fbpx
Климат и екологияНа фокусПрирода и общество

Какво става с времето? Светът е обхванат от екстремни климатични събития

Китай и Западна Европа, особено Германия и Белгия, пострадаха от опустошителни наводнения, а в САЩ, Канада и Русия, а близо до нас в Гърция и Турция, горят огромни горски масиви. Хората сякаш не забелязаха веднага как се променя глобалния климат, но все по-често забелязват как интензивната жега се редува със силни валежи, бури и урагани. Изглежда, че такива резки промени се превръщат в климатична норма и вече трябва да свикваме да живеем с това. Защо това се случва и какво ни очаква занапред?

Горещи вълни (Heat Waves)

Необичайното горещото време продължава седмици. Това са топлинни вълни, които досега бяха добре познато явление в Австралия и тропическия Тихи океан, но сега вече се разпространяват в средните и дори полярните географски ширини.

Във Великобритания метеорологичната служба наскоро публикува първото за страната предупреждение за екстемална горещина за Южна и Централна Англия и по-голямата част от Уелс. Метеоролозите прогнозират, че летните температури от 35-40 градуса по Целзий могат да станат обичайни до 2100 г.

Това се обяснява с промяна в атмосферните процеси в северната част на Атлантическия океан, дължащи се на глобалното затопляне. Това се дължи на огъването и изместването на север на така нареченият северноатлантически реактивен поток, който представлява ивица от силни височинни ветрове, която разделя зоните на топъл и студен въздух и определя местоположението на центровете с високо и ниско налягане. В резултат на това във Великобритания се установи горещо, безоблачно време, което е по -характерно за Южна Европа.

Kраткосрочна за 2020 -2052 г. (графиките вляво) и дългосрочна за 2068 -2100 г. (графиките вдясно) прогнози за количеството горещи вълни при различни сценарии за глобално затопляне: RCP4,5 (графиките горе), включващ пик на парниковите газове до 2040 година и постепенно намаляване след това и RCP8,5 (графиките долу)-количеството парникови газове ще се увеличават непрекъснато до 2100 г. Източник: https://www.flickr.com/photos/gridarendal/32241284851

Миналата година учените писаха за гореща вълна в най-студеното място на Земята – Антарктида. И тук всичко е свързано с атмосферните и океанските процеси. В продължение на три дни през февруари 2020 г. в района на австралийската изследователска станция Кейси, където температурата никога не се е повишавала над нулата, термометрите регистрираха от 7,5 до 9,2 градуса по Целзий, и на станцията Дейвис, разположена на едно от най -сухите места на ледения континент, за първи път заваля дъжд.

Върху местните ледници се образуваха езера от топяща се вода и повърхностни потоци, тоест вече там има езера и реки. В същото време беше регистриран температурен рекорд от 20,75 градуса по Целзий на аржентинската станция „Marambio“ на остров Сиймор на изток от Антарктическия полуостров.

Учени от университета в Берн са изчислили, че вероятността от топлинни вълни се е увеличила за последните десетилетия 20 пъти . Една от най-честите причини за тези явления е блокирането на антициклоните в атмосферата. Те дълго време остават на едно място и температурата постоянно се повишава.

Схема за образуване на блокиращ антициклон в Северна Америка, когато област от високо налягане в горните слоеве на атмосферата се задържа като купол топлината на земната повърхност Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/File:Heat_Wave.jpg

Именно с такъв антициклон беше свързана анормалната жега в Арктика през лятото на 2020 г. В края на юни във Верхоянск, който се смята за полюса на студа в Северното полукълбо, въздухът се нагря до 38 градуса.

Учените все още не знаят как точно ще се промени атмосферната циркулация през следващите години, но със сигурност ще има повече блокиращи антициклони, а това дава основание да се прогнозира увеличаване на регионалните горещи вълни. И всичко това е следствие от глобалното затопляне.

Или горещина, или дъжд

Смята се, че при затопляне от един градус, съдържанието на влага в атмосферата се увеличава със седем процента. По този начин природата запазва излишната топлинна енергия. Но в един момент, например, когато нагрятите влажни въздушни маси се срещнат със студен фронт, тази енергия се освобождава като лавина под формата на силни дъждове и гръмотевични бури, а на линията на съприкосновение на въздушните фронтове се появяват силни пориви от ветрове, урагани и торнада .

