нея силно и влияе обкръжаващата среда.
Въпреки че контекстно-зависимата памет може да предизвика вълни от приятна носталгия, тя може също така да доведе до блокиране на фактическото обучение. Ако вие изучавате нещо или практикувате навик само на едно място, вашите спомени се свързват с вида, звуците и миризмите на това място. Заради това става по-сложно да си спомните същия материал без тези подсказки в нова обстановка, например в изпитна зала, в студио, където се провежда викторина или в ресторант.
За да не зависите от тях, постарайте се да учите на различни места. Експеримент на Робърт Бьорк и колегите му показал, че простата смяна на стаи между учебните сесии подобрява резултата от обучението с 21 %.
Нищо не правете
След като вашият мозък се сблъска с всички тези желани трудности, дайте ну възможност да дойде на себе си. Това означава не просто да погледате телевизор, а буквално нищо да не правите. Професор Михаела Дюар от Университета Хериот-Уот в Единбург е установила, че „бодърстващата почивка“ без никаква външна стимулация позволява на мозъка да консолидира спомените за това, което сте изучавали.
Затова облегнете се удобно, затворете очи и позволете на своите мисли да отидат там , където искат, знаейки че вашия мозък в това време закрепва знанията в дългосрочна перспектива.
