fbpx
Здраве и дълголетиеКлимат и екологияПрирода и общество

Как резките промени на времето влияят на здравето ни?

Контрастните смени на времето са рисков фактор за човешкия организъм. Промените в климата, наблюдавани през последните десетилетия, са съпроводени от увеличение на честотата на контрастните смени на времето. Това прави особено актуален въпроса за изучаването на неблагоприятните им последствия върху здравето на хората. Публикацията разглежда как се определят резките промени на времето и тяхното въздействие върху физическото състояние на човека и върху някои заболявания, като сърдечно-съдови, стомашно-чревни, мигрена, астма, артрит, както и върху психичното здраве на хората.

Промените на метеорологичното време през пролетта обикновено не се харесват на нашия организъм, изтощен от недостига на витамини и слънчева светлина през дългата зима, който е принуден да мобилизира целия си адаптационен ресурс, за да съхрани равновесие. В края на март се осъществява и смяната на астрономическото зимно с лятно време, което понякога наистина е способно да ни изкара от релси. Към резките промени на времето обикновено най-чувствителни са хора метеопати, които трудно се нагаждат към метеорологичните промени и страдат от различни неразположения. Но когато промяната е особено контрастна, тя е в състояние да „разклати“ и хора, които обикновено не се влияят от капризите на атмосферата.

Фигура 1: Месец март може да ни предложи по малко от четирите сезона в един ден. Източник
Кога казваме, че е налице рязка промяна на времето?

Промяната на времето обикновено се извършва при трансформация на стационираща над дадена територия въздушна маса или при нахлуване на нова такава с различни физични характеристики. Последната обуславя обикновено по-значими и контрастни промени на времето. Преминаването на фронт е съпроводено с валежи: спокойни и продължителни (обложни) при топъл фронт и проливни, придружени с гръмотевици при студен фронт, рязка промяна на атмосферното налягане, силни ветрове и т.н. Затова някои учени приемат именно дните с добре изразени атмосферни фронтове като такива с резки промени на времето. Някои изследователи отбелязват по-тясна връзка на метеотропните реакции (нарушенията в организма, които са предизвикани от резки промени на времето) със студените фронтове, а други считат, че по-активни са топлите фронтове. Според други учени, типът фронт няма съществено значение за развитието на патологични реакции.

Фигура 2: Така наречените метеопати или метеочувствителни хора, са най-сензитивни към резките промени на времето. Източник

Преминаването на фронта се отразява на режима на метеорологичните елементи, но най-често на температурата и налягането.

Междудневното изменение на температурата отразява разликата в средноденонощната температура на въздуха от ден в ден. Тези изменения могат да се разделят в няколко категории, спрямо реакцията им за човешкия организъм:

ТемператураКатегория
≥ 6,1°С“дразнeщи”
4,1 – 6,0°С“чувствителни”
2,1 – 4,0°С“преходни”
0 – 2,0°С“индиферентни”
Фигура 3: Отражение на междудневното изменение на температурата върху човешкия организъм.

Междудневните изменения на атмосферното налягане са класифицирани като:

големи: ≥ 10 – 20 hPa
резки: 8 – 10 hPa
умерени: 4 – 8 hPa
слаби: 1 – 4 hPa

През 60-те години на миналия век е предложена методика, която отчита контрастните метеорологични промени, определени от стойността на междудневните промени на температурата на въздуха и промяната на броя на облачните дни с обилни валежи.

Според тази методика, за контрастна се счита:

1. смяна на периоди с ясно или облачно време с периоди с дъжд от 1 мм и повече за 1 ден (този период може да включва повече дни с валежи под 1 мм);
2. смяна на периоди с ясно или облачно време с периоди с облачно или ясно време, при промяна на средната денонощна температура на въздуха с ≥2°C;
3. смяна на периоди с всякакъв вид време при междудневни промени на температурата на въздуха с 6° C и повече.

