Учените обясниха защо диабетът повишава риска за заболяване от рак
Прост и достъпен начин да се намали риска от развитие на рак при диабетиците е постоянния контрол на нивото на захар в кръвта. В продължение на много години учените се опитваха да разберат защо при болните от диабет се наблюдава повишен риск за развитие на някои видове рак. Възможно обяснение, свързано с увреждането на ДНК, е предложил екип под ръководството на професор Джон Термини от изследователския център с идеална цел City of Hope. Доклад за изследването екипът е представил на Националната среща на Американското химическо общество (ACS National Meeting & Expo 2019).
Специалистите открили, че вследствие на повишеното ниво на захар в кръвта се повишава риска за увреждане на ДНК на човек (в сравнение с рисковете, които се наблюдават в случаите ако захарта е на нормално ниво). Увреждането на ДНК от своя страна води до увеличение на вероятността за развитие на рак.
„Отдавна е известно, че при хората с диабет риска за развитие на някои видове рак е 2,5 пъти по-висок. Тъй като заболяванията от диабет продължават да растат, по всяка вероятност онкологичните заболявания също ще се увеличат” – подчертава важността на направените изводи от изследването проф. Термини.
Освен това той отбелязва , че от видовете онкологични заболявания , с повишен риск за хората с диабет, са рак на яйчниците, на гърдата и на бъбреците.
По-рано са се изказвали предположения , че вероятността за развитието на рак при диабетиците се повишава заради нарушения в хормоналната регулация. Така при хората с диабет от втори тип, инсулинът не може да осигури ефективно транспортиране на глюкозата в клетките. По този начин, панкреасът започва да изработва все повече инсулин и се развива състояние на организма, известно като хиперинсулинемия. Но освен контрола на нивото на глюкоза в кръвта, хормонът инсулин може да стимулира нарастването на клетките, което може да доведе до рак.
Освен това повечето хора с диабет от втори тип имат излишно тегло, а излишъкът на мастни тъкани стимулира по-високо ниво на хормоните адипокини, отколкото при хората с нормално тегло. Тези хормони предизвикват хронични възпаления, които също са свързани с риск за заболяване от рак.
Към „хормоналните хипотези” се придържат много учени, но убедителни доказателства в тяхна полза засега няма, отбелязва проф. Термини.
Неговият екип има друга версия по този въпрос. Учените си задали въпроса, може ли повишеното ниво на глюкоза в кръвта, наблюдавано при диабет, да направи връзките на ДНК по склонни към увреждане. В този случай геномът става нестабилен, което се явява рисков фактор за появата на мутации и развитие на рак.
За да проверят тази версия, учените търсили определен тип увреждания във вид на модифицирани крайчета на ДНК, известни като адукти (съединение на ДНК с някаква, често канцерогенна, молекула) в тъканни образци и в мишки с диабет. Те действително открили ДНК-адукт, известен под името CЕdG, който се срещал в „диабетичните модели” по-често, отколкото в нормалните клетки или в тъканите на здрави мишки. Освен това се оказало, че високото ниво на глюкоза влияе на процеса на неговата фиксация от клетките.
„ Въздействието на високите нива на глюкоза води както до появата на ДНК-адукти, така и до подтискането на тяхната репарация (отстраняване грешките в ДНК) което в съчетание може да предизвика нестабилност на генома и рак” – обяснява проф. Термини.
Той и неговите колеги наскоро са завършили клинични изследвания, в хода на които са измервали нивото на CЕdG, а също така аналога му при РНК (СЕG), при доброволци с диабет от втори тип. Както и при мишките, при пациентите с диабет нивата на CedG и CEG били значително по-високи, отколкото при хора, нямащи това заболяване.
На следващия етап от изследването учените определили два белтъка, които проявяват по-малка активност при диабет. Първият от тях, транскрипционния фактор HIF1α, активира няколко гена, участващи в процеса на репарация на ДНК. Вторият, mTORC1, е сигнален белтък.
„Открихме, че ако стабилизираме HIF1α в среда с високо ниво на глюкоза, ние по този начин засилваме репарацията на ДНК и намаляваме нейните уврежданията . А mTORC1 фактически контролира HIF1а. По тази причина ако стимулирате mTORC1, вие стимулирате HIF1α”. – разказва проф. Термини.
По неговите думи, вече съществуват няколко препарата, които стимулират HIF1α или mTORC1. В следващите си изследвания учените искат да проверят , намаляват ли тези препарати риска за заболяване от рак при опитни животни с диабет. Ако отговорът е положителен , ще последват клинични изпитания.
Важно е да се отбележи още една перспективна стратегия. Известно е, че препаратът метформин , който помага за намаляването на нивото на глюкоза в кръвта, също стимулира възстановяването на ДНК. Екипът възнамерява да провери дали чрез комбинирана терапия може да се засили положителния ефект – използване на метформин в съчетание с лекарствени средства, стабилизиращи HIF1α или засилващи предаването на сигнали чрез mTORC1.
В заключение авторите на изследването отбелязват, че вече съществува прост и достъпен начин да се намали риска за развитие на рак при диабетиците – постоянния контрол на нивото на захарта в кръвта.
