Морал и щастие: Отплаща ли се да си добър човек?
Да вършиш морално правилните неща не винаги е лесно! Повечето от нас са изпитвали както приятните, така и меко казано, компромисните усещания да вършиш правилните неща. Да помагаш на непознати или да подкрепяш приятел може да донесе дълбоко удовлетворение от знанието, че си променил нещо. Но вероятно сте изпитвали и напрежението да подкрепяш другите, когато вече си претоварен, или дискомфорта от това да говориш честно за трудните истини. С други думи, да бъдеш добър понякога е вълнуващо, а понякога доста психически изтощително. Тези житейски моменти ни насочат към загадката, която философите отдавна обсъждат: наистина ли моралните хора са по-щастливи? Или има компромис между това да правиш добро и да се чувстваш добре?
Хората имат различни представи по този въпрос. Някои предполагат, че моралът и щастието естествено вървят ръка за ръка. Когато обмисляте качествата, които бихте искали да откриете в приятел, романтичен партньор или колега, става ясно, че някой, който постоянно действа егоистично, безразсъдно и нечестно, рискува да бъде отхвърлен от обществото. Освен това вършенето на правилните неща стимулира усещането за чиста съвест и чувството за вътрешен мир. Може би затова американският философ и психолог Уилям Джеймс твърди още през 1878 г., че „радостта от моралното самоодобрение може да е необходима, за да направи самото съществуване поносимо“.
Други хора обаче биха могли да твърдят, че моралното поведение често изисква самоограничение и саможертва и че „добрите винаги губят“. В съответствие с това мнение, философът Сюзън Волф през 1982 г. рисува мрачен портрет на „моралния светец“, който е „твърде добър, за да мисли за собственото си благополучие“ и живее „странно стерилен“ живот, защото посвещава цялото си време на това да помага на другите. Фридрих Ницше също е предполагал, че моралните идеали, основани на безкористната преданост към другите, могат да задушат личностното израстване и жизнеността. Очевидно е, че има различни перспективи, както в ежедневната мисъл, така и във философията.
Доскоро емпиричните доказателства до голяма степен се ограничаваха до един аспект на морала: добротата. Предишни изследвания ясно показват, че хората се чувстват добре, когато помагат на другите или извършват добри дела. Съществува и основание да се смята, че хората, които действат в позитивен аспект морално, може да чувстват живота си по-смислен. Изследователите обаче не бяха изследвали директно дали моралният характер, в широк смисъл, е свързан с благополучието. Това може отчасти да се дължи на трудностите при дефинирането и измерването на морала. По тази причина група социални, личностни и организационни психолози са провели серия от експерименти, които сериозно са разгледали този въпрос.
За да оценят моралните качества на човек, като се вземат предвид всички фактори, първо трябва да определим кои черти на характера са релевантни. Въпреки вековните дебати, все още няма цялостен консенсус – нито сред философите, нито между различните култури, религии или политическите възгледи – за това какво означава да бъдеш морално добър човек. От друга страна обаче в обществото определени черти на характера се считат за морално правилни. За да определят кои са тези черти, учените са помолили участниците в изследването да оценят моралната значимост на широк спектър от черти, взети от различни въпросници за личността. Те оценявали състраданието, уважението, честността, справедливостта, лоялността и надеждността като най-морално значими. На тази база учените, използвайки тези черти.
са разработили консенсусен метод за оценка на моралния характер.
Когато психолозите измерват личностните черти, те често използват въпросници за самооценка, в които участниците оценяват съгласието си с твърдения като например „Аз съм общителен и дружелюбен човек“ (мярка за екстровертност). Методите за самооценка работят добре в много контексти, предсказвайки много важни житейски резултати. Но в новото комплексно изследване учените се отнесли скептично, че хората ще предоставят напълно откровени и безпристрастни доклади за своя морал.
Вместо това, те решили да разчитат на преценките от странични наблюдатели. Ежедневните социални взаимодействия предоставят множество възможности да се наблюдава колко мил, честен, справедлив и надежден е човекът до теб. И за разлика от оценяването на собствения морал, залогът е много по-малък, когато се оценява моралът на някой друг. Важно е, че наблюдателите до известна степен са съгласни кой е по-морален, което показва, че впечатленията им не се ограничават до собственото им въображение. Всичко това предполага, че измерваната по този начин морална репутация на хората като цяло е точна.