Режимът на времето е разделен на 4 основни категории, спрямо индекса за променливост на времето.

Режим на времетоСтойност на индекса
много стабилен<20%
стабилен21 – 35%
изменчив36 – 50%
силно изменчив>50%
Фигура 4: Категории за режим на времето и индекс за променливост на времето. Индексът се изчислява като % от броя на дните с бърза промяна на времето към броя на дните в рамките на същия период (напр. месец). 

За съжаление липсват достатъчно нови публикации по темата, а самите методики за определяне на резките промени на времето също не са актуализирани, което е неоправдано, предвид значението им за човешкото здраве.

Резки промени на времето в София

Интересен е въпросът кои месеци и сезони се отличават с най-голяма променливост на времето в столицата, където е съсредоточено 20% от населението на страната. Предишен анализ на автора изследва годишната, сезонната и месечната честота на резките промени на времето въз основа на ежедневни данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) за периода 1998 – 2001 г. (Спасова, 2005) и макар периодът да е кратък, все пак дава представа за променливостта на времето в София.

Средногодишно климатът на град София се характеризира с устойчив режим – индексът на резките промени има стойност 22,5%. Отделните сезони също се характеризират с такъв тип режим на времето, с изключение на лятото, когато времето е най-устойчиво. Тогава индексът на изменчивост на времето има стойност под 20% – т.е. е налице много устойчив режим.

Фигура 5: Резки промени на времето в град София, Източник: Спасова, 2005

През зимата дните с резки промени на времето заемат немалък дял в общия брой на дните в месеца – средно в ¼ от дните през сезона се наблюдава рязка промяна. С особено изменчив режим се характеризира декември, което се обяснява с максимума на средиземноморските циклони през този период на годината.

Най-изменчивият режим на времето е през пролетта

През пролетта и началото на лятото зачестява проявата на атлантическите циклони, което обуславя и най-изменчивия режим на времето, когато стойността на индекса е 26,4%. Максимумът на дните с резки промени на времето се пада през април (30,3% от дните). Сравнително високата изменчивост на времето се запазва до началото на лятото. През май и юни се наслагва влиянието на два фактора – дейността на атлантическите циклони и най-активните вътрешномасови процеси, съпроводени с обилни извалявания и гръмотевични бури.

Има ли връзка между промените в климата и честотата на резките промени на времето?

Този въпрос е логичен, предвид, че според много проучвания съвременните климатични промени са свързани с увеличение на случаите на екстремни прояви на времето. Така например учени от НИМХ установяват, че в България честотата на екстремното време се е увеличила с 30% в периода 1991 – 2007 г. спрямо базовия период 1961 – 1990 г. Очакванията бяха към 2020 г. тази честота да се удвои, а през 2050 г. да бъде тройно по-голяма.

Резките промени на времето могат да се отнесат към екстремните прояви на времето и по всяка вероятност тяхната честота ще нарасне в унисон със задълбочаващата се климатична криза.

Съществува пряка връзка между промяната на времето и сърдечно-съдовите заболявания, според повечето проучвания

Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са водеща причина за смърт в повечето страни по света. Този въпрос стои особено остро за региона на Източна Европа, където относителният дял на смъртността от сърдечно-съдови заболявания достига 51 – 66% в структурата на общата смъртност. Ето защо е разбираем интересът на изследователите към проблема за влиянието на климатичните промени върху причините за заболяванията и върху сърдечно-съдовата смъртност.

роучване в Крим установява, че 56% от случаите на инфаркт са наблюдавани в нестабилни периоди, когато в продължение на 2 или 3 дни стойностите на всички метеорологични елементи се променят; 28% от всички случаи са настъпили в относително нестабилни периоди и 16% от случаите са настъпили в стабилни периоди, когато не са наблюдавани промени във времето или те са били много слаби.

