Едностраннo милосърдие: как да простим на човек, който не се разкайва
Някои хора никога не си признават грешките, но трябва да се научим да оставяме негативните усещания в миналото и да продължим уверено напред.
Прошката често се разглежда като “щастлив край” в историите, свързани с прегрешение или несправедливост. Типичен ход на събитията: някой причинява вреда, но осъзнавайки грешката си, поднася искрено извинение. — „Ще можеш ли някога да ми простиш?“ И сега вие, обиденият човек, сте изправени пред избор: да проявите милосърдие и да намерете вътрешното си спокойствие, или завинаги да затаите обидата в себе си. Изборът е ваш, но мнозина предполагат, че той започва от покаянието и милосърдието.
Разумно е да очаквате извинение, ако сте били наранени или предадени. Но на практика това не работи по този начин.. В книгата „Why Won’t You Apologize?: Healing Big Betrayals and Everyday Hurts“ психотерапевтът Хариет Лернър пише, че колкото по-сериозна е обидата, толкова по-сложно е да получиш извинение от човека, който те е наранил. В такива случаи, пише Лернър, „срамът води до отричане и самозаблуда, които отменят способността за ориентиране в реалността“. Има и други причини да не получите заслужено извинение. Може би другият човек не осъзнава за нанесената вреда, изчезнал е или е починал.
За съжаление това ви поставя в трудна позиция. Как да простиш на някой, който така и не съжалява за стореното? Или на някой с когото не общувате?
Ето и отговорите на тези въпроси от двама експерти в тази област: професорът по образователна психология от Университета на Уисконсин в Медисън Робърт Енрайт и Лора Дейвис, автор на няколко книги за отчуждението и помирението, включително „The Burning Light of Two Stars: A Mother-Daughter Story“. И двамата експерти са работили с хора, които са преживели тежка лична несправедливост, включително са били жертви на сексуално или семейно насилие като деца . Енрайт и Дейвис твърдят, че е възможно да се прости на непокаял се човек и ето как можем да осъществим това.
Погледнете по-широко на прошката
Експертите смятат, че прошката съществува отделно от помирението и отговорността за случилото се, поради което не изисква извинение или дори участие.
„Помирението е стратегия за преговори между двама или повече човека, които се опитват заедно да си върнат взаимното доверие”, обяснява Енрайт, „докато прошката е едностранно усилие“.
С други думи, прошката е стъпка към помирение, но не е нужно да изминавате целия път, ако решите да не го правите.
Енрайт отбелязва, че въпреки че прошката е разделена от отговорността, тя не противоречи на стремежа към справедливост.
„Много хора смятат, че е или първото, или второто, а не и двете“, казва той.
В този смисъл прошката дава възможност да се погледне по-разумно на несправедливостта и да не се „кипва от ярост“. Най-важното е, че прошката не изисква да се преструвате, че не е имало обида, не изисква да простите, да забравите или да започнете да общувате с този човек отново.
„Когато простите на някого, това не означава, че трябва да сте в постоянна връзка“, казва Дейвис. “Това е вътрешна промяна, когато вече не усещаш раната по същия начин.”
Енрайт определя прошката като морална добродетел. Моралните добродетели (доброжелателност, честност и търпение) се фокусират върху това да направите добро за другите: това, което правите преди всичко в името на друг човек, независимо дали той го „заслужава“ или не.
„Прошката е специален вид морална добродетел, която възниква при несправедливост“, обяснява Енрайт. – Когато човек е несправедлив към вас и вие доброволно решите да му простите, без да сте принуден да го правите, вие просто се отнасяте добре към този, който е постъпил зле с вас. Умишлено се опитвате да се отървете от обидата и да предложите нещо добро: уважение, добронамереност, като цяло нещо добро за другия човек.“
Считайте, че прощавате заради себе си
Тъй като прошката е акт на доброта към друг човек, то чисто психически е трудно да се стремиш към това – все пак са обидили теб, така че защо трябва да сте този, който ще даде нещо? Но именно тук е тънкият момент, вие не трябва на никого нищо да давате или дори да казвате, че им прощавате. Не е задължително прошката да съществува извън вашето съзнание.