“Наред с риска от засушаване, вероятността от интензивни валежи и наводнения се увеличава поради по-големия капацитет на задържане на вода в топлата атмосфера. Тази тенденция вече се наблюдава и учените очакват тя да се увеличава. При по-топъл климат валежите се концентрират в интензивни събития с дълги периоди без валежи между тях. По тази причина силните валежи ще се редуват със сухи периоди “,- се казва в доклада на Работната група I на Междуправителствената комисия по изменението на климата (IPCC).

Пример за топлинна вълна в Европа през юли 2016 година. Положителната температурна аномалия е показана в червено, а отрицателната – в синьо. На границата на съпрекосновение на студения и горещия атмосферен фронт се наблюдават силни валежи и урагани. Източник: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Europe_2006_Heatwave.png

В крайбрежните райони, които постоянно се намират заради географското си положение на границата между два въздушни фронта, сухия континентален и влажния морски, горещината и интензивните валежи ще се редуват особено често, понякога два до три пъти седмично. Китайски учени предлагат тези явления да се разглеждат като единични събития на горещи вълни-наводнения (Flood-Heatwave Events). Смята се, че от началото на века вероятността за подобни събития в Китай се е увеличила от пет до десет пъти.

Експертите на IPCC прогнозират, че в голяма част от Централна и Северна Европа зимите ще станат по-влажни, с обилни снеговалежи, което ще увеличи риска от тежки пролетни наводнения. През лятото ще има повече бури и интензивни валежи, причиняващи наводнения. В Азия и като цяло в тропическия пояс мусоните ще се засилят, което също ще доведе до наводнения.

Глобалният климат става все по-екстремен

Понастоящем с анализа на информацията за екстремни метеорологични условия се занимава Експертната група за откриване на изменението на климата и климатични индекси – ETCCDI към Световната метеорологична организация (WМО). Учените в нея обобщават ежедневните наблюдения от повече от 36 хиляди метеорологични станции по света и публикуват резултатите под формата на доклад, включващ 29 екстремни метеорологични индикатора: 17 температурни индекса и 12 индекса за валежите.

Всичката тази информация се събира в единна база данни HadEX в британското метеорологично бюро Hadley Center, един от водещите световни центрове за изследване на климата. Наскоро експерти от този център, заедно с експертите от ETCCDI, изготвиха поредния си доклад, в който те правят извод , че екстремните метеорологични явления, като горещи вълни и проливни дъждове, стават все по-чести, продължителни и интензивни и това се дължи на продължаващото затопляне на планетата. Глобалното затопляне води до увеличаване на броя на силните и много силните дъждове.

Учените са сравнили по 29 показателя за два 30 -годишни периода – между 1951 и 1980 г. и между 1981 и 2010 г., а също така са анализирали общата промяна в ситуацията през целия период на наблюдение – от 1901 до 2018 г. Оказва се, че почти навсякъде, с изключение на екваториалната Африка, през последните 30 години броят на топлите дни с температури над средните за дадена дата се е увеличил.

В същото време са зачестили валежите. Поради по-голямото нагряване повече водни пари са се акумулирали в атмосферата. Те самите могат да бъдат причислени към парниковите газове, така че възниква положителна обратна връзка, която усилва цялостния ефект.

Учените наричат това явление засилване на хидрологичния цикъл. Най-просто казано, с повишаване на температурите на водата на сушата и в морските басейни, водата започва да се изпарява по-бързо, увеличавайки валежите и бурите.

Тъй като атмосферата не е хомогенна, а е разделена на конвекционни клетки, нагряване протича на едно място, а на друго се наблюдават валежи. В случай на намаляване на общата динамика на атмосферата, някои райони ще изпитват продължителна жега и суша, докато други – обилни дъждове.

Според учените този вид време, съпроводено от суши, горски пожари и наводнения, вече няма да е необичайно . По-скоро това е новата реалност, в която човечеството трябва да живее. Въпросът е до каква степен то ще може да се приспособи, а съществуващата инфраструктура, която е създадена, отчитайки предишния климат, е готова да издържи новите метеорологични явления.

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x