Друго проучване открива силна пряка зависимост между смъртността и промените на времето. Тя е била най-силна при промени в температурата, по-ниска при промени в атмосферното налягане и най-ниска при промени във влажността. Колкото по-голям е броят на променливите фактори, толкова по-силно е неблагоприятното влияние на времето върху адаптационните способности на организма.

Изследване в условията на Сибир открива средна по сила права корелация на т. нар. “индекс на изменчивост на времето” (описан по-горе) с инфаркта на миокарда и силна корелация между този индекс и случаите на инсулти.

Проучване от 2000 г. открива увеличение на заболеваемостта от инсулт при преминаване на топли фронтове през студените месеци и на студени фронтове през топлото полугодие.

Италианско изследване от 2005 г. на броя на хоспитализациите на пациенти над 65 г. с инфаркт на миокарда във Флоренция, Италия за 5-годишен период установява ръст с 19% при спад на средната денонощна температура на въздуха с 10°C и повече.

Американски учени изследват влиянието на промяната на времето върху хоспитализациите на пациенти с остър инфаркт на миокарда в три града в САЩ. Те обръщат внимание на дните, в които средноденонощната температура се е понижила или повишила с над 3°C. Според авторите при възрастните жители (над 70 г.) на Сан Франциско, температурните промени водят до увеличение на хоспитализациите с 6% до 13%. Подобни резултати са получили и за жителите на Сакраменто: сред мъжете над 70 г., температурните промени са увеличили броя на хоспитализациите за инфаркт с 10 – 18%.

При повечето пациенти промените във времето изострят симптомите на артрит

Артритът е заболяване, което се характеризира с болка и скованост в ставите и уплътняване на околните тъкани. Съществуват различни видове артрит: ревматоиден, остеоартрит, подагрозен и др.

Още през 1948 г. проучване доказва, че пациентите с ревматоиден артрит се подобряват значително, когато живеят непрекъснато в стая, която е поддържана постоянно топла и суха. През 1963 г. Холандер и изследователския му екип, използвайки камера с контролиран климат, посочват, че ревматоидният артрит и остеоартритът често се влошават в рамките на няколко часа след началото на комбинирано повишаване на влажността и спад на барометричното налягане, докато единичните вариации на климатичните променливи не са имали този ефект.

Фигура 6: Промените във времето изострят симптомите на артрит. Източник

През 1985 г. резултатите от едногодишно проучване на 88 пациенти с ревматоиден артрит потвърждават наблюдението на Холандер от 1948 г., което показва, че промените във времето предизвикват влошаване на симптомите и признаците на артрит и че повишаването на влажността и падащото барометрично налягане предизвикват артритна болка, подуване и скованост.

Проучване, включващо 62 пациенти – 16 с ревматоиден артрит, 24 с остеоартрит, 11 с възпалителен артрит и 11 с фибромиалгия, открива връзка между проявите на болки в ставите и подуване и промените в ежедневните метеорологични условия. Интересен факт е, че жените са по-чувствителни към промените във времето от мъжете (62% срещу 37%).

Повечето изследователи свързват и резките промени на времето със състоянието на астматиците

стмата е заболяване, което засяга дихателните пътища. То се предизвиква от хронично възпаление на тези пътища, което ги прави свръхчувствителни към разнообразни стимули. Повечето изследователи свързват хладното и сухо време с повишена вероятност от поява на астматични пристъпи. Според проучванията, ниската температура е свързана с повишен риск от значително обостряне на астмата при възрастни. През пролетта и лятото, обаче, също се увеличават астматичните пристъпи, поради наличието на полени и по-силно замърсяване на въздуха. Вятърът също е фактор, тъй като пренася тези агенти на големи разстояния.