„Прошката е един вид парадокс“, казва Енрайт. ,“Изглежда като противоречие, но не е. Изглежда, че прощаващият дава, а другият само получава.“
Този вид мислене пренебрегва всички предимства, които вие, като човек, който прощава, най-вероятно ще изпитате. Според изследване на Енрайт, което включва няколко метаанализа на други изследвания, хората, които преминават през процеса на прошка, изпитват „характерно намаляване на клиничните показатели за гняв, тревожност и депресия, както и повишаване на самочувствието и надеждата за бъдещето.
„Прошката е предпазен клапан срещу токсичен гняв, който може да те убие“, обяснява Енрайт. „Очакването за извинение е погрешно разбиране на свободната воля, следователно, погрешно разбиране на лекарството, свързано с прошката, което можете да приемете по своя воля, когато пожелаете.“
Когато спрете да разглеждате помирението като цел, е по-лесно да осъзнаете, че прошката ще ви донесе не по-малко, а може би дори повече полза, отколкото на другия човек, което ще направи възможно пълното прекъсване на мислената връзка с него.
„Прошката помага да се отървете от тази връзка и тя ви прави свободни,“ казва Дейвис. „Мисля, че е много важно хората в края на краищата да се отърват от гнева, яростта, обидата, за да могат спокойно да продължат напред.”
Не позволявайте страхът от „поражението“ да попречи на прошката
Готовността да се освободите от гнева и обидата е един от най-трудните аспекти на прошката, особено ако другият човек не съжалява или не се извинява. В такива случаи изглежда, че раната ви, това е всичко, което имате: тя служи като доказателство, че се е случило нещо ужасно и наистина е било толкова неприятно, колкото изглежда. Когато простите на някого, на вас ви се струва, че сякаш капитулирате и се съгласявате с неговата гледна точка за събитията, въпреки че дълбоко в себе си сте сигурни, че случилото се е било неправилно.
В този смисъл Енрайт обяснява, че е по-разумно да се стремиш да се отървеш от гнева си, когато някой те е наранил.
„Като задържате гнева си за кратко време, вие се показвате като ценен и достоен човек, с когото не трябва да се отнасят по този начин“, казва той. „Но след това аз задавам въпроса: ако зациклите на гнева, какво той ще ви причини? Да, за известно време той ви дава сила. Но с течение на времето това води до умора и безкрайно преживяване в мислите ни на една и съща ситуация. В резултат на това се превръщаме в по-големи песимисти в живота.”
Прошката изисква сериозна работа и отнема време
Енрайт е изучавал обстойно прошката. Неговата работна група от Университета на Уисконсин в Медисън е публикувала първото си научно изследване за прошката още през 1989 г., а през 1993 г. за терапията с прошка. Техните изследвания са довели до разработването на терапия, в която е описана стъпка по стъпка процесът на прошка (в идеалния случай с лице, обучено в терапия за прошка) или самостоятелно с помощта на работна тетрадка.
Енрайт казва, че според този процес, прощаването на човек преминава през четири основни фази.
1) Фаза на отваряне. Човекът, който е бил третиран несправедливо, се фокусира върху последствията от случилото се в живота му – това могат да бъдат вещи, пари, загубено време, постоянна тревожност, депресия, гняв, проблеми със съня или по-песимистичен мироглед. В много случаи хората дори не осъзнават колко много несправедливостта се отразява на живота им, казва Енрайт.
На този етап помислете по какъв начин сте се опитали вече да разрешите тези проблеми и до каква степен това е довело до подобрение и промени.
„Казваме си: „Ако нищо не се е променило към по-добро, какво ще ми струва да опитам с прошка?“ обяснява Енрайт.
2) Фаза на вземане на решение. Готови ли сте да се опитате да простите на човека, който ви е наранил? Отговорът може да е „Не“! Може би е твърде рано и болката е твърде свежа, или просто не сте готови да се освободите от гнева. Нищо страшно, винаги можете да се върнете към този процес и в крайна сметка да откриете, че искате да простите.
