Как да погледнем в пространствено-времевия тунел на Вселената?
Във фантастиката пространствено-времевите тунели (червоядини) отдавна са станали любимо средство за преместване във Вселената. Наскоро двама физици изказаха предположение , че има начин да се определи съществува ли в центъра на галактиката такава космическа “метростанция”.
Теоретически във Вселената могат да съществуват множество червоядини. В научната фантастика червоядините , представляващи пространствено-времеви тунели, отдавна са станали предпочитаното средство за предвижване във Вселената. Във филма „Интерстелар” на режисера Кристофър Нолан , заснет с помощта на физика от Калифорнийския технологичен институт и Нобелов лауреат доктор Кип Торн (Kip Thorne), астронавтите летят през червоядината от Слънчевата система в друга галактика, за да намерят друго място за обитание вместо умиращата Земя.
Неотдавна двама физици излязоха с предположение за това как може да се определи съществува ли в центъра на нашата галактика такава космическа метростанция. Това е някъде там зад прашните облаци на съзвездието Стрелец , където забулена в тайна се скрива гигантска черна дупка. Този космически обект е с маса четири милиона маси на нашето Слънце.
Тези червоядини станаха още едно от предсказанията на Айнщайн , съгласно общата теория на относителността, която ни даде такива чудеса като разширяващата се Вселена и черните дупки. Последните са толкова плътни, че те поглъщат и светлината. Има една проста версия за това какво представлява червоядината, известна като моста на Айнщайн-Розен. В нея червоядината се описва като двойка черни дупки, сраснали се със задните си части. Всяка от тези черни дупки се разкрива в пространството на собствената си вселена ( или вселени), a се съединяват чрез „гърло” или червоядина.
Никой не знае съществуват ли действително червоядините. Даже aко те и съществуват, те няма да ви позволят никъде да преминете и даже да отправите послание. В момента, в който вие се опитате да направите това, червоядината ще се набръчка и ще ви смаже.
За да не се свива, тя трябва да бъде запълнена с някаква екзотична субстанция, която понякога наричат фантомна енергия, създаваща отрицателна гравитация. Но повечето учени предполагат, че законите на физиката изключват съществуването на такава енергия.
„За да се получи стабилна, проходима червоядина, ще е необходимо да се случи нещо вълшебно” – казва доктор Деян Стойкович (Dejan Stojkovic), работещ в Университета на Бъфало, който в съавторство публикува наскоро статия на тази тема.
Доктор Торн (Нобелов лауреат през 2017 година за своите проучвания в областта на гравитационните вълни) е написал по този повод, че вярващите във вълшебства теоретици могат по милион начина да проектират такава червоядина.
„Тъй като ние не знаем нищо определено за технологиите и материалите, достъпни в силно развитите цивилизации, ние физиците притежаваме безкрайна свобода на действие за построяване на модел на проходима червоядина” – заявява той.
В своята работа, публикувана на 10 октомври в научното списание Physical Review D, доктор Стойкович и Де-Чанг Дай (De-Chang Dai) от Университета в Янджоу са описали слой от тази екзотична фантомна енергия, съсредоточен около входа на черната дупка , намираща се в съзвездие Стрелец, отварящ червоядината, през която безопасно може да се премине. Когато достатъчно малък обект се приближи към черната дупка, точно преди момента на достигане на хоризонта на събитията (така се наричат точките, след които няма връщане) той внезапно се оказва в друго време и на друго място, възможно в друга вселена.
Авторите предполагат, че тяхната хипотеза дава възможност да се провери съществуват ли действително червоядини. Даже ако червоядината е твърде малка за преминаване на звезда или космически кораб, гравитация ще може да премине през нея, твърдят авторите.
„Гравитацията е просто свойство на континуума пространство-време и по тази причина ако тръснем от едната страна, то от другата страна това може да се почувства”- обяснява доктор Стойкович.
По този начин, звезда от едната страна на червоядината може да чувства гравитационното притегляне на звезда или друг масивен обект от другата страна на пространствено-времевия тунел. По мнението на астрономите, странните отклонения в траекторията на една звезда могат да са показател за въздействието на „звезда-призрак” от другата страна на червоядината.
Доктор Дай със свои колеги искат да проверят тази хипотеза, имайки предвид съвсем конкретна звезда. Това е синята звезда-гигант S2 (също известна като S02), която се върти около черната дупка Стрелец А*, като всеки 16 години тя се доближава до нея максимално близко. Астрономите вече няколко години следят тази звезда с надеждата да получат подсказки за теорията на привличането на Айнщайн и за вътрешната структура на черната дупка. Но не е изключено, въобще да не им се удаде да погледнат по-дълбоко.
Представете си, че черната дупка на Млечния път, която носи официалното име Стрелец А*, притежава в себе си такава червоядина, казват в статията си доктор Дай и доктор Стойкович. Предполага се, че е ако е така, то гравитацията на звездите и другите масивни обекти от другата страна може да премине през чревоядината и да измести S2 от нейната орбита.
Те отбелязват, че след няколко години, провеждайки допълнителни изследвания, астрономите ще знаят достатъчно точно орбитата на S2 и ще могат да откриват такова притегляне, което ускорява звездата с една милионна метра в секунда на квадрат. Астрономите могат да потърсят аналогични въздействия и около други известни черни дупки.
„Ако нещо такова ни се удаде да открием, ще бъде много ефектно” – казва доктор Торн.
Но той предупреждава, въпреки че този модел на червоядина е много интересен и привлекателен, това е само един от безкрайното множество възможности. Доктор Торн е автор на книгата „Черните дупки и изкривяванията на времето. Скандалното наследство на Айнщайн (Black Holes and Time Warps: Einstein’s Outrageous Legacy). В нея той изследва червоядините като машини на времето.
Своето мнение по този въпрос изказва и Райнхард Генцел (Reinhard Genzel) от Института по извънземна физика към Обществото Макс Планк,Германия, който вече много години следи звездата S2 с помощта на Много големия телескоп (VLT –Very Large Telescope) в Чили. Той пише, че той и колегите му в близко бъдеще ще могат достатъчно точно да измерят орбитата на S2.
“Това не е проблем -казва той – Има друго препятствие, което ще усложни всичко.”
От нашата страна на червоядината има достатъчно материя, която предизвиква флуктуациите на S2 – замъглени звезди, звездни черни дупки. Тяхната турбулентност може напълно да погаси всякакъв сигнал от другата страна. И даже да има някъде такава космическа „метростанция”, тя може да е скрита зад много голямо количество смущения. В този смисъл, Генцел въобще не е сигурен, че е в нашите възможности да открием вълшебната червоядина.
Засега вратата е затворена. Червоядините може и да съществуват, но не е изключено, че ние никога с достатъчна степен на достоверност ще можем да открием тяхното съществуване. Удивителните свойства на нашата собствена Вселена могат да ни попречат да разгледаме чудесата на другите светове.
