Защо да проявяваш състрадание, грижейки се за друг човек, е по-добре, отколкото да изпитваш силна емпатия?
С какво състраданието се различава от емпатията и защо трябва да проявяваме състрадание не само към другите, но и към себе си? Когато тези, за които ни е грижа, страдат, можем да поемем болката им до такава степен, че тя да стане непреодолима и да ни пречи на собствения живот. Затова е важно да се знае какво представлява емпатичната болка и как да управляваме способността си да се тревожим за другите.
Много често емпатията се определя като способност да „усещаш света на друг човек, сякаш е твой“. Това включва настройване към емоционалното състояние на другите и е в основата на способността ни да общуваме. Емпатията разчита на когнитивната перспектива, която ни позволява да разберем какво мислят и чувстват другите (поставяйки се на тяхно място), но също така в нея има предрефлексивен компонент, който действа извън нашето съзнание.
Нашият мозък е устроен по такъв начин, че ние директно възприемаме емоциите на другите хора. Имаме дори специални неврони, наречени огледални, предназначени да резонират с емоциите на другите. Това е предвербална способност, тоест тя не се проявява чрез езика. Емпатията ни позволява да усещаме, когато другият човек е разстроен, дори и да не казва нищо за това. Ние сме способни буквално да усетим болката на някой друг.
Мозъкът е развил тази способност, тъй като това помага да си сътрудничим и оцеляваме в групи. Въпреки че принципът „оцелява най-приспособения“ с акцент на конкуренцията, когато победителят взема всичко и който обикновено се приписва на Чарлз Дарвин, всъщност той е вярвал, че сътрудничеството е ключът към оцеляването на вида. Емпатията играе централна роля в сътрудничеството, а също така спомага за комуникацията между родители и бебета, които още не могат да говорят. Това означава, че родителите, които са по-способни на огледално поведение, могат по-добре да отговорят на нуждите на бебетата.
Емпатията обаче не винаги е добро качество. Например, за опитен измамник разбирането, че потенциалната жертва се страхува от нещо или е разстроена от нещо, служи като сигнал, че в този момент той може да започне да действа. Чуждата болка може да ни е толкова непоносима, че да се оградим от нея, за да не усетим чуждото страдание. Добър пример е отношението към бездомните. Невробиолозите казват, че когато сме близо до човек, който изпитва болка, се активират и нашите центрове за болка в мозъка. Когато се намираме постоянно около хора, които са физически, емоционално или психически травмирани, това може да има сериозни последици. Пожарникарите или спешните медицински работници понякога развиват вторично травматично стресово разстройство, просто защото тяхната работа е постоянно да бъдат около хора в животозастрашаващи ситуации. Симптомите му са много сходни с тези на посттравматичното стресово разстройство – повишена бдителност, нарушение на съня, постоянен физически стрес, депресия или раздразнителност. От подобни симптоми се оплакват и представителите на помагащите професии – медицински сестри, учители, социални работници, психотерапевти. Това може да засегне и тези, които трябва постоянно да се грижат за болно дете, съпруг или възрастен роднина.
Ако ние изпитваме емпатична болка за дълго време, в крайна сметка нашите жизнени резерви се изчерпват и настъпва прегаряне. То се придружава от емоционално изтощение, обезличаване (вцепенение, чувство на празнота) и загуба на удовлетворение от грижата за другите. Прегарянето е основната причина за текучество на служители сред учителите, социалните и медицински работници. Но тези, които се грижат за членове на семейството си, нямат възможност да напуснат. Те трябва да работят и да работят, което води до остър стрес, тревожни разстройства и депресия.
Психологът Чарлз Фигли смята умората от грижи за умора от състрадание, но други негови колеги твърдят, че това трябва да се определя като умора от емпатия. Когато изпитваме емпатия, ние усещаме болката на другите. Когато изпитваме състрадание, ние усещаме чуждата болка, но сме способни да я понесем с любов. В това се състои разликата и тя е огромна. Състраданието създава топлина и чувство за близост, които действат като буфер срещу негативното въздействие на чуждото страдание. Състраданието е полезна, енергизираща емоция. Колкото повече изпитваме състрадание, толкова по-добре за ума и тялото ни. Изследванията показват, че състраданието намалява депресията и тревожността, усилва способността да се надяваме на най-доброто, да бъдем щастливи и дори укрепва имунната система.
Невробиолозите Таня Зингер от Института Макс Планк в Берлин и Олга Климецки от Женевския университет са изследвали разликата между емпатията и състраданието. В един от експериментите си те са изследвали две групи хора, които в течение на няколко дена са били обучавани да изпитват или емпатия, или състрадание, а след това са им показвали кратки новинарски клипове, изпълнени със много страдание, като например хора, преживяващи природно бедствие. Тези видеоклипове активирали различни невронни мрежи в мозъка. Обучението за емпатия довело до активиране на амигдалата и било свързано с такива негативни чувства като тъга, стрес и страх, докато обучението към състрадание водело до активиране на центровете за възнаграждение в мозъка и предизвиквало положителни емоции като чувство за общност или доброта.
Състраданието ни позволява да не потъваме в емпатичната болка, която изпитваме, когато се грижим за другите. Важно е не само да проявяваме състрадание към другите, но и да насочваме светлината на състраданието навътре в себе си. Когато изпитваме състрадание към себе си, свързано с полаганите грижи, ние ставаме по-устойчиви.
