Колко години може да живее човек: има ли граница възрастта?

Човечеството отдавна мечтае за вечен живот. Достатъчно е да си спомним за Философския камък – еликсир на вечната младост и мечта за много алхимици. На практика няма официални данни поне за един жител на планетата, който да е доживял поне до 150 години. Започвайки от петдесетте години на миналия век върви рязко повишаване на средната продължителност на живот. Някои учени отдават това на рязко намалялата детска смъртност, но други наблягат на факта, че се увеличава броя на хората, живеещи дълго. Кой е прав и до колко години може да доживее човек?

122 години – има ли кой да надживее този рекорд?

По официални данни, най-старият жител на планетата е била Жана Калман. Французойката се е родила през 1875 година и е живяла 122 години. Има свидетелства за още няколко човека доживяли приблизително до тази възраст. Но има ли някаква горна граница? Съществува ли момент когато един или няколко органа ще спрат да работят?

Изследователи от Медицинския колеж Алберт Айнщайн в Ню Йорк (Albert Einstein College of Medicine, New York City ) смятат, че средно човек може да доживее до 115 години. По думите на водещия автор и професор по генетика Ян Вийг (Jan Vijg), главният аргумент в полза точно на тази цифра е, че най-възрастният човек е умрял преди повече от 20 години. Продължителността на живота се увеличава от 50-те години на миналия век, но сега растежът е спрял, смятат изследователите.

Вийг отбелязва, че на сегашния момент живеят много повече хора, достигнали 100 години, от когато да било. Но нивото на смъртност сред такива дългожители почти не се изменило от средата на 80-те години на миналия век. Вероятно стареенето така неумолимо ще продължава, докато не открием начини за лечение и предотвратяване на заболявания и износване на отделните органи. В същото време не всички са съгласни, че човек средно може да доживее до 115 години.

Преди време публикувахме резултатите от изследване на сингапурската изследователска група Gero, в което те доказват, че човек може да доживее до 120 – 150 години.

Екипът от специалисти в областта на биологията и биофизиката са разработили приложение на базата на невронна мрежа, способна да оцени скоростта на остаряване и да пресметне максималната продължителност на живот. Учените са използвали стотици хиляди записи от бази данни на медицински изследвания в САЩ, Великобритания и Русия. Тази информация е включвала подробни данни за състоянието на организма, начина на живот, кръвните показатели, а също така резултати от анализи на ДНК.

В резултат на своето изследване учените са установили, че за продължителността на човешкия живот отговарят два фактора. Първият от тях е биологичната възраст, свързана с начина на живот, болестите и стреса. Вторият фактор е свързан с „отказоустойчивостта“, от който зависи колко бързо първият фактор се връща в нормални граници след случили се нарушения във функционирането на организма.

Изследователският екип е успял да определи два основни показателя, свързани с продължителността на човешкия живот – нивото на левкоцити и количеството изминати крачки на ден. За двата показателя картината е била една и съща : с увеличаване на възрастта някой фактор е водил до постепенно намаляване на способността да се връща към предните значения след проблем със здравето (заболявания, увреждания, травми и други).

Именно, базирайки се на скоростта на промените, учените са пресметнали, че способността на организма да се възстановява се губи на възраст между 120 – 150 години.

Скоро ще живеем до 150 години?

Професорът по биология в канадския Университет Макгил ( University McGill , Montreal) Зигфрид Хекими (Ziegfried Hekimi) опровергава статията на Вийг за пределния срок от 115 години. Той заедно със своите колеги са изследвали данни за дългожителите в САЩ, Великобритания, Япония и Франция. Те твърдят, че е възможно да няма граница за максималната възраст. В своето изследване учените открили, че средната продължителност на живот постоянно нараства в последните 50 години. Освен това максималната възраст също е нараствала, а не е стагнирала.

Хакими посочва, че десетки хора , които са навършили 120 години, са умрели неотдавна. И което е важно, техният живот съвсем не е бил комфортен и идеален. Тяхното предположение е че човек може да доживее и до 150 години. Хекими посочва достиженията на човечеството през последните години. Хигиената, медицината, безопасността на храната и много други фактори са се подобрили значително. Но тъй като това се е случило през последните десетилетия, тяхното влияние засега не се е отразило на продължителността на живот. И тези, които сега са по-възрастни от 110 години, са извлекли ползите от достиженията на цивилизацията само частично.

ДНК или затлъстяването – кое ще натежи?

Сходна с проф.Хекими гледна точка има и професорът по демография във Калифорнийския университет Бъркли (University of California, Berkeley ) Кенет Вахтер (Kenneth Wachter ). Той заедно с международен екип от италиански, немски и датски учени са автори на изследване за човешкото дълголетие. Вахтер допуска, че теорията на еволюцията изключва безсмъртието. И тук възниква въпросът към генетиката: ще ни позволи ли тя да доживеем поне до 150 години?

Вахтер е убеден, че персонализираната медицина на основата на ДНК в бъдеще ще може да направи пробив в дълголетието. При това ще се подобри не само продължителността на живот, но и здравето като цяло. Това са звена в една верига. Но Вахтер не отчита някои реални факти от живота на съвременните хора, които могат да навредят на дълголетието.

Професорът по биогерантология в Южнокалифорнийския унивеситет в Лос Анджелис (University of Southern California) Валтер Лонго (Valter Longo) посочва , че продължителността на живот в САЩ вероятно не се e изменила или даже е намаляла. Ученият се базира на исторически най-високите показатели на затлъстяване на жителите на Щатите. Тази тенденция активно се разпространява по цялата планета. Освен това, изследвайки местата с най-много дългожители в Гърция и Южна Италия в така наречените сини зони за дълголетие, той забелязал интересна особеност. Внуците на тези, които по-рано са поставяли рекорди по дълголетие, сега живеят забележимо по-нездравословен начин на живот.

В момента достигането до почтената възраст над 100 години, и то в сравнително добро здраве, е достатъчно рядко явление. Но с бурното и експоненциално развитие на технологиите в областта на медицината в близките години можем да очакваме действително революционен пробив по въпроса на дълголетието. Масовото навлизане на изкуствения интелект в почти всички области на здравеопазването, развитието на генното инженерство, особено на GRISPR технологията , използването на нанотехнологии, напредъкът в разкриването тайните на дълголетието ни дава надеждата, че средната продължителност на живот ще нараства и пределната възраст, до която живеят хората, ще се увеличава . Може би е възможно достигането на пределна възраст от 150 и даже 200 години, но тогава ще възникнат редица други социални, демографски и философски въпроси от рода дали това ще е достъпно за всички, няма ли това да стане новата граница на разделение между тези, които имат възможност да живеят по-дълго и тези , които нямат, и ред подобни тежки въпроси.

Технологични пробиви в различни области се случват периодически, но какво точно те ще ни донесат в областта на дълголетието, остава да видим.