В едно от изследванията студенти от два американски университета отговаряли на въпроси за благополучието, оценявайки нивата си на щастие (т.е. типични нива на положителни и отрицателни емоции, както и цялостно удовлетворение от живота), както и чувството си за смисъл в живота. Те също така предоставяли информация за контакт с хора, които ги познават добре, като приятели, членове на семейството и романтични партньори. Тези близки хора след това оценявали моралния характер на участника, използвайки въпросник, в който въпросите изяснявали доколко човекът притежава различни черти, идентифицирани като най-морално значими.
Какво открили учените? Както се очаквало, хората, които са били оценени от своите близки като по-морални, са имали склонност да изпитват по-голямо чувство за смисъл в живота. Освен това, студентите, които били оценени като по-морални, съобщавали за по-високи нива на щастие. Учените открили допълнително потвърждение на тази връзка, когато разширили проучването отвъд американските студенти, като помолили китайски инженери, работещи в малки екипи, да оценят лично моралния си характер един на друг. Отново, хората, които са били оценени като по-морални от тези, които ги познавали, били склонни да съобщават не само за усещането за по-голямо чувство за смисъл в живота, но и за по-високи нива на щастие.
Тези резултати потвърждават за това как щастието е свързано с добротата, поне що се отнася до обикновените хора. Но какво да кажем за тези, които са или високо морални, или изключително неморални? В последното си изследване екипът от учени се опитал да обхване по-добре и тези хора. Тъй като въпросниците не могат да обхванат всичко, касаещо моралния характер на човек, учените решили да тестват по-отворен подход. Този път помолили участниците да посочат шест души, които лично познават: двама, които те смятат, че притежават най-висок морал, двама с най-нисък морал и двама със среден морален характер. След това помолили номинираните да оценят своето благополучие и да посочат познати, които могат да предоставят допълнителни оценки за моралния характер на номинираните. Използвайки различни модели за оценка на характера, учените открили същата закономерност: моралните хора са по-щастливи.
Може би се чудите какво означава това за вас. Бихте ли били по-щастливи, ако бяхте по-морални? Изследването не може да отговори директно на този въпрос, тъй като в него са тествани само връзката между морала и благополучието, а не дали моралът причинява по-голямо благополучие. Може също да се предположи, че (не)щастието поражда (не)моралност. Например, някои хора може да са по-малко морални, защото са твърде обсебени от собственото си страдание, за да се грижат за другите. Други изследвания показват, че хората вярват, че повишеният морал ще подобри тяхното благополучие, но дали това наистина е така, остава открит въпрос.
Ако обаче по-висшите морални принципи наистина правят хората по-щастливи, изследването предоставя някои предварителни насоки за причините за това, предполагайки, че това може отчасти да се дължи на факта, че моралните хора имат по-добри взаимоотношения с другите и са по-харесвани и уважавани от тях. Но също така може да се предположи, че причините, поради които моралните хора са по-щастливи, може би зависят до известна степен от конкретната морална добродетел, която те притежават. Например, един добър човек може да е частично по-щастлив, защото изпитва по-голяма емпатична радост, докато друг честен човек може да е по-щастлив отчасти, защото е по-малко обременен от необходимостта да крие информация (за да избегне „разкриването“). Но тези хипотези се нуждаят от допълнителни тествания.
Да постъпваш правилно не винаги е лесно. Да казваш истината, да се застъпваш за някой, с когото се отнасят несправедливо, или да изпълняваш съвестно задълженията си, може да е съпроводено с неудобства и да е достатъчно обременяващо. Но резултатите от изследванията показват, че като цяло няма компромис между морала и благополучието. Напротив, хората с по-висок морал са склонни да изпитват по-голям смисъл в живота и чувство на щастие. Това предполага, че моментите на морални усилия са част от начин на живот, който като цяло се усещаща по-удовлетворяващ. За тези, които се стремят да живеят етично, това дава известна увереност, че това да си добър и да се чувстваш добре не са взаимно изключващи се, а по-скоро допълващи се усещания.