Как да предотвратим прегарянето
Един често препоръчван начин за предотвратяване на прегарянето е да очертаете граници, което по същество е форма на силно самосъстрадание. Трябва да поставим ограничения на количеството време и енергия, които отдаваме на другите. Те могат да се изразяват във всичко – от отказ да дадете личен телефонен номер на клиент, който иска да се обади през уикенда, или пък в ясно и недвусмислено “не” на молбата на възрастната ви леля да я заведете до магазина за трети път тази седмица. Очертаването на граници е необходимо, за да се поддържа здрав разум и ефективност.
Друга форма на поставянето на граници е емоционалното дистанциране, което ви позволява по-малко да се въвличате в страданието на другите хора. Понякога просто не можем да си позволим да изпитваме прекалено силни чувства, защото това пречи на качественото изпълнение на работата ни. За лекар или спешна медицинска сестра, които оказват помощ на пациент със сериозно нараняване, емоционалната дистанция е от съществено значение, в противен случай те няма да могат да го спасят. Когато адвокат по наказателни дела се прибере вкъщи, по-добре е да остави проблемите на клиентите си в офиса, за да не пострада личният му живот. За да вършим работата си ефективно,понякога може да е полезно да се отдръпнем от болката на някой друг за известно време, като същевременно сме наясно какво точно трябва да правим. Истинският проблем възниква, когато хората несъзнателно се дистанцират от собствените си емоции. Ако не сме наясно, че се затваряме, за да се защитим, няма да имаме възможност да преработим емпатичната болка. Ако, прибирайки се вкъщи, веднага посегнем към бутилката вино или пуснем телевизора, за да облекчим стреса, който сме преживели на работа, тези чувства остават заключени в нас. Но ако ги изключим съзнателно, от загриженост за нашето благополучие в момента, ние ще сме в състояние да се справим със сложните чувства по-късно, когато имаме повече възможности.
Най-често лицата, полагащи грижи, биват съветвани в качеството на профилактика от прегаряне да се погрижат за себе си. Това е като форма на насилствено самосъстрадание – активна грижа за себе си чрез ходене, йога, други физически упражнения и правилно хранене. Изследванията показват, че редовната грижа за себе си е много важна за намаляване на прегарянето и засилване на положителните чувства при оказване на помощ на другите. Грижата за себе си е от съществено значение, за да можем да се презаредим и да се възстановим, така че да имаме енергията да удовлетворим нуждите на другите. Изследванията показват, че тези, които изпитват повече самосъстрадание, са по-склонни към различни форми на самопомощ като водене на дневник, упражнения или общуване с приятели.
Въпреки че тези стратегии за превенция на прегарянето са полезни, те имат своите ограничения. Понякога, когато се грижите за други хора, не е нужно да поставяте твърди граници. Ако човекът, на когото държите, е вашето дете, съпруг или родител, отказът може да не е правилното решение. Техники като емоционално дистанциране, дори и временно, също не винаги са приложими. Емпатията ни позволява да разберем човека, за когото се грижим, и да предположим какво му е необходимо, за да се грижим ефективно за него. Ако лекар или психотерапевт, в опит да се предпази, се затвори твърде много от пациентите си, това му ще му попречи да разбере какво им е нужно, за да облекчи страданието им.
Грижата за себе си като начин за справяне с прегарянето също има сериозни ограничения. Често е срещана аналогията, че първо трябва сами да си сложим кислородна маска, а чак след това – на детето, както ни съветват да правим в самолета. Но истинските действия за да се погрижим за себе си не се предприемат по време на самолетната катастрофа, а към тях се прибягва преди излитането или след катастрофата, тоест не в момента, в който оказваме помощ. Медицинска сестра до леглото на пациент с коронавирусна инфекция, който е на кислород, не може да каже: „Добре, приятелю, всичко това ме плаши и дебалансира! Хайде да правим малко тай чи!” Грижата за себе си в свободното си време е от изключително значение, но не е достатъчно и няма да помогне, когато сте около някой, който изпитва болка и огледалните ви неврони са задействани от болката на другия.
Как да се грижим за страдащите? С помощта на нежно самосъстрадание. Като се грижим за болен човек, ние се научаваме да бъдем заедно със своята емпатична болка. Ние признаваме своите притеснения: „Това е толкова трудно. Чувствам се объркан и съкрушен.” Ние осъзнаваме, че помагането на другите е сложен, но възнаграждаващ аспект от човешкото преживяване: „Не съм сам“. И ние се подкрепяме с топъл вътрешен диалог, разговаряйки със себе си, сякаш сме близки приятели: „Съжалявам, че ти беше толкова трудно. Тук съм, ще ти помогна.” Когато се отнасяте към своята емпатична болка със състрадание и се грижите за себе си, това носи огромно спокойствие, стабилност и устойчивост.
На някои може да му се струва, че в присъствието на някой, който страда много повече от нас, самосъстраданието е неуместно и егоистично. „Как мога да се оплаквам, че работя дванадесет часа подред? Този болен човек може да не преживее нощта!“ Всъщност това не е така. Ние не се грижим за себе си за сметка на другите, ние просто се включваме в кръга на състраданието. Идеята е, че трябва да проявяваме състрадание и към себе си, и към човека, за когото се грижим. Няма ограничение за количеството състрадание и това, че сме дали три единици състрадание на себе си, не означава, че някой, за когото се грижим, ще получи само две. Отваряйки сърцата си, ние получаваме достъп до неограничен запас от състрадание. Колкото повече влиза вътре, толкова повече можем да дадем навън.
А също така трябва да помним, че хората, за които грижим, също реагират на нашето душевно състояние. Емпатията работи и в двете посоки. Ако сме разстроени, изтощени, другите улавят тези негативни чувства, но ако сме изпълнени със самосъсъстрадание, те се настройват положително. По този начин състраданието към самите нас, докато се грижим за другите, всъщност е нашият дар към света.