Голяма част от учените свързват резките промени на времето със състоянието на астматиците. „Промените във времето могат да повлияят на дихателните пътища директно, като ги охлаждат или дразнят, или косвено, като повлияят на нивото на дразнители и алергени във въздуха. Доказано е, че пристъпите на астмата корелират с ниска температура и влажност или внезапно понижаване на температурата, а също така са наблюдавани връзки между пристъпите на астма и ниското или високо барометрично налягане и валежите” (цитирано от Rossi et. al., 1993 г. ). Според педиатри от детската болница в Детройт, Мичиган, колебанията във влажността и температурата, но не и на атмосферното налягане, оказват влияние върху спешните приеми за астма при деца. Тези допълнителни посещения на спешните центрове се извършват 1 до 2 дни след промените във времето. Други установяват, че дните със студени фронтове, последвани от система с високо атмосферно налягане, предшестват увеличението на случаите на астма с 1 до 3 дни.

Фигура 7: Повечето изследователи свързват резките промени на времето с влошаване състоянието на астматиците. Източник.
Повече от половината пристъпи при болните от мигрена се дължат на промените във времето

Мигрената се характеризира с главоболие, причинено от свиването или разширяването на кръвоносните съдове в мозъка. Мигренната болка понякога се придружава от гадене, повишена чувствителност към шум и светлина, подтиснато настроение. Като фактори, предизвикващи появата на нов пристъп се приемат стресът, хормоналните промени, определени видове храни и метеорологичното време. Според изследователите, повече от половината пристъпи при болните от мигрена се дължат на промените във времето. Страдащите от мигрена посочват студеното и сухото време като основна причина за главоболие, въпреки че според учените всяка една рязка промяна на времето може да е съпроводена с мигренозен пристъп.

Според друго изследване, мигренните пристъпи се свързват със затопляне на времето. Установено е, че при повишение на температурата на въздуха с 5°С рискът от поява на главоболие след 24 часа нараства със 7,5%. По-слабо провокиращо въздействие оказва понижението на атмосферното налягане 48 до 72 ч. преди появата на главоболието.

Фигура 8: Според изследователите, повече от половината пристъпи при болните от мигрена се дължат на промените във времето. Източник.
Язвената болест и гастритът се обострят през пролетта и есента, което се обяснява с промените в температурата и налягането.

При захлаждане съдовете, кръвоснабдяващи лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника се свиват, което води до недостиг на кислород (исхемия) на тъканите и намалява защитните механизми на стомаха срещу произвежданата от него киселина. Така киселината достига безпрепятствено да нервните окончания, разположени в стомашните стени, и се появява болка.

Резки промени на времето и суицидни актове

По отношение на самоубийствата и опитите за самоубийства са направени многобройни изследвания, но резултатите са противоречиви. Така например, проучване в Цюрих открива, че при 70% от изследваните случаи е имало нестабилно време (например фьон или преминаване на фронтове), докато относително малко суициди са се случили при стабилно време. Немско проучване констатира на два пъти значими връзки между атмосферните фронтове и самоубийствата. Част от авторите не откриват значима връзка между променливостта на времето и суицидните актове.

