Дари

Как да спрем да изпитваме чувство за вина. 9 съвета от клиничен психолог

Често ние не забелязваме когнитивните грешки, които правим, разсъждавайки за своята отговорност за неприятни събития от миналото. Колко е голяма нашата вина, ако приятел е поискал помощ, а ние сме отказали, тъй като не сме били готови да помогнем? Правилно ли е да поставяме собствените си интереси по-високо от интересите на другите хора? На какво трябва да ни учат грешките и защо ни пречат да живеем уроците по нравственост от нашите родители? Американският психолог Леон Зелцер отговаря на тези въпроси и дава девет съвета как да се справим с чувството за вина.

1. Кажете си, че колкото и грешни да са били вашите разсъждения, подтикнали ви към дадена постъпка, за която вие сега съжалявате, то така или иначе в него момент вие е нямало начин да разсъждавате по друг начин. Възможно е вие да сте били много сърдит, разтревожен, подтиснат, невнимателен или уморен, и просто не сте успели в достатъчна степен да контролирате своите действия. Опитайте да повярвате, че при онези обстоятелства вие просто не сте могли да постъпите по друг начин. Да дадеш прошка сам на себе си е невъзможно без да разбереш себе си. Така че ако искате да оцените своето поведение по по-малко негативен начин, важно е да анализирате условията, при които вие сте извършили дадената постъпка, за която обвинявате себе си.

2. Отчетете, че извършвайки неправилна постъпка, вие не сте знаели това, което знаете сега. Да обвинявате себе си в миналото, за това, че не сте били достатъчно осъзнат, както сега, е несправедливо и даже жестоко. В ретроспектива начините за предотвратяване на неприятно събитие ни се виждат очевидни, но ние грешно си приписваме минал опит и знания, които е нямало как да ги имаме.

3. Ако сте оживели в трагедия, в която не е оцелял ваш близък човек, напомнете си, че вие не сте виновен. Когато човек оцелява в автокатастрофа, а негов близък човек загива, спасилият се изпитва вина, която той няма. Този феномен се нарича „вината на оживелия“ и ние всички сме изложени на него. Но в такава ситуация трябва да си повтаряте, че смъртта на любимия човек е била просто случайност. А това, че вие сте оживели, в никакъв случай не ви прави виновник за това. Постарайте се да спрете да мислите за своята вина и си позволете да се съсредоточите на много по-оправданото чувство на скръб и мъка.

4. Помнете, че когато вие се обвинявате за грешка или нещастен случай, можете да си приписвате намерения, които вие въобще сте нямали в този момент. Да кажем, че сте катастрофирали със своята или чужда кола. Колко реалистично е било да се предотврати този нещастен случай? Катастрофата не е била ваше намерение. Тя е била случайност, защото в противен случай нямаше да я наричат нещастен случай. Освен вашата шофьорска грешка може да е имало и много други фактори: опасен участък от пътя, объркващ пътен знак, внезапно спрял шофьор на друга кола, заводски дефект и така нататък. Възможно е, вие да сте били участник в ситуация, предизвикала чужда емоционална и физическа болка, но това не означава, че вие сте виновник за случилото се. Впрочем, даже ако разбирате, че за случилото се сте отговорен преди всичко вие, помислете, на много хора ли им се отдава да избегнат жизнени грешки? Всички имат своите провали. Ако вие сте уверен в своята вина, то попитайте себе си: „Какъв урок аз мога да извлека от случилото се, за да не го повторя в бъдеще?“ и още „Какво стои зад моето нежелание да простя на себе си?“.

5. Имайте предвид, че стандартите, към които вие се стараете да се придържате в своето поведение, могат да са завишени или да са ви наложени от вашето семейство. Възможно е, вие да обвинявате себе си за това, че не можете да следвате норми, към които вие вътрешно не се стремите. Такива наложени стандарти ни заставят емоционално да се наказваме за това, че ние сякаш недостатъчно сме се старали да успеем. Този компулсивен стремеж към съвършенство може да се превърне в ниска самооценка.

6. Признайте своето право да защитавате своите интереси и го уважавайте. На някои от нас им е сложно да казват на другите „не“, защото отказвайки се чувстват виновни. Щедростта и готовността да се помага са качества, заслужаващи уважение. Но много е важно да се ценят собствените потребности не по-малко от нуждите на другите хора. Ако вие редовно поставяте своите интереси по-ниско от интересите на другите, си струва да се замислите за причините за такова поведение. Например, възможно е да ви е внушено, че вие няма да се харесате на другите хора, ако вие не им давате това, за което ви молят. Открийте това негативно предубеждение и започнете да преодолявате тревогата, когато вие постъпвате в разрез с него.

7. Разберете, че да отстоявате своите права е нормално. Този съвет е тясно свързан с предишния. Не се стеснявайте да защитавате себе си, когато някой иска да се възползва от вас. Например, ако ви звънят от непознати номера, за да ви продадат нещо, не се притеснявайте, че ще изглеждате груб, ако просто затворите телефона. За съжаление, хората, които не са против да получат изгода за себе си, използвайки вас, не са малко. Затова е важно да си напомняте, че трябва да проявявате твърдост, когато вашата интуиция ви подсказва, че вашите права ще бъдат нарушени.

8. Обяснете на себе си, че даже ако вашите цели противоречат на нечии други, няма нищо срамно в това, вие да се стремите да ги постигнете. Важно е да се разбира, че даже и да не сте искали да влизате в конфликтна или конкурентна ситуация, от време на време това неизбежно се случва. Сигурно, когато сте били дете, вашите родители не са искали вие да им противоречите. Заради това те неволно са ви научили на това, че да вървиш против желанията на другите, за да достигнеш собствените си цели, е егоизъм. Но сега вече вие сте възрастен човек и би било несправедливо да се отказвате от своите цели, просто защото те противоречат на нечии други интереси.

9. Обръщайте се към своето „вътрешно дете“ със състрадание, но решително. В детството родителите често ни посочват нашето „лошо поведение“, което би трябвало да предизвика чувство на вина в нас. Тъй като на нас не ни е стигала самостоятелност, за да поставим наложените ни правила под съмнение, ни се е налагало да ги приемаме и да виним себе си, когато не сме отговаряли на тези стандарти. Когато човек порасне, той вече може да погледне на тези „уроци“, които са му преподавали, по нов начин. Повече няма необходимост да се смятате за егоист, когато отдавате предпочитание на собствените си желания в ущърб на желанията на другите. Сега вече е ясно, че изборът на професия е лична работа на всеки, а секс до брака не е грях. Опитайте се да си представите пред себе си това разтревожено дете, вярващо в справедливостта на наложените му правила. Съвсем сериозно му обяснете, че то е пораснало и не трябва повече да се защитава от родителските критики, предизвиквайки в себе си чувство на вина. Помислете за собствени морални стандарти, от които вие ще се ръководите, за да живеете свободен и пълноценен живот.

Основната мисъл, която обединява тези девет правила е пълно и безусловно да приемете себе си. Да, вие сте правили грешки и бъдете уверени, че ще продължите да правите нови. Но докато причина за тях не е вашата неприкрита порочност, вие определено заслужавате собственото си съчувствие. А колкото сте по-добри към себе си, толкова по-малко ще се замисляте за своята вина за каквото и да било.

Източник

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline