Ментално селфи: защо ние възприемаме себе си не така, както другите ни виждат

Изследване на учени от Великобритания показва, че представата за собствената външност отразява вътрешните ни ценности и може да не отговаря на реалността. Резултатите са представени в авторитетното издание Psychological Science.

Благодарение на огледалата, селфитата, отраженията в прозорци и стъкла ние имаме много източници на информация за собствения си външен вид. Но проблемът е в това, че ние често изпадаме в заблуда. Какво определя нашата представа за външния ни вид и доколко тя отговаря на реалността?

За да разберат това, психолози от Обединеното кралство са провели два експеримента с участието на 116 души.

В първия експеримент 77 участници са преминали кратка оценка на личностните характеристики с помощта на така наречената Голяма петорка, оценяваща нивото на екстраверсия, доброжелателност, съвестност, емоционална стабилност и отвореност към опит. Използвайки скала за самооценка, учените определили как участниците в изследването възприемат външния си вид, постиженията и способността си да общуват с хората. След това им били показани двойки компютърно моделирани портрети и доброволците били помолени да изберат от тези двойки лицата, които повече приличат на техните собствени. След това от избраните от всеки участник изображения е бил съставен осреднен модел, който учените нарекли “ментално селфи”, отразяващ вътрешния автопортрет на доброволеца.

На последния етап от експеримента реалните снимки на участниците и техните „ментални селфита“ били показани на случаен принцип на независими експертиза за да могат те да оценят по лицето предполагаемите личностни характеристики по скалата на Голямата петорка. (Изследвания са доказали, че в действителност ние можем по лицето на човек да отгатнем някои от чертите на личността). Идеята е била да се разбере доколко моделирания от човека автопортрет, предава чертите на характера, които той притежава според неговото собственото мнение.

Оказало се, че представата за собствения характер забележимо изкривява „менталното селфи“. Например, ако човек смята себе си за екстраверт, то на него му се струва, че лицето му изразява самочувствие и откритост към общуване в по-голяма степен, отколкото това било в действителност. И още една интересна закономерност: колкото по-високо било социалното самочувствие и увереност на човек, толкова по-близо е бил неговият ментален автопортрет до реалния му външен вид, независимо от степента на привлекателност.

Във втория експеримент, в който са участвали 39 жени, учените са тествали доколко е реалистична представата ни за собственото тяло. На участничките, както и при първия експеримент, им били показани двойки изображения, но в този случай с различни типове фигури. Доброволките били помолени да изберат тези фигури, които според тях отговарят на техните представи за параметрите на тяхното собствено тяло и за телосложението, типично за тяхната възраст. С помощта на специална скала за оценка на самовъзприятието на тялото, се оценявало доколко участничките се чувствали уверени в своето тяло.

Резултатите се оказали подобни на тези от първия експеримент. Жените, които били най-недоволни от тялото си, си представяли, че са по-закръглени, отколкото това било в действителност. И колкото по-ниска била самоценката им , толкова по-стройни според техните представи трябвало да изглеждат съвременничките им с типичното за възрастта телосложение.

Авторите на изследването се надяват, че тези данни ще помогнат за по-добро диагностициране на нарушения, свързани с изкривена представа за собствения външен вид, например, при дисморфофобията, представляваща психично разстройство, при която човек е твърде притеснен от някои от външните си недостатъци, било то реални или измислени.