fbpx

Натурален антидепресант, таблетка младост, източник на мъдрост или каква е ползата от четенето

Сигурно много пъти сте чували, че да се чете е по-полезно, отколкото да гледате филми. Знаем, че с помощта на хубавата литература може да се увеличи запаса ни от думи, да си превключим вниманието и да свалим стреса, да развием творческите си способности, но малко хора се замислят за полезното въздействие на четенето от научна гледна точка. Защо мозъкът ни по-добре се развива именно при четене?

Даже и най-прекрасният класически филм практически не изисква от зрителя асоциативно мислене и мозъкът просто си почива. За зрителя, екипът, заснел филма, вече всичко е направил и за него остава единствено да следи неговото развитие. Режисьорите ни водят за ръка по сюжетната линия, като не ни оставят простор за собствени прогнози и осмисляне. Артистите създават емоционалния фон, лишавайки ни от възможността да поставим повествованието на пауза и да разгледаме всички аспекти на чувствата, изпитвани от героите, а също така да приемем техния опит и направените от тях открития.

Нашето съзнание не може едновременно да възприема външни събития и да се обръща към вътрешния си опит. Този процес върви последователно. Ако са ви помолили да наблюдавате дадено събитие, вие сте съсредоточени върху неговото възприемане, тоест нищо не си спомняте в този момент, не правите оценка на опита и ценностите.

По време на гледането на филм вашето внимание също е насочено към външни фактори и сигнали. Вашето съзнание не приема навътре нищо от това, което се случва на екрана. Обикновено филмът се преосмисля чак след появата на надписите накрая на филма. Само трохички от идеите, заложени във филма, се вграждат в нашата ценностна система. Когато наблюдаваме за обкръжаващия ни свят, ние усвояваме информация и си правим своите изводи. Именно тогава тя става част от нас и ни носи полза.

Процесът на четене на книга протича много по-бавно и затова мозъкът ни е по-приспособен за възприемане на идеи при него. От гледна точка на мъдрост и ефективност на знания , литературата е много по-въздействаща. Винаги при четенето, ние имаме достатъчно време да преработим и осмислим случващото се и след това да се възползваме от тези свои открития. В това се състои и смисъла на поемането на информация – да ставаме по-мъдри и по-опитни.

Израелският професор Охад Ландесман (Ohad Landesman) заедно със своя екип са провели интересен експеримент. В него те са предложили на участниците на гледат малък откъс от класическия уестърн „Добрият, лошият и злият” (“Il buono, il brutto, il cattivo”) и успоредно с това са измервали динамиката на активността на мозъка на участниците с помощта на МРТ (магнитно-резонансна томография). Получените резултати показали, че определени визуални образи, драматургични действия и други съставни части на филма, оказват практически едно и също въздействие на всички зрители. В същото време книгата дава възможност на всеки да фантазира. Текстовото възприятие е по-индивидуално и едва ли на края на четенето ние ще получим два еднакви образа.

Така ние можем да отбележим очевидните плюсове, които получаваме при избора на книгата.

– Четенето повишава самооценката и ни прави по-уверени в себе си

С вас е по-интересно да се общува, защото грамотността и речевите навици се увеличават, разширява се кръгозора и по-лесно се формулират мислите.

Подобрява се паметта и се развиват творческите способности и въображението

Четенето заставя вашия мозък да работи на максимум, тренирайки паметта и логиката. Доказано е, че активната мозъчна дейност буквално ви дарява втора младост и организма старее по-бавно.

Екип от Унивеситета Ръш (Rush University) е провел изследване, доказващо, че активната интелектуална дейност помага за съхраняване на бялото вещество на мозъка твърдо и здраво. Бялото вещество на мозъка се състои от нервни клетки (неврони), а техните израстъци (аксоните) са покрити с миелиново покритие, което работи много подобно на изолационните материали около електрическите проводници. Миелинът увеличава скоростта на предаване на информацията. Учените са констатирали, че в здравия мозък молекулите вода се преместват вътре в тъканта на бялото вещество по дължината на нервните клетки, защото в перпендикулярната посока им пречи миелиновата обвивка. Ако мозъчната дейност намалява, миелинът става по-малко и молекулите вода започват да се преместват „както им падне”, допълнително забавяйки скоростта на мисловния процес. Учените са стигнали до извода, че анизотропността (избирателната проницаемост) на бялото вещество е доста по-висока при хората, занимаващи се с интелектуална активност. Четенето и други видове интелектуални натоварвания могат да забавят стареенето на мозъка, предотвратявайки отмирането на миелиновата обвивка на аксоните.

А учените от Калифорнийския университет смятат, че мозъчната дейност се стимулира от работата в интернет. По време на престоя си в мрежата, работата на мозъка на човек се насочва към извършването и решаването на няколко задачи едновременно. В частност, се активизират отделите на мозъка, отговарящи за речта, четенето, паметта и зрението.

– Новите знания ни позволяват да се справяме с трудни жизнени ситуации

Сложната ситуация винаги се характеризира с несъвпадение между това, което искаме да постигнем и да направим, и това, което можем. Затова човек трябва да се развива, черпейки знания от книгите, за да има повече варианти за преодоляване на трудностите.

– Книгите обогатяват нашата емоционална интелигентност

Освен това, четенето може да донесе цяла гама емоции, които обогатяват нашата емоционална интелигентност. В книгите можем да намерим отговор на много вълнуващи ни въпроси. Те ни заставят да се замислим за смисъла на живота, любовта, дружбата. Ние оценяваме постъпките на героите, все едно преживяваме с тях литературния им живот. И разбира се получаваме чужд опит. Както казва известният френски писател Фредерик Бегбеде „Книгите са подходящ начин да поговорим с тези, с които разговора е невъзможен.”

Четенето може да ни излекува по-добре от антидепресантите

Към всичко това могат да се добавят и резултатите от изследвания на учени от Шотландия, които са установили, че книгата може да ни излекува не по-лошо от антидепресантите. В експеримента са взели участие около двеста човека с диагностицирана депресия в различна степен. Участниците били разделени на групи, като им предложили различни методи на лечение.В едната група приемали медикаменти, а в другата им раздали книги по психология от типа „помогни си сам”. Оказало се , че по-добре са се излекували тези участници, които са четели, отколкото тези , приемащи лекарства.

Приятно четене!!!

3.5 2 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x