Както и в дните с магнитни бури, медиците препоръчват в дни с резки промени на времето да не се натоварваме, да се опитаме да спим достатъчно, да приемаме витамини и да избягваме стреса. Ако сме уморени и изнервени, неблагоприятното време може да се окаже “капката, която ще прелее чашата”. Променливостта на времето става все по-актуален въпрос на фона на изменението на климата, който засяга пряко, а и косвено човешкото здраве (чрез влиянието му върху земеделието например). Затова стратегиите за адаптация към климатичните промени следва да отчитат и този важен фактор.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Векилска Б., Обща климатология, С., 1991
  2. Методиева К., Въздействие на други уточнени фактори МКБ X58, Framar.bg, 08 дек 2022
  3. Спасова З., Влияние на времето и климата върху човешката психика в норма и патология, Дисертация за придобиване на научно-образователна степен „Доктор“, С., 2005
  4. Aikman H. (1997) The association between arthritis and the weather, Int J Biometeorol., Jun; 40(4):192-9
  5. Andronova T., N. Deriapa, A. Solomatin (1982), Heliometeotropic reactions of the healthy and the diseased, L., Medicine
  6. Bajbakova E., I. Buteva, E. Ilicheva, G. Nevraev (1966) Weather changeability and its evaluation for the medical characteristic of the climate, Voprosi kurortologii, fizioterapii i lechebnoj fizicheskoj kulturi, 145-150
  7. Chase-Ziolek A.; J. Carlsen; D. LeRoy; K. Holm, (2007), Weather/Temperature Change and Heart Disease, Circulation; 116:II_319
  8. Dixon K., M. Shulman, (1983) A Statistical Investigation into the Relationship between Meteorological Parameters and Suicide, Int. J. Biometeor., vol.27, №2, pp. 93-105
  9. Ebi K. , K. Exuzides, E. Lau, M. Kelsh and A. Barnston, (2004) Weather changes associated with hospitalizations for cardiovascular diseases and stroke in California, 1983–1998, International Journal of BiometeorologyVolume 49, Number 1 / September, 48-58
  10. Goldstein I. (1980), Weather patterns and asthma epidemics in New York City and New Orleans, U S A. Int J Biometeorol;24:329-39 
  11. Golovina E., V. Rusanov (1993), Nekotorie voprosi biometeorologii, Sankt-Peterburg (Some questions on biometeorology)
  12. Gostynski M., B. Maezynski, J. Marcinkowski. (1975), Meteorotropic activity of the role in suicide epidemiology. I Zentrobl. Bakterriol.; 161(2): 158-64
  13. Mateev A., (1977) Medico-geographic characteristics of the acute cardio infarction, dissertation for PhD, S.
  14. Mireku N., Y. Wang, J. Ager, R. Reddy, A. Baptist, (2009) Changes in weather and the effects on pediatric asthma exacerbations, Ann Allergy Asthma Immunol. Sep;103(3):220-4. 
  15. Morabito M., P. Modesti, L. Cecchi, A. Crisci, S. Orlandini, G. Maracchi, G. Gensini (2005) Relationships between weather and myocardial infarction: A biometeorological approach,  International Journal of Cardiology, Volume 105,  Issue 3, Pages 288 – 293
  16. Patberg W., J. Rasker (2004), Weather effects in rheumatoid arthritis: from controversy to consensus. A review., J Rheumatol., Jul;31(7):1327-34.
  17. Petrović G. (2000), [Risk factors for development of cerebrovascular stroke], [Article in Croatian], Med Pregl. Mar-Apr;53(3-4):207-14.
  18. Pokorny A., F. Davis, W. Harbenson (1963), Suicide, Suicide Attemps, and Weather. Am. J. of Psychiatry, vol. 120, № 4, Oct., 377-381
  19. Prince P., A. Rapoport, F. Sheftell, S. Tepper, M. Bigal (2004), The effect of weather on headache, Headache. Jun;44(6):596-602
  20. Sulman F. (1980), Migraine and headache due to weather and allied causes and its specific treatment, Ups J Med Sci Suppl.;31:41-4.
  21. Villeneuve P. (2005), Judy Leech and Denis BourqueFrequency of emergency room visits for childhood asthma in Ottawa, Canada: the role of weatherInternational Journal of BiometeorologyVolume 50, Number 1 / September 
  22. Villeneuve P., M. Szyszkowicz, D. Stieb, D. Bourque (2006), Weather and Emergency Room Visits for Migraine Headaches in Ottawa, Canada, Headache;46:64-72
  23. Wen-Miin L., Wen-Pin Liu, Sze-Yuan Chou and Hsien-Wen Kuo (2008), Ambient temperature and emergency room admissions for acute coronary syndrome in Taiwan, International Journal of BiometeorologyVolume 52, Number 3 / January, 223-229
  24. www.e-placebo.com
  25. www.medportal.ru

Автор: Зорница Спасова

Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г, като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

Източник: climateka.bg

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x