Дари

”Не се удряйте в затворена врата“: как да настроим личните си граници с децата и с възрастните си родители

Пандемията и свързаните с нея мерки отвориха множество психологически проблеми, които по всяка вероятност сме игнорирали в миналите години: тревожността ни, моралния упадък на силите ни, страховете да се разболеем и да загубим работата си. Но когато цялото семейство се оказва затворено в едно пространство , става ясно, че за да съхраним психологическото си здраве, е много важно да поставим личните си граници. Ако става въпрос за отношенията с колеги, партньори и познати много от нас могат да го направят успешно, но когато се касае за близки роднини, това не винаги ни се удава. Затова е много важно да дадете да се разбере кога родителите ви и децата ви нарушават вашите граници и как правилно да се държите, за да не обидите никого.

Винаги когато имаме работа с други хора се налага да изграждаме своите лични граници: на работа, в училище и университета, при общуването с приятели, партньори, родителите и децата. За да се изградят хармонични отношения с всеки човек, има три основни принципа:

  1. „Аз уважавам теб, твоите мисли, чувства, ценности и позиции“.

2. „За мен е важно, ти да уважаваш моите“.

3. „При уважение и разбиране на взаимните граници нашите отношения ще са хармонични“.

Как да настроим личните си граници с родителите

Родителите често не нарушават границите на порасналите си деца от користни подбуди, а защото са свикнали да ги смятат като продължение от по-ранен етап. Често те или не забелязват, или осъзнато игнорират поставените от техните деца граници. На порасналото дете му е много сложно в такива отношения, но скандалите тук не помагат. Родителите са привикнали към такива „детски“ избухвания.

За това първото, което е много важно да се разбере, че ролите на „родителя“ и „детето“ остаряват. Когато детето порасне, неговата позиция в общуването с родителите от „детска“ трябва да се смени с „възрастна“. Ако детето само не „порасне“ и не започне да поема отговорност за тези отношения върху себе си, е безсмислено да иска промяна от родителите си . Тук трябват конкретни крачки и зряло поведение.

Как можем да поговорим с родителите си за личните граници:

– Разберете за какво ви е нужен този разговор: какво искате да кажете и какво искате да постигнете;

– Изберете удобно място и време, за да може разговора да премине в спокойна обстановка;

– Постарайте се да не манипулирате. Понякога, даже неволно, много ни се иска да поговорим така, че да стане всичко по начина, както ние искаме. Затова е много важно да се опитате да разберете какво родителите ви чувстват и искат да ви кажат.

– Разкажете за своите преживявания от първо лице. Да се говори за трудности е важно не чрез обвинения, а чрез обяснения. Обърнете внимание как силно се различават посланията : „Ти ме обиди“ и „Аз се обидих“.

– Не очаквайте мигновени промени. Възможно е за някои неща да проведете не един разговор. Един диалог едва ли може да промени напълно отношенията, които имат продължителност цял живот.

– Ако смятате, че за мирното разрешаване на трудностите сте направили всичко зависещо от вас, а като отговор въпреки всичко усещате агресия, манипулации и заплахи, не си струва да продължавате да се удряте в затворена врата. По всяка вероятност е по-подходящо да се върнете към този разговор по-късно.

Как да настроим личните си граници при общуването с децата

Ако постепенно давате на детето си възможната самостоятелност и отговорност, то след неговото пълнолетие едва ли ще възникне въпроса за личните граници. Често именно родителите задържат процеса по формирането на независимостта на детето, прикривайки се зад грижата, любовта и необходимостта от контрол. Какво е добре да знаем, за да не постъпваме така.

1. След три години детето започва своето движение от пълна зависимост от родителската опека към самостоятелен живот. Тогава започва формирането на неговите лични граници. Когато в детето се появява девиза „Аз съм сам/а!“ , малкият човек започва да усвоява нужните навици: да се облича, да яде, да извършва елементарни хигиенни процедури, да помага вкъщи. Задачата на родителите е да му помогат във всичко това.

2. Много е важно да поддържате висок стандарт и правилност. Детето започва да усвоява възрастния живот, но не винаги това му се получава. От родителите е нужна подкрепа и подсказка. Критиката и изрази от рода „Аз сам/сама всичко ще направя“ убиват всякакъв стремеж към самостоятелност. А нали точно по този начин детето може да се научи да поема отговорност.

3. Формирането на граници набира обороти с порастването на детето. На родителите често не им издържат нервите, но е много важно да запазвате спокойствие и да съхранявате търпение. В тази възраст е важно да предоставяте на детето максимално възможното лично пространство и да го уважавате. Важно е да се помни за задълженията и отговорностите. Именно в тази възраст детето трябва да разбира, че всяка постъпка си има цена и това правило е железобетонно и се отнася за всички.

Във всички случаи помнете, че личните граници са изключително важни за формирането на хармонична личност.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x