Заедно с всички, но за чужда сметка: как да открием манипулаторa сред колегите си
Много често хората, притежаващи макиавелистки черти, в преследване на личните си цели се маскират зад мотивацията за „споделени общи“ цели, които са от полза за групата. Можем ли да разпознаем и да неутрализираме тези майстори на манипулациите?
Преди всичко си струва да се обърне внимание на особеностите на средата – дали тя насърчава индивидуализма или работата в екип. Умението да убеждаваш другите, че ти си човекът, с когото трябва да общуват, е много ценно, особено когато от това зависи професионалната ви реализация. Колкото и „бандитският“ манталитет има вероятност да ви помогне за да успеете, особено в бизнеса, все повече компании търсят служители, които могат да се разбират добре помежду си. А извън работата е още по-важно да си добър човек. Хората наистина не обичат да общуват с някой, който мисли само за себе си.
Ами ако служителят не е екипен играч по природа, но разбира, че е важно да се държи по този начин? Според Шелби Къртис и нейните колеги от Университета на Невада в Рино, провеждащи изследвания в тази насока, много хора са „готови да успеят за сметка на добрите отношения с колегите си или за сметка на благосъстоянието на другите, криейки своите егоистични планове“. Ако тези майстори на манипулацията искат да получат работа или повишение, те ще прибегнат до това, което учените наричат „фалшиво гражданско поведение“. В преследване на личните си цели те се маскират зад мотивацията за „споделени общи“ цели, които са от полза за групата.
Например, такъв човек може да организира събиране на дарения не защото вярва в благотворителността, а защото знае, че това ще подобри имиджа му. Ако такива хора са наистина коварни, то тяхната демонстративна щедрост ще има за цел не само да впечатли хората, но и да спечелят доверието им за да ги използват за осъществяване на своите лични планове. Според изследователския екип този тип поведение представлява „изпреварващо управление на впечатленията“ или опит манипулаторът да се скрие зад фасадата на колективното поведение, за да се запази предимство на работното място.
Макиавелизмът и управлението на впечатлението
Репутацията на човек служи не само за утилитарни цели, както посочват Къртис и колегите и. Според „социалноаналитичната теория на личността“, предложена от Джон Хоган през 1982 г., вниманието към репутацията свързва личността на човека с неговата ефективност на работното място. Според екипа от Университета в Невада хората с високо ниво на макиавелизъм – тоест личностни черти, които отразяват желанието на човек да постигне успех на всяка цена – най-често разчитат на управлението на впечатлението, което създават в другите, като съзнателна стратегия. Ако на работното място се цени работата в екип, то именно това е впечатлението, което те се опитват да създадат.
Макиавелизмът е една от трите черти на така наречената „тъмна триада“, заедно с психопатията и нарцисизма. Докато на теория и трите черти са свързани с манипулативно управление на впечатлението, предишните изследвания, цитирани от Къртис и колегите и, предполагат, че само макиавелизмът е свързан с „опортюнистични“ стратегии за самопрезентация. На интервю за работа нарцисистите правят добро първо впечатление, без да им се налага да се преструват. Дори психопатите правят добро първо впечатление поради способността си да имитират хората, които ги интервюират.
Има признаци, по които можете да разпознаете майстора на манипулациите. Използваните от тях методи, по мнението на Къртис и нейните колеги, са „непреки и ирационални“, включително измама, апелиране към емоциите и вкарване на идеите за осъществяване на тяхната цел в съзнанието на околните . Струва ви се, че действат във ваш интерес, но всъщност те просто ви използват, за да постигнат собствените си цели.
Лъжливата видимост за общност, създавана от майсторите на манипулациите
Когато ситуацията насърчава безмилостни и агресивни тактики, като например в условията на силно конкурентна бизнес среда, егоистичните мотиви на хората с високо ниво на макиавелизъм им позволяват да получат това, което искат. Но щом средата се променя с акцент към колективизъм, за тях всичко внезапно спира. В този момент манипулаторът трябва или да се адаптира към тази структура на възнагражденията, или да напусне. Според Къртис, за да се адаптират в подобна среда, те първо трябва да осъзнаят собствената си склонност към манипулиране. След това те признават изискванията на средата и накрая намират сили да създадат фалшив вид за общност.
Процесът на кандидатстване за работа предоставя отлична възможност да се изучава прилагането на различни хитроумни стратегии. В първия от проведените два експеримента изследователският екип от Невада привлякъл 212 студенти (на средна възраст 20 години), които са изпълнили стандартен тест за определяне на чертите от тъмната триада при едно от двете експериментални условия: изключително ценна работа и по-малко ценна работа. При третото контролно условие участниците били инструктирани да отговорят честно.
При втория експеримент, в който се е използвала подобна експериментална манипулация, бъдещата работа била описана като „страхотна възможност“ в среда на сътрудничество, а не при изразена конкуренция.
За да оцени как участниците са използвали управлението на впечатленията при попълване на въпросниците за „интервю“, изследователският екип е сравнил резултатите при предложените условия с тези, при които на участниците не били давани никакви инструкции за попълване на теста. Резултатите от „интервюто“ били използвани като индикатори за управление на впечатлението. Показателите също така отчитали егоистичните и колективистични мотиви, личностните черти за честност/скромност и отделен показател за „тъмната триада“. Комбинирайки всичко това, авторите са получили индекс на „колективистичната личност“.
Според резултатите от изследването, както се и очаквало, хората с високо ниво на макиавелизъм (но не и други черти от „тъмната триада“) действително прикривали тъмната си страна при отговорите си в импровизирано интервю за работа в „кооперативна среда“.
„Хората с високо ниво на макиавелизъм умишлено манипулират възприятието си за себе си, когато са мотивирани да го направят“, заключават авторите.
Може би най-изненадващото в това изследване е бил фактът, че цялата ситуация е била режисирана. Участниците попълвали въпросниците самостоятелно, а не получавайки персонална оценка, както би било при реална ситуация. По този начин получените резултати може би недооценяват какво биха направили умелите манипулатори за да реализират егоистични си мотиви.
Как да разпознаем и неутрализираме майсторите на манипулациите
Сега знаете колко е важно да сте нащрек за човек, който използва измамни стратегии, за да скрие тъмните си наклонности. Изследването на Къртис и екипа разкрива специфичните знаци, за които трябва да внимавате и по-специално как хората се опитват да използват емоциите ви за собствените си цели.
Хамелеоновата природа на макиавелистската личност прави тази детективска работа изключително трудна. За разлика от хората с високо ниво на психопатия, манипулаторите добре осъзнават тъмните си наклонности. И разбирането, че тези характеристики могат да бъдат скрити в зависимост от ситуацията, само засилва измамата.
Очевидно няма да раздавате въпросници, за да измервате нечии макиавелистки наклонности. Но за сметка на това можете да използвате собствените си емоционални реакции като ръководство и да си зададете няколко въпроса от рода:
– Чувствате ли, че се опитват да ви убедят в нещо, което е против вашите интереси?
– Този човек наистина ли се интересува от благополучието на колегите си?
– Въпреки че резултатите може да са полезни за добрата кауза, която те се опитват да предвижат, колко личен интерес виждате в тяхното алтруистично поведение?
Да бъдеш измамен от умели манипулатори е неприятно преживяване. Въпреки това, както отбелязват авторите на изследването, осъзнавайки, че в опортюнистичното си поведение те са водени преди всичко от структурата на възнаграждението, това ще ви помогне да разберете кой се опитва да излезе отпред, като се преструва, че върви заедно с всички.
