fbpx

Как да “тренираме” късмета си?

Може би най-успешните хора са просто най–големите късметлии?. Едва ли е точно така, но от друга страна в много случаи да ни споходи късмета до голяма степен зависи от нашата нагласа и действия.

Представете си двама души. Единият е сигурен: късметът обикновено е на негова страна. Другият смята себе си за неудачник. И двамата отиват в едно и също кафене до своята работа. И ето какво се случва с тях там.

Късметлията намира банкнота на прага и когато влиза вътре, решава да заговори човека от съседната маса. Той се оказва успешен предприемач. Започват да говорят за бизнес. Мъжът се връща у дома с мисълта, че днес определено е имал късмет: само за половин час той е спечелил както малко пари, така и ново перспективно запознанство.

Какво се случва с неудачника? След работа той влиза в кафенето, изпива чаша кафе и се прибира у дома. Той нито е намерил пари, нито се е срещнал с някого. Денят му не е бил лош, но просто е протекъл както винаги.

Това въобще не e измислена история, а реален експеримент, проведен от британската телевизионна компания BBC. Членовете на снимачния екип са помолили двама човека да отидат в едно и също кафене, и в двата случая те са оставили пари на прага и са наели актьор, който е бил в ролята на бизнесмен. Шансовете са били равни. Но само един от тях след това е можел да каже „Днес, отивайки в кафенето ми провървя“.

Защо някои имат късмет, а други не? Понякога късметът е случайност. Печеленето на тото, например. Но експериментът на Би Би Си показва: „късметът“ понякога не зависи от външни обстоятелства, а от това как ние гледаме на света около нас. Щастливият герой забеляза възможностите (пари, интересен човек в кафенето) и се възползва от тях, за да създаде друга възможност (запознанство). Този „без късмета“ даже не забелязва шанса си. В случая и двамата са потвърдили първоначалните си убеждения за късмета. Това означава ли, че хората, които се смятат за късметлии по някакъв начин го привличат , а тези, които смятат, че нямат такъв , напротив, не го забелязват и даже го отблъскват?

Какво пречи да имате късмет?

Помните ли историята на изобретяването на пеницилина? Александър Флеминг просто е забравил бактериалните култури в лабораторната чиния, появилата се плесен е отделила вещество, което е убило бактериите. Дали късметът му се е усмихнал просто така? Друг учен би изхвърлил мухлясалата течност. Но явно Флеминг е приличал повече на щастливия герой от експеримента на Би Би Си, отколкото на неудачника. Обединява ги качеството, което се нарича серендипност ( от англ. serendipity ) или интуитивна случайност.

Най–доброто определение за серендипността дава преподавателя по лидерство в Нюйоркския университет и Лондонското училище по икономика Кристиан Буш: „късмет, който ние сами си създаваме“.

Да бъдеш интуитивно проницателен означава: а) да бъдеш внимателен и да забелязваш неочакваното; б) да осмисляш неочакваното, за да разбереш как да го използваш в своя полза; в) да бъдеш достатъчно решителен, за да действаш.

Формулата изглежда проста. Но обикновено за да я приложиш в живота и да се превърнеш в късметлия пречат вкоренените ни убеждения и някои когнитивни предубеждения. Буш изброява три:

1.Недооценяване на неочакваното. Светът е хаотичен, но ние предпочитаме да мислим, че всичко върви по план. Да предположим, че имате интервю по Zoom. Счупен микрофон или чай, разлят върху лаптопа, могат да ви попречат. Ако в деня X вие внимателно проверите техниката си и закусите далеч от компютъра, всичко ще мине добре. А в случай на непредвидени обстоятелства, опитните оратори винаги имат подготвена шега. Но на същото интервю късметът може да сработи и в обратната посока: при разговора могат да се появят някои добри възможности за вас ( например, събеседникът да засегне тема, с която сте добре запознат), тоест трябва постоянно да сте отворени за такива възможности.

2. Предубедеността на ретроспективния поглед . Постфактум ни разглеждаме миналото си като поредица от предвидими събития и не забелязваме случайностите, допринесли за успеха ни. Като резултат не ги използваме в бъдещето си. Да можеш да анализираш ролята на случайността е много важен навик.

3. Функционална неподвижност. Това е навик да се използват инструменти, неща и обстоятелства по същия начин, както преди. Класически пример е известният тест за креативност на Карл Дънкър. Представете си: имате свещ, кибритена кутия и кутия с кабари. Задачата е да прикрепите свещта към стената, така че восъкът да не капе върху масата и да не цапа стените. Ако не можете да преодолеете функционалната неподвижност, вие няма да се досетите за изпразните кибритената кутия, да я фиксирате върху стената с кабарите и да поставите свещта на получилия се „рафт“.