Важно е да сте сигурни, че сте стигнали до решението да простите сами, а не защото сте притиснати от приятели или семейството, които са уморени да се справят с последствията и просто искат всички замесени да продължат спокойно напред.
„Трябва да се стремите към идеята за прошка сами и никога да не бъдете принуждавани“, казва Енрайт.
Според Енрайт, ако решите, че сте готови за прошка, тогава следващата стъпка е да си свършите домашната работа: опитайте се да не причинявате вреда на човека, който ви е обидил. Не е нужно да се отнасяте към него положително, но се опитайте да не го унижавате или да не търсите отмъщение. Ако това изглежда невъзможно, значи не сте готови за прошка.
3) Работна фаза. Опитайте се да разширите представата си за другия човек и да развиете емпатия към него. Помислете в каква среда той е израснал, за трудните ситуации в живота му, довели до тази ситуация, а също и за това къде този човек е уязвим.
„Разширявайте историята“, казва Енрайт. „Когато започнете да разказвате историята отново и отново, вие започвате да чувствате малко повече съпричастност, малко повече състрадание, малко по малко сърцето ви омеква. Това отнема време и определено не се постига чрез терапия; това идва естествено.”
Следващата част от този етап според Енрайт е „изживяването на болката“. Един от начините да направите това е да помислите за болката си по скала от 1 до 10 и да си представите, че тя е във вид на тежка торба на гърба ви.
„Признайте, че тя е там, осъзнайте я и не бягайте от нея“, казва Енрайт. – Не се опитвайте да избягате. Не се опитвайте да извлечете нещо. Просто и позволете тя да си бъде там. С времето откриваме, че торбата на гърба ни става все по-лека. Когато съзнателно казваме “да” на болката и я издържаме, тя намалява.”
Тази част от процеса помага за възстановяване на самочувствието, тъй като ни напомня за това на какво сме способни.
4) Фаза на отваряне. В тази фаза се замислете върху смисъла, открит чрез това преживяване.
„Често откриваме, че хората стават по-внимателни към раните на другите хора“, казва Енрайт. „Ще откриете, че сте станали по-търпеливи с непознати или сте започнали по-малко да съдите своите колеги или приятели. Във вас се появява разбирането, че на тях също може да им е трудно.“
След като преминете през това, ще се почувствате по-свързани с другите хора и ще разберете, че не сте сами в несправедливостта, която сте претърпели. Може би във вас ще се появи желание да помогнете на други хора, които са преживели същото или са изложени на риск да преживеят нещо подобно.
Ако ви е трудно да простите на някого, не бъдете твърде строги към себе си
Готовността да се прости на човека, който ви е причинил нещо лошо, отнема време, както и системна работа за прошка. Невъзможно е да се знае кога точно това ще се случи или дали изобщо ще се случи. Ако ви се струва, че не е сега моментът, не се притеснявайте.
„През живот си ние поддържаме отношения с много хора“, казва Дейвис. ” С течение на времето нещата се променят по изненадващ и понякога драматичен начин.”
Много от интервюираните хора разказват за промяна на чувствата при навлизане в различни етапи от живота. Например, човек, който не е бил готов да прости на родителите си, ще погледне по различен начин на ситуацията, когато има вече свои деца. (А може би това ще има обратен ефект и ще го накара да се почувства още по-обиден на родителите си).
„Тези неща се развиват през целия живот“, пише Дейвис. – Когато бях на около 30, много се отдалечих от майка си и ако ми бяха казали, че в крайна сметка ще се грижа за нея в края на живота й, щях да погледна на този човек като на луд. И все пак аз направих този избор. Мисля, че прошката е онова, което идва в края на дългия път на изцеление. Според моя личен опит това беше дар. Не го разглеждах като крайна цел да се отърва от травмата. Аз си свърших собствената работа и естествено изпитах удовлетворяващото чувство на прошка.”