Как да „тренираме“ късмета си?

Кристиан Буш вярва, че интуитивната прозорливост е умение. Тя може да бъде разработена, както всеки друг навик. Ето някои методи, които може да са ви полезни за това.

I. Проучете успеха и неуспеха

Буш съветва да водите прост дневник: разделете страницата на две части, стартирайте таймер за две минути. В първата колона, в края на деня, запишете събитията, довели до положителни резултати. Във втория, тези, които не са ви повлияли по никакъв начин или са се оказали неприятни. Бележките са отправна точка за размисъл. Помислете: Какви действия и събития са довели до вашия успех? Кои са се оказали неефективни или дори стресиращи?

Рано или късно ще започнете да забелязвате закономерности. Когнитивните предубедености понякога водят до неприятни събития. Случва се на късметлиите да им попречат малки неща – неплатени сметки, изгоряла крушка, болка, която ги притеснява, но не отиват на лекар. Всичко това ви отнема от вашите познавателни, емоционални и физически сили. Премахнете ги и ще се появи пространство за развитие на „мускулите“ на интуицията.

II. Практикувайте благодарност

За да различите позитивните възможности в света около вас, трябва поне да се отнасяте към него доброжелателно. Един от начините да развиете това чувство е с дневник за благодарност. Идеята е всеки ден да правите малък списък с всичко, за което сте благодарни. Експеримент на американски социолози показва, че след 10 седмици удовлетвореността от живота се увеличава значително.

Забелязването на положителни промени ни прави по-оптимистични. А оптимизмът променя възприятието ни за себе си и реалността около нас. Хората по-често печелят на голф, ако смятат, че държат късметлийската топка. Те запомнят повече за изпити, ако с тях е талисманът за късмет, защото той дава чувство за контрол, намалява тревожността и повишава концентрацията.

III. Дайте си повече свободно време

Интуицията не е пасивна. Не можете да бъдете отворени и готови за неочакваното, докато вниманието ви постоянно е заето с работа и социални медии. Оставете понякога мислите си да се лутат свободно. Умът ще даде по-креативно решение и това е доказано в изследвания. Кристиан Буш дори препоръчва поставянето на такива „срещи със себе си“ в календара заедно с бизнес срещите.

IV. Развивайте внимателност

Отклонете погледа си от телефона и обърнете повече внимание на улицата или хората в метрото. Интуицията върви ръка за ръка с наблюдението: мозъкът получава повече информация и вижда повече възможности.

V. Поставете „капани“ за късмет

Кристиан Буш предлага да ловите късмета си с помощта на „кукички“, тоест да говорите с хората по такъв начин, че бързо да ги „закачите“ и да увеличите шансовете си вашите събеседници да ви запомнят и да искат да продължат запознанството си. Да речем, че сте попитани „Какво работите?“. Вие може да посочите длъжността и компанията си. Но можете да кажете: „Обичам да общувам с хора, работя в областта на образованието, наскоро започнах да мисля за философия, но това, което наистина харесвам, е да свиря на пиано“. В това кратко изявление има четири куки: страст (да събирате хората заедно), призвание (образование), интерес (философия) и хобита (свирене на пиано). Шансовете, че между вас и събеседника ви намерите нещо общо с такова начало на разговора, са много по-големи, отколкото ако сте отговорили официално и формално на въпроса. Може би разговорът ще се превърне в предложение за работа или приятелство – кой знае?

Струва си не само да поставяте „кукички“, но и да помогнете на събеседника да ги използва. За да направите това, можете да задавате въпроси, които не го объркват и предполагат подробен отговор. Вие все едно давате някакви подсказки как да ви „закачат“. Например въпросът „Какво правите сега?“ не е от най -добрите въпроси към някой, с когото току -що сте се срещнали на виртуална конференция. Въпрос като „Какво ви интересува най -много сега / на конференцията?“ звучи доста по -добре.

VI. Създавайте успешни ситуации

Не е необходимо да чакате пасивно за шанс, когато „куките“ ще са ви полезни да задействате късмета си. По-добре е да си създадете възможности сами. Например можете да изпращате благодарствени съобщения на хора, чиито дейности ви харесват. Ще се изненадате колко често ще получавате отговори. И дори да не отговорят, не рискувате нищо: най-вероятно след минута адресатът ще забрави за мейла. Отидете на конференции и поканете колега от съседния отдел на кафе. Някои компании сами се опитват да стимулират тези случайни и неформални взаимодействия, като създават пространства и събития, така че хората от различни позиции да се сблъскват и да споделят опита си.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x